Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (19)

XVIII. Глупостта и гощавките

Има някои, преди всичко сред старците, повече пиячи, отколкото женкари, за които най-голямото удоволствие се състои в гуляите. Но видели ли сте някъде весел пир, където да не е имало жена? Без съмнение няма нищо приятно без подслада от глупост. Дори ако липсва човек, който било с истинска, било с подправена глупост да предизвика смях, наемат нарочно срещу заплащане смешник или повикват някой веселяк-паразит, който със смешни, т.е. с глупави думи прогонва мълчанието и скуката от гощавката. Пък и каква полза да претоварва човек стомаха си със сладкиши, ястия и скъпи лакомства, ако неговите очи, уши и дух не се веселят със смях, шеги и остроумия? А на тия лакомства аз съм единствена дарителка. Всички обреди при гощавки, като „избиране на цар с жребий“^[1], игра със зарове, възлияние и пиене в чест на някого, пиене поред, състезаване в пеене с миртови клони в ръка^[2], танцуване, пантомима — всичко това не са измислили седемте мъдреци^[3], а само аз, и то за доброто на човешкия род. Свойството на тия обичаи е такова, че колкото повече глупост има в тях, толкова повече услаждат живота на смъртните, защото, ако животът е тъжен, той не заслужава да се нарича и живот. Животът непременно ще бъде тъжен, ако хората не прогонват с подобни наслади вродената си досада.