Стивън Хънтър
47-ият самурай (29)

29.
Храмът

Това бе едно от любимите му места: уединеното гробище при „Сенгакуджи“, Храмът на 47-те ронини, зад церемониалната порта на светилището и внушителната статуя на Оиши. Там лежаха тленните останки на четирийсет и седмината, които бяха проникнали в двореца на Кира, избили телохранителите му в жестока битка и обезглавили стария негодник. Това бе едно от най-свещените места за японското въображение и преди да дойде, Шогуна винаги се обаждаше предварително, за да затворят гробището „за почистване“, та димът от ароматните пръчици на стотиците поклонници да се е разнесъл и той да може да се наслади на мястото сам.

Тук беше истинското бушидо. Проявяваше се на много нива. След масовото сепуку труповете били погребани с най-големи почести по будисткия обичай; сега стърчащите като гора надгробни плочи и церемониални дървени колове бяха избелели от дъждовете. Човек можеше да си купи снопче ароматни пръчици и да ги остави в памет на четирийсет и седмината и господаря им Асано. Той също бе погребан тук, затова беше и лекият дим, който се носеше между камъните. Отдолу имаше музей за туристите. Дворът, просторен и постлан с чакъл, самият храм, типичната будистка архитектура с дървени греди и бяла мазилка и най-вече покритият с дървени плочки покрив с извити ъгли се бяха превърнали в клише из цяла Азия и хиляди китайски ресторанти. Тук, между гробището и разположения под него двор още течеше потокът, в който през онази нощ преди толкова много години мъжете измили главите си. Такива бяха отмъщението и верността на служителите. Тези хора бяха предпочели смъртта пред живот в позор. Надгробните им плочи стърчаха покрай пътеките под сянката на дърветата. Тук предали главата на Кира и получили разписка от свещениците, която до ден-днешен се пазеше в музея:

„Прието:

Предмет 1: Глава

Предмет 2: Картонена кутия

Тази разписка удостоверява, че предмет 1 и предмет 2 са били предадени и приети.“

Тук четирийсет и седмината изчакали, докато ги арестуват. Тук, няколко месеца по-късно, след като им било заповядано да извършат сепуку, били погребани телата им.

Небостъргачите на Шинджуку в центъра на Токио бяха далеч. Беше есен, вече се усещаше полъхът на зимата. Листата — жълтеникави, червени, златистокафяви, оранжеви — се сипеха по земята в хаос от багри. Шогуна стегна шалчето около врата си, загърна се по-плътно с кашмиреното палто и се огледа — навсякъде имаше телохранители със слушалки на ушите.

— Сигурен ли си? — измърмори той.

— Не сто процента — отвърна Кондо. — Сигурен съм обаче, че нямаше нищо на хартия, защото не намерихме никакви писмени доказателства. Знам, че не е говорил с полицията, защото проверихме. Доколкото ми е известно, е говорил само с няколко източника: татуировчика и неколцина, как да кажа?… „експерти“ по Братството. Говорихме с всички, всички признаха, всички се разкаяха. Няма да ни предадат втори път. Колкото до Ямамото, сигурен съм, че не е имал никакви доказателства. Може само да е подозирал, че с теб работим заедно.

— Въпреки това съм загрижен. Да се случи точно сега, когато положението е толкова деликатно и равновесието е толкова крехко.

— Чисто съвпадение. Някой е видял нещо или журналистът е имал предчувствие. Изглеждаше добре запознат с нашата организация, знаел е кого да пита и дори си е позволил да проникне в жилището на един от хората ни. За негово нещастие косата му беше руса като на Чарлийз Терън, някой го забелязал и ни предупреди срещу известна сума. Вече е елиминиран. Знаем си работата. Колкото до информацията, която може да е научил, почти съм сигурен, че я е отнесъл със себе си.

— Сто процента?

— Господарю, никой не може да бъде сигурен „сто процента“. Но съм почти сигурен. За всичко друго можем само да предполагаме. Нямахме възможност да говорим с него. Беше по-бърз. Знаел е, че разговорът ни ще бъде неприятен. Няма обаче доказателства, че е работил с някого, нито причина да смятаме, че е имал съучастник. Не беше намерил нищо; огледахме цялата къща, преди да я подпалим. Никакви записки, никакви чернови, никакви проучвания. Имал е само подозрения и те изчезнаха заедно с него. Това е най-вероятното.

— Да, но каква е била вероятността бомбардировачите на Спруанс да издебнат нашите момчета точно когато са зареждали самолетите си на корабите? Защо са се появили точно в този момент? Вероятността е била нищожна, но американците са се изсипали от небето и за пет минути Япония е загубила три самолетоносача, триста от най-добрите си военни пилоти и цялата война. Често си мисля за тази случка от нашата история, Кондо сан. Точно за този момент. Не за една минута по-рано или една минута по-късно. Самолетоносачите са били ориентирани по посока на вятъра, палубите им са били пълни с презареждащи с гориво самолети. В този момент от цялата война Япония е била най-уязвима и американците са атакували точно тогава.

— Американците са играли нечестно. Знаели са кода ни.

— Мразя американците. Винаги играят нечестно. Глупави, непохватни, но пак побеждават, защото не играят по правилата.

— Не мога да те предпазя от очевидното предпочитание на Господ към американците, господарю. Той кара да се случва неочакваното и Битката при Мидуей е най-яркото доказателство за това. Аз не мога да те защитя от това, както никой не е могъл да предпази Нагумо от бомбардировачите на Спруанс. Никой не може да те защити от прищевките на Буда, волята на Господ, безразличието на Шинто или общия стремеж към хаос във вселената. Непредвидимото има навика да се намесва в най-неподходящия момент. Ние обаче взехме всички разумни мерки, за да те защитим, да осигурим изпълнението на плана и да ти дадем онова, което заслужаваш. Единственото, от което не можем да те предпазим, е лошият късмет.

— Късметът винаги е на страната на американците — измърмори Шогуна. — Сега си мислят, че могат да ми отнемат бизнеса, че съм уязвим, че самолетите ми са на палубата за зареждане. Играят нечестно, като пръскат милиони навсякъде. Толкова е несправедливо.

— Господарю, това няма да стане.

— Така е казал и Кусака, началник-щабът на Нагумо — мрачно напомни Шогуна.

— Разбирам. Затова изпратих най-добрите си хора при полировача и досега мерките за безопасност са железни. Това са момчетата, които посетиха заедно с мен Яно сан и семейството му — мои верни хора, калени в битка, свикнали да убиват. Няма човек в Япония и може би дори в света, който да ги надвие. Ако някой се опита, трябва да се бие срещу шестима, и то шестима от най-добрите. Нии ги командва, а той е готов да жертва живота си. Той е истински самурай. Главата ти е в безопасност. Моята също.