Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki(2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

LI. Юристите

Правниците претендират за първо място сред учените и харесват само себе си. Всъщност те не вършат нищо друго, освен да търкалят Сизифовата скала[1]. На един дъх те нижат стотици закони, без да обръщат внимание дали имат отношение към делото, трупат тълкувания върху тълкувания и мнения върху мнения, за да изглежда, че тяхната наука е най-трудна от всички. Те смятат, че преди всичко трудното е достославно.

Нека споменем заедно с тях и за диалектиците и софистите[2], род по-бъбрив от додонската мед[3]. Всеки един от тях може да се надпреварва по бъбривост с двадесет отбрани жени. Те щяха да бъдат без съмнение по-щастливи, ако бяха само бъбриви и не бяха толкова свадливи, та за нищо и никаква работа спорят най-ожесточено и при неумереното препиране обикновено пропускат истината. Собственото им самолюбие ги прави блажени. Щом научат три силогизма, те са готови веднага да влязат в спор по всякакъв въпрос с когото и да било. Впрочем тяхната упоритост ги прави непобедими, дори да им противопоставиш един Стентор[4].

Бележки

[1] Сизиф, митичен цар на Коринт, хитър, лукав и порочен, наказан за престъпленията си в подземното царство да търкаля голям камък по висок и стръмен хълм; стигнел ли вече до върха, камъкът се търкалял до полите ниско и работата започвала отново. Оттука изразът „Сизифови мъки“ = безполезна и мъчна работа.

[2] Думата е употребена в късното си значение „лъжефилософ“, „хитрец“.

[3] Зевс имал светилище в Додона, Северна Гърция. Там били поставени много медни съдове. Понеже мястото било ветровито, когато един от съдовете се раздвижи, засяга следващия и така един по един издават непрекъснато звукове. Изразът има значение на „празна бъбривост“.

[4] Стентор е герой от „Илиада“(V, 786), известен със силния си глас.