Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (24)

XXIII. Причина за войни

Защо ли да не си кажа, че без моя помощ не е станало нито едно велико дело и без мое съдействие не може да има никакви забележителни изкуства. Нали войната е разсадник и извор на всички достопохвални дела? А между това има ли нещо по-глупаво, независимо от съображенията и причините, да влизаш в борба от такъв вид, при която всяка една от двете страни ще получи повече загуби, отколкото полза. За падналите на бойното поле не трябва никой да говори, както за жителите на Мегара^[1]. Питам ви обаче, когато облечените в желязо бойни редици застанат от двете страни и бойните тръби с пресипнал звук огласят околността, каква полза ще има тогава от ония мъдреци, които едвам си поемат дъх поради малкото си изстинала кръв? В случая трябват мощни и здрави мъже, които имат по възможност най-много смелост и най-малко ум. Едва ли някой пълководец ще вземе за войник Демостена^[2], който по съвета на Архилох^[3], щом зърнал враговете, захвърлил си щита и побягнал: колкото бил опитен оратор, толкова бил негоден войник. Казват, че във войната съобразителността има най-голямо значение. Признавам, че е необходима за вожда, но военна съобразителност, а не философска. Въобще тая тъй славна работа — войната, се води от паразити, сводници, крадци, убийци, селяни, глупаци, длъжници и други от подобен измет на обществото.