Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (56)

LV. Царете

На драго сърце оставям тия актьори, които се показват толкова лукави неблагодарници за моите благодеяния, колкото и лицемерно и безчестно се представят за благочестиви. Приятно ми е вече да премина към царете и знатните придворни, които ме зачитат съвсем искрено и както прилича на благородници, не допускат нищо неблагородно за мене. Ако тия хора имаха само капчица здрав разум, какво щеше да бъде по-тъжно и по-заслужаващо да бъде отбягвано от техния живот? Не би помислил с клетвопрестъпление и убийство да си присвоява власт никой, ако добре прецени колко голям товар поема върху плещите си оня, който желае да бъде цар. Този, който поема кормилото на управлението, трябва да се грижи за обществените, а не за частните си дела, трябва да мисли само за общото добро; той не трябва да отстъпи дори на един пръст от законите, на които сам е създател и пръв изпълнител: трябва да следи за неподкупността на всички длъжностни лица и на съдиите; той е винаги пред очите на всички и като спасителна звезда може да носи спасение за човешките дела със своите чисти нрави или пък като смъртоносна комета може да докарва най-страшна гибел. Пороците на обикновените хора или не се забелязват, или пък не стават известни на мнозина. Царят заема такова положение, та и най-малкото му отклонение от почтеността се промъква веднага като заразителна чума в живота на мнозина. Голямото богатство на владетелите обикновено ги отклонява от правия път. Колкото повече имат около себе си наслади, слободия, ласкателство и разкош, толкова по-усърдно трябва да се стараят и повече да внимават, за да не сбъркат и да отстъпят от своите задължения. Най-после какви засади, какви омрази и какви ли не още други опасности заплашват живота на царя, като не смятам страха от истинския цар — Бога, който в края на краищата ще му поиска сметка дори за най-малката простъпка, и то толкова по-строго, колкото по-своеволно е упражнявал своята власт. Ако всичко това, казвам, и още твърде много подобни неща беше обмислил в себе си владетелят, а той би го обмислил, ако е умен, убедена съм, че не би вкусил с наслада нито сън, нито ядене. Благодарение на моя дар владетелите сега предоставят всички грижи на боговете, а те самите се грижат да допускат при себе си само такива хора, които знаят да говорят единствено приятни неща за ушите, за да не засегне някакъв смут душата им. Те са уверени, че добре са изпълнили всичките си царски задължения, ако ходят постоянно на лов, ако развъждат породисти коне, ако за своя изгода продават длъжности и чинове, ако всеки ден измислят нови способи, чрез които намаляват богатствата на гражданите и ги смитат в своята каса. Всичко това обаче хитро и под благовидни предлози, та дори най-несправедливото дело да има някакъв външен вид на справедливост. Към това прибавят няколко ласкателни думички, за да привържат към себе си душата на народа.

Представете си мислено сега (а такива хора наистина съществуват понякога) един човек, който не познава законите, почти враг на общото благополучие, загрижен само за своите лични благополучия, отдаден на наслади, мразещ науката, мразещ свободата и истината, който не мисли за нищо по-малко нежели за благополучието на държавата, но всичко мери според своята страст и лични изгоди! Поставете сега на такъв човек златна огърлица, която е символ на всички обединени и здраво свързани в едно добродетели, сложете му на главата корона, украсена със скъпоценни камъни, която трябва да му напомня, че нейният носител е длъжен да надминава останалите хора с героичните си дела; дайте му и скиптър, символ на справедливост и неподкупна съвест; наметнете му най-после и червена мантия, външен знак за неповторима любов към държавата. Ако владетелят съпостави тия свои украшения с живота си, смятам, че ще се засрами от гиздилото си и ще се уплаши да не би някой весел присмивач да се надсмее и пошегува с цялото това трагическо облекло.