Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16гласа)

Информация

Корица
fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip Библиоман
Сканиране и разпознаване
Милен10(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki(2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Сваляне / Връзки

fb2.zipepubtxt.zipsfb.zip

В други сайтове:


VIII. Родно място на Глупостта

Ако ме попитате за родното ми място — нали днес смятат, че за благородството има най-голямо значение в кое място си издал първия детски плач, — ще отговоря, че не съм родена на скитащия се остров Делос[1], нито сред морските вълни[2], нито в кълбовидни пещери[3], но сред ония блажени острови, където, без да орат и без да сеят[4], всичко расте. Сред тия острови няма нито труд, нито старост, нито някаква болест, там сред ливадите не расте асфодел[5], слез, морски лук, вълчи боб, фасул и нито някакъв друг непотребен злак, но вредом услаждат очите и ноздрите ни мол[6], панацей[7], непентес[8], майоран, безсмъртниче, лотос, роза, теменуга, хиацинт, сякаш са градините на Адонис[9]. Родена сред тия прелести, аз не срещнах живота с плач, но веднага ласкаво се усмихнах на майка си. Наистина, заради козата-кърмачка аз не завиждам на всесилния син на Кронос[10], понеже мен ме отхраниха с ненките си две най-чаровни нимфи — Бакхусовата щерка Мета[11] и Апедия[12], дъщеря на бог Пан. Вие виждате и двете сред свитата от мои дружки и спътнички. Кълна се в Херкулес, ако вие искате да узнаете имената на всички останали, то ще ги чуете само на гръцки.

Бележки

[1] Според легендата остров Делос бил неустойчив и подвижен. След като Лета родила Аполон и Артемида, той станал неподвижен. ↑

[2] Афродита се родила от морската пяна. ↑

[3] Калипсо и други нимфи обитавали в пещери. ↑

[4] Цитат от „Одисея“ (IX, 123). Там е описан островът на циклопите, който раждал всичко, без да бъде обработван. ↑

[5] Асфодел — островно растение, което служело за храна на простия народ и не било на почит. ↑

[6] Мол е митично чудотворно растение. За него се говори в „Одисея“ (X, 302–6). Там е описано така:

„Тъй каза Хермес и мигом ми даде вълшебната билка. Той от земята я дръпна и нейните свойства ми каза. Коренът беше й черен, цветът пък подобен на мляко: «мол» я безсмъртните викат. За смъртните има опасност да я отскубват, но за боговете е всичко възможно.“

↑

[7] Панацей (= лекуващ от всички болести) — митична лековита билка. ↑

[8] Непентес (= безгрижен) според Омир („Одисея“, IV, 221) е билка, която премахвала грижите у хората. ↑

[9] Адонис бил красив юноша, в когото се влюбили Афродита и Персефона. Юношата прекарвал една трета от годината при едната богиня, една трета при другата и последната трета бил свободен да си живее, както му харесва. Така отсъдил Зевс. Неговите градини имали много цветя и хубави алеи. ↑

[10] „Син на Кронос“ е Зевс, който бил откърмен от козата Амалтея, понеже майка му Рея тайно го изпратила на остров Крит, за да не го глътне баща му Кронос. ↑

[11] Опиянение. ↑

[12] Невежество. ↑

Към или към съдържанието