Мерил Сойър
Танцът на късмета (32)

Глава 32

— Какво става? — попита Алекса, след като се настани в тесния „Морис Минор“ на Джайлс, за да отидат до Котсуолдс на посещение при Найджъл. — Нали няма някакви проблеми с „Последна възможност“?

— Не, определено не. Коледните прожекции минаха по-добре, отколкото изобщо сме очаквали. Ще получим две или повече номинации за Оскар. — Джайлс се поколеба. — Исках да говоря с теб насаме.

— О? Защо? — размърда се неловко Алекса. — Всичко… наред ли е… с Рената?

Джайлс се усмихна и цялото му чело се покри с бръчки.

— По-добре не може да бъде. Знаеш, че живее само за пиесата. Вече дори не се притеснявам за наркотиците. Нищо не може да я изкуши. Не бих могъл да ти се отблагодаря, но не те поканих да говорим за Рената. Имам едно предложение за теб. Какво ще кажеш да работиш с мен?

— С удоволствие — възкликна Алекса. — Но какво ще искаш? В момента нямам готов сценарий.

— Говоря за нещо много по-голямо от един-единствен проект. Имам предвид в дългосрочен план — пет години. — При вида на изуменото й изражение, Джайлс побърза да допълни: — Найджъл прави реорганизация на „Хънтър Филмс“. Аз ще получа двайсет процента от акциите в новата компания и ще режисирам изключително само за „Хънтър Филмс“. Можеш да се включиш от самото начало.

— Но аз не съм сценарист. И нямам намерение да ставам. Да продадеш сценарий е като да пуснеш заек сред глутница вълци. Всеки си отхапва — или би трябвало да кажа пренаписва — по някое парче. Няколко сценаристи се намесват в работата ти. После и режисьорът си казва думата и отново го пренаписват. А да не забравяме и звездите — те всички си имат свои идеи. Когато най-после го филмират, изобщо не можеш да познаеш първоначалния продукт. Единствената причина „Последна възможност“ да оцелее е, че всички познават сюжета. Ако книгата не беше толкова известна, никой не може да каже какво щеше да стане.

— Не мога да отрека, че имаш право — съгласи се Джайлс. — Защо мислиш, че на толкова много филми вече може да се прочете: „Написан и режисиран от…“? Режисурата е начин, открит от писателите, да защитят и усъвършенстват творенията си. Не искам да пишеш нищо… освен ако сама не желаеш. Това, което имам предвид, е място на художествен директор за специални проекти. Двамата с теб ще работим заедно и ще обсъждаме идеите ти. После ще подбираме екип, който да ги реализира. Има цял куп писатели, които могат да се занимават с писането. Вижда ли ти се интересно?

— Да. — Дори повече от интересно, помисли си наум. Колко хора могат да получат възможността да работят с такъв уникален талант като Джайлс?

— Така си и мислех. Притежаваш изключително разностранен талант. Пиесата ще го докаже.

— Но много от идеите там са на Туик — възрази Алекса.

— Ти работиш добре с хората. Това, заедно с идеите ти, е нещото, което се опитвам да открия. Искам те в екипа си. — Зави и насочи малката кола в посока Котсуолдс. — Така можем да си осигурим онова, което и двамата искаме — да останем в Англия. Успехът на „Последна възможност“ вече води до множество предложения към мен. Повечето са от Америка, но аз искам да остана близо до Рената. Нейното място е на сцената. — Обърна се и й се усмихна сърдечно. — Проблемът при намирането на добър партньор е как да останеш с него. Раздялата в продължение на месеци не води до щастливи отношения. Ако тази работа с „Хънтър Филмс“ се развие добре, никой от нас няма да е принуден да работи в Холивуд.

— Да не би да забравяш британските филмови компании, като тази на Лорд Грейд и на Къби Броколи? — попита Алекса и си спомни множеството успешни филми на Грейд, както и сериите за Джеймс Бонд на Броколи. — Можеш да работиш за тях.

— Холивуд хвърля дълга сянка. Никой от тях не може да се измъкне от нея. И никой няма да е в състояние да си съперничи с това, което е замислил Найджъл. Парите, които ще е в състояние да събере, като направи фирмата публична, ще осигурят внушителни налични средства. — Отби мудната кола встрани, за да може камионът, който се бе залепил зад тях, да ги изпревари. — Мисля, че и ти имаш също толкова важна причина да искаш да останеш тук, колкото и аз.

Алекса кимна, но се въздържа да му каже, че вече беше уредила нещата с Марк. Преди да замине за Австралия, двамата решиха, че тя ще продължи да се занимава с пиесата до април, за когато беше предвидена премиерата. По това време трябва вече да може да повери ръководството в ръцете на Боб. После ще се оженят и ще се преместят в провинцията заедно с Т.С. и възхитителното й котенце Б.С. На Марк не му се искаше да отлагат сватбата. Съвсем ясно даде да се разбере веднага щом Алекса му каза, че иска да има дете. Остана изумена колко силно и той самият го желае, но в крайна сметка стигнаха до общо съгласие, че може би е по-добре да изчакат премиерата на пиесата и тогава да се оженят.

— Възнамерявах да се оттегля за известно време — изрече към Джайлс.

— Това му е хубавото. Можеш да си работиш у дома. Единственото, което ще ми е нужно от теб, е да се ангажираш, че ще разработиш четири проекта за пет години.

— Разбирам. — Алекса трябваше да признае, че работата с Туик и Куинт, както и с добре подбраната трупа от професионалисти, които Рената беше намерила, й подейства невероятно стимулиращо. Това, което предлагаше Джайлс, можеше да се окаже най-вълнуващата възможност, която някога й се е отдавала. Би могла да живее така, както бяха планирали с Марк, и едновременно да продължи кариерата си. Предложението звучеше дори още по-съблазнително, след като Джайлс спомена сумите, за които ще става дума.

Стигнаха до малка дървена къща в стил кралица Елизабет, със сламен покрив, надвиснал над прозорците от оловно стъкло. Обвита в бръшлян, тя приличаше на излязла от приказките.

Икономка с военна стойка, издокарана в бяла униформа, бели найлонови чорапи и бели обувки, ги придружи до малката оранжерия с изглед към терасираната градина.

— Трийсет минути — обяви и погледна часовника си. — Толкова ви разрешавам да останете.

— Здравей, Алекса. Джайлс! — посрещна ги Найджъл. — Извинете ме, че не мога да стана.

Алекса му отправи щастлива усмивка, но разбра, че шокът сигурно се е изписал на лицето й. Найджъл Хънтър трябва да беше отслабнал с повече от четирийсет и пет килограма. Дори както седеше в креслото, покрит до кръста с карирано одеяло, изглеждаше смален и измършавял.

— Здравей — успя да изрече и хвърли въпросителен поглед към Джайлс.

— Седнете, седнете — подкани ги Найджъл. Някога силният му глас беше станал хриплив, съвсем малко по-силен от шепот. Двамата с Джайлс се настаниха на дивана, а в това време пристигна прислужницата с количката за чая. — Налейте си.

Едва когато изви креслото си и се приближи към тях, Алекса разбра, че е в инвалидна количка.

— Виждам, че Джайлс не ти е казал — подхвърли дрезгаво Найджъл. — Нека да е ясно от самото начало. Аз умирам.

Алекса извика и остави чашата с чай, която държеше. Найджъл вдигна изтънялата си ръка. Около четвъртия му пръст имаше жълтеникаво виолетова синина.

— Не желая съчувствие. Не затова помолих Джайлс да те доведе. Искам да ми обещаеш, че нито дума за болестта ми няма да излезе от тази стая.

— Обещавам — измънка Алекса.

— Обясни ли ти Джайлс за новата ми продуцентска компания? — След като му кимна, той продължи: — И си съгласна да се включиш? — Алекса отново кимна. — Обясни ли ти причините, поради които я правя публична?

— Не — ръката на Алекса потрепери, докато вдигаше чашата и отпиваше от нея.

— Целият ми живот е минал за „Хънтър Филмс“. Превърнах я в най-добрата филмова компания в Обединеното кралство. С изключение на кратките пет години, когато Луиза… — Загледа се навън към градината и бледосините му очи добиха тъжен израз. — Тя е майката на Стивън. Почина от рак малко преди да навърши трийсет. — Спря да говори и продължи да се взира навън, очевидно потънал в мислите си.

Алекса погледна към Джайлс и разбра, че състоянието на Найджъл не е изненада за него. Нави тънък кичур коса около пръста си. Измина цяла тягостна минута, преди Найджъл да продължи.

— Освен нея „Хънтър Филмс“ беше всичко в живота ми — замълча и на Алекса й се стори, че го видя да преглъща сълза, преди отново да погледне към нея. — Не ми обръщайте внимание. Станал съм дяволски сантиментален напоследък. Искам да знаете колко е важно за мен да оставя нещо в наследство, нещо стойностно. Това наследство трябва да е „Хънтър Филмс“. Наскоро, след като откупих правата върху книгата ти, разбрах, че съм болен от левкемия. Цял живот съм бил боец. Докато Джайлс снимаше „Последна възможност“, аз останах в Лос Анджелис и изкарах курс на лечение в Града на надеждата. Нищо не се получи. След като се върнах в Лондон, продължих да търся някакво лечение. Сега просто чакам неизбежното.

Найджъл спря, останал без дъх. Очевидно, че дори самото говорене го изтощаваше. Алекса преглътна мъчително и гърлото й се сви, а избилата гореща влага опари очите й. Под грубата си външност Найджъл беше наистина добър човек. Той я разбра, когато поиска да я включат като консултант на филма. И й се притече на помощ със средства за пиесата. Не е честно — той не заслужава такова нещо.

Когато Найджъл заговори отново, гласът му беше още по-слаб.

— Тази есен, когато окончателно се убедих, че няма да се излекувам, започнах да кроя планове. Като продам дялове от „Хънтър Филмс“ и включа теб и Джайлс в екипа, съм сигурен, че ще привлека инвеститори и ще събера повече налични парични средства, отколкото която и да е друга компания в тоя шибан бизнес. Така, когато си замина, ще знам, че „Хънтър Филмс“ има и таланта, и парите да продължава в следващия век.

Алекса кимна смутено и посегна към миниатюрен сандвич, който всъщност не й се ядеше.

— Кой ще се занимава с продуцирането?

— Не се притеснявай за Стивън. При новите обстоятелства той ще има една трета, а Джайлс двайсет процента. Останалите дялове ще се продадат чрез публично предлагане. Уверен съм, че Стивън ще може да продуцира тези филми. Ако не успее, бордът ще трябва да го смени.

Алекса отхапа от сандвича. Значи това било. Звучеше прекалено хубаво, за да е истина. Значи Стивън ще е мухата в супата в цялата тази история. Изненадваше се, че Джайлс не мисли така. После си спомни за всички хора с титлата „продуцент“, които бяха работили по филма й. Предполагаше, че могат да се наемат помощник-продуценти, които да движат нещата. В „Последна възможност“ Найджъл беше оставил юздите в ръцете на други и въпреки това той стана хит.

— Естествено, не бих искал да видя Стивън изхвърлен. Той е мое дете. Луиза не би желала това. — Найджъл поклати глава и очите му отново се овлажниха. — Когато разбрах за болестта си, отрязах Стивън.

Веждите на Алекса се повдигнаха несъзнателно.

— Знам, че го намираш за жестоко. Но трябваше да го направя още преди години. Дявол да го вземе, давах му всичко, което поискаше. Чувствах се виновен, защото никога не прекарвах достатъчно време с него. Не можех. Твърде много ми напомняше за майка си. Копринените руси коси… онези сини, сини очи. Казвал ли съм ти как се запознахме?

Алекса поклати глава. Докато им разказваше в подробности, стана ясно, че всепоглъщащата любов на Найджъл към жена му и последвалото след смъртта й опустошение е било причина у него да не остане достатъчно любов за сина му. Сега тя проумя защо Стивън е бил емоционално осакатено дете, по-късно превърнало се в неуравновесен мъж.

— Десет минути — предупреди ги жената с мрачната физиономия. Алекса реши, че това трябва да е личната медицинска сестра на Найджъл.

— Отрязах Стивън заради негово собствено добро. Да си изкарваш сам парите и да живееш с тях, те кара да оцениш тежкия труд. Махнах го от телевизионното ни подразделение, където прекарваше времето си в съблазняване на млади актриси и в забавления с безполезните си приятелчета, и му дадох да продуцира „Последна възможност“. Погрижих се да получи щедро възнаграждение и достатъчно подкрепления да потопи цял боен кораб. И какво направи той? Абсолютно нищо. Не можа да вземе и едно решение, защото никога преди не му се е налагало. Джайлс му се притече на помощ, останалите продуценти също. По дяволите, дори Марк Кимбръф трябваше да му помага. Тогава разбрах, че трябва да го направи сам. Да направи свой собствен филм — от начало до край — преди да е готов да поеме „Хънтър Филмс“. Отказах да му дам и шилинг, но той успя да уреди цялата работа. Пребори се за сценария ти — Найджъл кимна към Алекса — и сам си осигури студио и място за снимки. Справяше се чудесно — опита да се усмихне, — докато не отидоха на външни снимки.

Алекса се зачуди дали всичко това е вярно. Стивън изглеждаше притеснен, когато си дойде и я помоли за пари. А това беше, преди да заминат на снимки.

— Приписвам проблемите му на онзи италиански педал, който нае за режисьор. Асанте Анселмо. Звучи като някакъв шибан пияница. Искам да завърши този филм — продължи Найджъл. — Не ме интересува, че е от втора категория. По дяволите, когато започнах, бях щастлив да поставят филмите ми във втора категория. Дяволски щастлив! Има пазар и за тези филми, особено в бедните страни. Само ги дублираш на разните му езици и ги пускаш за разпространение. Точно така започнах с „Хънтър Филмс“. Това казах и на Стивън: „Само завърши проклетия филм и тогава ще решим колко е добър и къде да го продаваме“. — Хриплива кашлица прекъсна излиянието му. Найджъл отправи поглед към Алекса. — Имам нужда от помощта ти.

— Аз? — Хвърли поглед към Джайлс и видя, че той не го чува за първи път.

— Да, казах на Стивън, че правя „Хънтър Филмс“ публична и че ако не завърши този филм, там няма да има място за него. Знае, че ще удържа на думата си. Разбираш ли, той няма представа колко съм болен. Смята, че имам някакви чревни смущения.

— Но нали искаш сам да се справи — напомни му Алекса.

— Точно затова не изпращам Джайлс. Той знае прекалено много. Ще засенчи Стивън. А ти можеш да му помогнеш, без да го злепоставяш.

— Предполагам, че мога да преработя сценария. — Алекса се опита да не издаде нежеланието в гласа си.

— По дяволите сценария! Не в това е проблемът. Онзи педе… Делмо…

— Анселмо — поправи го Джайлс. — Това, което Найджъл се опитва да ти обясни, Алекса, е, че режисьорът, изглежда, има проблем с общуването. Ти можеш да помогнеш.

— Но аз знам италиански само от ресторантското меню! Не мога да превеждам — изгледа намръщено Джайлс. Езиковите бариери никога не са представлявали проблем за режисьорите. Едни от най-добрите в занаята бяха французи или италианци. Можеше да разбере Найджъл да се притеснява за такова нещо в болестното си състояние, но не и Джайлс.

— Искаме да помогнеш в режисирането, ако е необходимо. — Гласът на Джайлс прозвуча тихо. Той изчака цяла минута, за да проникне казаното до съзнанието й.

— Какво? — едва чуто измърмори Алекса.

— Видях те как работиш с Мелани в Мексико. Познаваше материала, своя материал, и се справи чудесно. Не беше твоя вината, че тя не можеше да следва наставленията ти. — Джайлс остави чашата си и я погледна напрегнато. — Смятам, че имаш големи възможности като режисьор. В занаята вече има много жени. Започни от това — помогни на Стивън. В края на краищата сценарият е твой. Просто го обсъди с Анселмо и се преструвай, че превеждаш.

Алекса се загледа навън през прозореца. Бяха започнали да падат снежинки.

— Не мога да оставя пиесата.

— Нали и без това няма да ходиш с тях на предпремиерните представления в провинцията — напомни й Джайлс. — Върви при Стивън за седмица или две. Едва ли му остава работа за повече. Вече от шест седмици са там. Само половината снимки са навън.

Алекса поклати глава. Не само че не искаше да заминава, но знаеше, че Марк няма да одобри тя да помага на Стивън. През двете седмици, откакто се бяха върнали в Лондон, той я държеше далече от обкръжението на Джейсън.

— Бих искала да ви помогна, но не мога.

— Притесняваш се за чековете, които смяташ, че Стивън е взел, нали? — попита Найджъл. — Говорих с него. Не знае нищо за тях. Изобщо не са осребрявани. Възможно е някой друг да ги е взел или пък просто тази страница да е липсвала още при отпечатването. Случва се.

— Възможно е — отстъпи Алекса, макар да смяташе, че е малко вероятно.

— Ще го приема като лична услуга, ако ми помогнеш — продължи Найджъл. Гласът му вече бе толкова тих, че Алекса трябваше да се приведе напред, за да го чува. — Аз съм виновен за всичките му недостатъци. Не се погрижих за него, както трябваше. Когато отида при Луиза, искам да си мисля, че вие тримата — Стивън, Джайлс и ти — управлявате „Хънтър Филмс“.

Появи се сестрата и мълчаливо се приближи до стола на Найджъл. Избута го към вратата и заяви:

— Това е всичко за днес.

— Какво ще кажеш, Алекса? — попита Джайлс. — Ще помогнеш ли на Стивън?

Загледана в стария човек, вперил умоляващите си сини очи в нея, Алекса не можеше да откаже.

— Да. Ще опитам — приближи се до Найджъл и го целуна по бузата. — Не се тревожете за „Хънтър Филмс“.

— Благодаря — прошепна дрезгаво той.

През целия път на връщане Джайлс се опитваше да вдъхне смелост на Алекса, като й каза, че Стивън е все още в града и я убеди да говори с него. Очевидно новата филмова компания означаваше повече за Джайлс, отколкото смяташе първоначално.

— Виж, знам, че не ти се иска да го правиш, но действително ли ще им липсваш, ако сега си вземеш две седмици? Не си ли приключила с по-голямата част от работата и не може ли Боб да се справи с останалото в твое отсъствие?

— Да, могат да минат без мен, предполагам. Просто не искам да работя със Стивън. Възхищавам се от Найджъл и от теб, но Стивън…

В същото време, колкото повече се замисляше, толкова по-привлекателна й се струваше идеята, подхвърлена преди това от Джайлс. Наистина би могла да напише нещо и сама да го режисира. Режисурата е изкуство — беше се убедила, наблюдавайки Туик и Джайлс. То не беше само работа с актьорите. Беше и оборудването, и озвучителната система, и осветлението, и ъглите на камерите, и Господ знае още какво. Но след времето прекарано заедно с Джайлс, би могла един ден да опита сама. Единствената реална спънка за всичко това ще бъде Марк. Той ще откаже да помага на Стивън, под каквато и да е форма. Марк ще е убеден, че Джейсън Толбът все някак ще успее да се добере до нея чрез Стивън. В бележката си до Джейсън тя ясно му беше дала да разбере, че ако нещо се случи с нея, близък приятел ще пусне снимките му. Знаеше, че Рената точно това ще направи. Усмихна се на себе си. Марк беше ужасно загрижен за нея — до маниакалност. Ако зависеше от него, тя още щеше да стои засекретена в Уиндам Хол, вместо да живее в неговата къща в Лондон.

Когато Джайлс я остави, Алекса вече бе решила как ще съобщи на Марк, че се е притекла на помощ на Стивън.