Стивън Хънтър
47-ият самурай (38)

38.
Сънищата на Нии

Отдавна се беше мръкнало.

Нии беше сам с момиченцето в бялата стая. Чуваше приглушено шума от движението на другите мъже в голяма къща — шляеха се навън, крещяха, боричкаха се, играеха на карти, убиваха времето. Знаеше, че Кондо се е върнал, след като е бил по задачи, и че решителният момент ще бъде съвсем скоро; вдругиден почти със сигурност.

Чуваше минаването на колите отвън, макар че тази къща бе на тиха улица, далеч от големите пътни артерии, поддържащи живота на Токио.

Чуваше тихото свирене на вятъра в клоните и си спомни колко необичайно студено беше навън. Даде си сметка, че сезоните са се сменили, а той е бил толкова улисан в собствените си проблеми, че не е забелязал.

Не мислеше за бъдещето, нито дори за миналото; не мислеше за своя оябун, нито за неговия даймьо, за когото всички тук работеха толкова самоотвержено. Не размишляваше, че развръзката почти е дошла и скоро той ще бъде равноправен и завършен член на господстващата банда на якудза в Токио, че ще бъде известен, могъщ и всички ще се боят от него.

Това не го интересуваше сега.

Гледаше само нея.

Тя спеше неспокойно, с разперени ръце. На слабата, мъждива светлина въображението му въртеше номера. Представяше си я гола, макар да знаеше, че не е. Представяше си, че го желае, колкото той желае нея, макар да знаеше, че не е така. Представяше си, че някак двамата могат да бъдат заедно до края на живота си, макар да знаеше, че тя трябва да умре.

Нии никога не беше изпитвал такива чувства. Можеше да мисли само за нея. Това, че тя е на четири, а той на двайсет и пет, нямаше значение; така трябваше да бъде.

Знаеше, че трябва да е така.

Виждаше как гърдите й се повдигат и спускат под одеялото, слушаше музиката на дишането й. Виждаше малкото й, съвършено краче, прекрасните й пръстчета с олющените остатъци от последния лак по ноктите й. Виждаше върха на нослето й, неспокойното й лице, отпуснатите бледи клепачи. Виждаше сочните й устни, като цветчета, като розови листенца; представяше си целувки, сладки като бонбон. Виждаше разширяването и отпускането на бебешките й ноздри с идеална елипсовидна форма.

Нии я наблюдава, докато усети, че не издържа повече, и изтича навън да мастурбира.

„Вдругиден“ — помисли си.