Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki(2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

XVIII. Глупостта и гощавките

Има някои, преди всичко сред старците, повече пиячи, отколкото женкари, за които най-голямото удоволствие се състои в гуляите. Но видели ли сте някъде весел пир, където да не е имало жена? Без съмнение няма нищо приятно без подслада от глупост. Дори ако липсва човек, който било с истинска, било с подправена глупост да предизвика смях, наемат нарочно срещу заплащане смешник или повикват някой веселяк-паразит, който със смешни, т.е. с глупави думи прогонва мълчанието и скуката от гощавката. Пък и каква полза да претоварва човек стомаха си със сладкиши, ястия и скъпи лакомства, ако неговите очи, уши и дух не се веселят със смях, шеги и остроумия? А на тия лакомства аз съм единствена дарителка. Всички обреди при гощавки, като „избиране на цар с жребий“[1], игра със зарове, възлияние и пиене в чест на някого, пиене поред, състезаване в пеене с миртови клони в ръка[2], танцуване, пантомима — всичко това не са измислили седемте мъдреци[3], а само аз, и то за доброто на човешкия род. Свойството на тия обичаи е такова, че колкото повече глупост има в тях, толкова повече услаждат живота на смъртните, защото, ако животът е тъжен, той не заслужава да се нарича и живот. Животът непременно ще бъде тъжен, ако хората не прогонват с подобни наслади вродената си досада.

Бележки

[1] Имали обичай да избират „цар“ на пира, който определял кой колко да пие и какво да прави.

[2] Пеещият държал венец от миртови клонки. Щом свършвал, той го предавал на съседа си, който трябвало да почне нова песен.

[3] Били зачитани седем души, известни законодатели и мъдреци: Питак от Митилен, Солон от Атина, Клеобул от Родос, Хилон от Спарта, Талес от Милет, Биант от Приене, Пирон. С името на всеки от тях били свързани мъдрости, като „животът е борба“, „познай себе си“, „нищо прекалено“ и подобни.