Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (66)

LXV. Други тълкувания

Глупаво би било да изброявам всички безбройни подобни тълкувания, които не биха могли да се вместят в томовете на Хризип и Дидим^[1]. Искам само да ви предупредя, че щом се позволяват такива неща на божествените доктори по богословие, още повече трябва да бъда извинена аз, неопитната в богословието, ако не всичко съвсем точно цитирам.

Сега пак се връщам към апостол Павел: „Вие, казва, охотно търпите неразумните“^[2], като към неразумните причислява и себе си. После: „Приемете ме като неразумен“ и „не говоря според бога, но като че ли в безумие“^[3]. На друго място пък казва: „Ние сме безумни заради Христа.“^[4] Чухте какви похвали са казани за глупостта от толкова велик автор! Той открито препоръчва глупостта като нещо най-необходимо и полезно за града: „Който между вас изглежда мъдър, да стане глупав, за да бъде мъдър.“^[5] В Евангелието от Лука Иисус нарича „глупави“ двама души от своите ученици, които срещнал по пътя.^[6] Още по-чудно е, че божественият Павел приписва известна доза глупост дори на бога: „Божието глупаво, казва, е по-мъдро от хората.“^[7] Тълкувателят Ориген^[8] обяснява, че тази глупост може да се отнася само към схващанията на хората. Такъв е следният случай: „Словото за кръста за погиващите е глупост.“^[9] Но защо ли аз напразно толкова се мъча и се старая да обосновавам това с доказателства, когато в мистичните псалми Христос открито говори на своя отец: „Ти знаеш моето безумие.“^[10]

Не е случайност, че глупавите хора са толкова много приятни на бога. Мисля, че по същата причина и властниците подозират и мразят разумните и мъдрите, както например Юлий Цезар се е страхувал от Брут и Касий, докато не се плашел никак от пияния Антоний, също Нерон мразел Сенека^[11], а Дионисий Сиракузки^[12] — Платон. А пък глупавите и тъпите винаги са били приятни на властниците. Също и Христос проклина и осъжда ония мъдреци, които се надуват със своята мъдрост. Това свидетелствува съвсем ясно и апостол Павел, като казва: „Бог избра глупавото в света“ и на друго място: „Бог намери за добре да спаси света чрез глупост“^[13], тъй като не можеше да бъде възстановен чрез мъдростта. Сам господ достатъчно ясно потвърждава това, като вика високо чрез устата на пророка: „Ще погубя мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.“^[14] Христос благодари на бога, че е скрил тайната на спасението от мъдрите, а пък я открил на малките, т.е. на глупавите. В гръцкия оригинал стои вместо „малките“ неразумните, което се противопоставя на мъдрите^[15]. По същия начин трябва да си обясним и това, че в Евангелието Христос често осъжда фарисеите, книжниците и законниците, но винаги усърдно се застъпва за простия народ. Нима не означават думите „Горко ви, книжници и фарисеи“ всъщност „Горко ви, мъдреци“?^[16] Изпитвал е обаче най-голямо удоволствие да бъде заедно с децата, жените и рибарите. Дори на Христа се нравили най-много тия от безсловесните животни, които били най-далече от лисичата хитрост. Затова предпочел да яхне магаре, макар че е могъл, стига да му е харесвало това, да яхне безопасно дори лъв. Дух свети слязъл върху него във вид на гълъб, а не като орел или ястреб. В Свещеното писание често се споменават елени, кошути и агнета. Прибавете към това, че Христос нарича „овци“ своите верни последователи, определени за вечен живот. Няма по-глупаво животно от овцата, както свидетелствува и Аристотелевата поговорка овчи нрав. Това ни напомня, че поради глупостта на това животно поговорката е станала ругателно прозвище за ония, които са тъпи и глупави. А Христос се провъзгласява пастир на такова стадо и дори се радва на презимето „агне“, когато Йоан Кръстител го сочи на учениците си с думите: „Ето агнето на бога.“^[17] За същото често се поменава в книгата „Откровение“^[18].

Не доказва ли това, че всички смъртни, в това число и благочестивите, са глупци? Дори сам Христос, макар да е въплътена „мъдрост на отца“, станал в известен смисъл глупав, за да помогне на човешката глупост: като приел човешка природа, той станал и по характер като човек. По същия начин той станал грешник, за да ни излекува от греховете, но не пожелал да ги излекува по друг начин освен чрез глупостта на кръста и чрез невежите и тъпи апостоли. Усърдно той поучавал апостолите си на глупост и ги предпазвал от мъдростта, като им посочвал примери с децата, криновете, синапа и врабченцата, т.е. неща глупави и лишени от разум, които живеят само по внушение на природата, без никакво хитруване и без никакви грижи. Освен това Христос забранявал на своите ученици да се тревожат каква ще бъде речта им пред властниците, когато ги изправят на съд, не им позволявал да изследват времената и събитията, очевидно с цел да не се осланят на своята мъдрост, но с цялата си душа да се уповават само на него. Към същата мисъл води и фактът, че бог, създателят на света, забранил на хората да вкусват от „Дървото на познанието“^[19], като че ли знанието е отрова за щастието. Също и апостол Павел открито осъждал знанието като извор на гордост и гибел^[20]. Мисля, че свети Бернард по примера на апостола е нарекъл планината, на която Луцифер^[21] установил своето местопребивание, „Планина на познанието“.

Може би не трябва да се изпуска и следното: глупостта е толкова приятна на всевишния, та само заради нея се прощават прегрешенията, но на никой мъдър не се прощават. Ето защо хората, макар да грешат с пълно съзнание, се молят за прошка, като се ползуват от защитата и покровителството на глупостта. Доколкото помня добре, в книгата „Числа“ Арон измолва прошка за жена си от Мойсей с думите: „Моля те, господарю мой, не ни вменявай това в грях, понеже постъпихме глупаво.“^[22] Също така се оправдавал и Саул пред цар Давид: „Явно е, че постъпих глупаво.“^[23] Пък и сам Давид се обръща към господа за помощ: „Моля те, господи, прости неправдата на твоя раб, понеже постъпих глупаво“^[24] Като че нямало да получи прошка, ако не изтъкне своята глупост и незнание. Още по-силно доказва това случката, когато Христос от кръста се моли за своите врагове: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“^[25] — той не намерил друго оправдание за тях освен неразумността им. По същия начин и апостол Павел пише до Тимотей: „Затова получих божието милосърдие, понеже постъпвах така поради незнание и неверие.“^[26] А какво значи „постъпвах поради незнание“ освен „постъпвах поради глупост, а не поради поквара“? А какво означават думите „получих милосърдие“, освен че той нямало да получи нищо, ако не е потърсил защитата на глупостта? В моя полза свидетелствува и вдъхновеният псалмопевец цар Давид, когото забравих да спомена в съответното място: „Не си спомняй за греховете на моята младост и за моето незнание.“^[27] Чухте двете извинения, които привежда: младата възраст, на която винаги съм била спътница, и незнанието. При това той говори за грехове, за да можем да разберем огромната сила на глупостта.