Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Amarse con los ojos abiertos, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Върбинка Василева Костадинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 76гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- eternities(2010)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Хорхе Букай, Силвия Салинас. Да се обичаме с отворени очи
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Ева Тофтисова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978–954–26–0885–1
История
- —Добавяне
Предговор от автора
Преди дванайсет години, когато моята колежка и приятелка Хулия Атанасопуло ме покани да водя с нея един терапевтичен семинар за пациентите на Андалуския център по психотерапия в Гранада, не можех да си намеря място от вълнение.
От една страна, защото за първи път в живота си щях да стъпя в Европа — едно отколешно несбъднато желание за почти всички аржентинци от средната класа, които мечтаехме да се завърнем в родината на родителите и дедите си. От друга страна, защото възможността отново да работя с д-р Атанасопуло, както по времето, когато тя живееше в Буенос Айрес, беше изключително примамлива. И накрая — несъмнено — поради задоволството, което ми носеше нейното признание, и възможността да се запозная с Испания благодарение на професията ми на психотерапевт.
През това време се случиха много неща. Оттогава Хулия и аз се срещаме веднъж или два пъти годишно и обмисляме, подготвяме и създаваме терапевтични планове за нашите съботно-неделни семинари. Най-голямата изненада обаче беше, че първите ми пациенти от Гранада проявиха интерес към моята литературна дейност, към разказите и есетата ми, към начина, по който пишех за психологията. Вероятно техният интерес, както и трудностите около набавянето на книгите ми от Аржентина, наведоха агента ми и мен самия на мисълта някой ден да публикуваме мои трудове в Испания, за което настояваше и Хулия (предполагам, че виждаше в това и възможност да се срещаме по-често).
Писането на тези редове ми носи истинско удовлетворение. Иска ми се да споделя с вас, които сте чели и — надявам се, харесали „Нека ти разкажа“ и „Приказки за размисъл“, моя първи роман. Наистина, както винаги става при мен, сюжетът е само повод да разсъждавам върху някоя тема, свързана с нашата психика, душата ни, вътрешния ни свят, но в същото време истински се забавлявах с това, което се случва на Лаура, Роберто и Фреди. Нека използвам тази възможност, за да ви представя Силвия Салинас — съавтор на книгата и неуморен двигател на първото й издание в Аржентина, където (казвам го за първи път) тази книга се превърна в първото заглавие, задържало се 76 последователни седмици в класацията на бестселърите.
Бих искал да се насладите на тази лудория, да се потопите заедно с героите в интригата, родена от нашия все по-огромен виртуален свят, иска ми се да се видите отразени в някои от епизодите, където теориите за терапията на двойката се преплитат със сюжета, и най-вече бих искал да научите нещо, което да ви послужи в бъдеще.
Благодаря още веднъж, благодаря.
18 февруари 2003 г.