Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
strasharko(2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
trooper(2012 г.)

Издание:

Богдан Николов. Борован

 

Автор: Богдан Николов

Редактор: Асен Кискимов

Художник на корицата: Росен Цонев

Рисунки и художествено оформление: Емилия Върбанова Пенева

Изд.: Читалище „Цани Иванов“, с. Борован

Враца, 1995

 

Отпред на корицата: Паметникът на Септемврийци в центъра на Борован, скулптор Владимир Цветков, открит на 1 юни 1972 г. Отзад на корицата: Паметникът на загиналите борованчани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, открит на 22 май 1937 г., скулптор Марко Марков. Издава читалище „Цани Иванов“ с. Борован. Разпространява се безплатно.

История

  1. —Добавяне

Името на село Борован

Това селищно име се тълкуваше и осмисляше от „Боров хан“ според всезнайковците. Името Борован не е възможно в никакъв случай да произлезе от думата „балван“, както го обяснява един професор с целия си багаж по езикознание. Това не е възможно просто защото законите на българския език изобщо не позволяват промяната на „бал“ в „бор“. И така името на село Борован датира от ранното българско средновековие и е произлязло от изчезналото вече от употреба старинно име на човек, който се е казвал Борован. Дали този човек е бил основател на селото, негов храбър герой или владетел — това никога няма да бъде доказано. Вековете са покрили с прах една любопитна историческа истина. Така са изчезнали и старинните лични имена като: Бутан, Вадин, Добрал, Добруш, Драшан, Галатин, Гало, Лепо, Роман и др., които са запазени в имената на отделни селища във Врачанско. Личното име БОРОВАН е образувано от БОРО и -ОВАН, както са образувани имената Брато -ван, Добро -ван, Мило -ван, Радо -ван, Пръ -ван и пр. А пък БОРО е съкратено от двуосновното лично име БОРИВОЙ — „да бъде борец воин, да побеждава воини“. Личното име Борован е засвидетелствано в старобългарски писмени паметници от XIII в.[1] Името се среща и в османски регистри за данъкоплатци българи. Така в един списък от 1670 г., който се отнася за жители от Разградско, е споменат българинът Борован, син на Пейко (вж. Турски документи от 1670 г. в Нар. библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Ориент. отдел). След тази дата името Борован е вече изчезнало от употреба или се среща все по-рядко. Но това лично име е запазено в някои имена на местности като Борован кая — в землището на с. Църквище, Пирдопско, в Горни и Долни Борованец в землището на с. Якоруда, Разложко и др.[2]

Бележки

[1] Заимов, Йордан. Български именник. — С. 1983, изд. БАН, с. 30; Илчев, Ст. Речник на личните и фамилни имена у българите. — С. 1969, изд. БАН.

[2] Заимов, Й. Местните имена в Пирдопско. — С. 1959, с. 124.