Метаданни
Данни
- Серия
- Лили Чудото (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hexe Lilli macht Zauberquatsch, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Моника Спасова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Книстер. Лили Чудото съживява приказни герои
Немска. Първо издание
ИК „A&T Publishing“, София, 2005
Редактор: Радка Бояджиева
Илюстрации: Ил. Биргит Рийгер
ISBN: 954-94361-2-8
История
- —Добавяне
Първа глава
Позволиха на Лили в събота и неделя да спи при баба си. Без мама и без Леон! Тя много се зарадва. Вече от няколко дни се подготвяше, но когато беше съвсем сама, защото подготовката беше тайна.
Как обаче да запази нещо в тайна, когато има малък брат, който постоянно влиза в стаята и иска нещо?
— Ей, Лили, можеш ли…
— Не, нямам време! — Лили прекъсна грубо брат си и оправи завивката на леглото си. — Освен това преди малко ти казах да не ми пречиш.
— Какво скри под завивката на леглото? — полюбопитства Леон.
— Аз? Какви ги измисляш? — попита Лили и потупа леглото си така, че да няма никакви гънки.
— Когато влязох, ти скри нещо отдолу — обяви Леон победоносно.
— А, това ли! Това беше плюшената ми играчка — каза Лили, бръкна под завивката и извади оттам своето зайче. — Сега обаче вън! — заяви тя категорично на брат си преди той да се е сетил за какво всъщност влезе в стаята. — И следващия път да почукаш, преди да влезеш в моята стая, ясно ли е?! — извика тя след него.
Щом остана сама, Лили отдръпна завивката. И какво лежеше там? Естествено, магическата книга! Всъщност Лили търсеше заклинания, които щяха да й потрябват за играта на приказки с баба й.
Но стоп — всичко по реда си!
Предварително трябва да узнаеш, че когато Лили ходеше при баба си, те си разказваха една на друга приказки. Не така, както го правеха другите хора, не — те ги променяха. Съчиняваха си тук-там по нещичко. Правеха истинска каша от приказки. Но това беше толкова забавно!
Ммм… да, и за идващите събота и неделя при баба Лили искаше да намери няколко чудотворни заклинания, с които да може да съживи приказните герои. Когато например баба й започнеше да разказва приказка за дракони, Лили би могла да направи магия и да се появи едно истинско драконче, нали?
Или по бреме на приказката за госпожа Холе, която така си тупала завивките, че валяло сняг, можеше да направи така, че наистина да завали сняг…
Лили трескаво запрелиства книгата с чудеса и разни трикове. Ето! Дали това щеше да свърши работа?
ЧУДО С ЧУВАЛ — беше изписано като заглавие. Лили прочете текста под него и се размисли. Там беше обяснено как човек може с трик да извади от чувал всичко, каквото си поиска: малки зайчета, големи зайци, черни, бели и шарени зайци, костенурки, жаби, гълъби, топки, кандила, носни кърпички и шишарки. Всичко възможно — но за съжаление нямаше заклинание за магически пръчки.
А Лили така би искала да изненада баба си, като извади от чувала истинска магическа пръчка…
На вратата се почука и тя се стресна. Едва успя да скрие тайната си книга отново под завивката, а Леон вече беше влязъл в стаята.
— Виждала ли си моята електронна игра? — попита той.
— Неее! — каза Лили. — Сигурно пак си я зарязал някъде. Може би е върху леглото ти?
— Вече погледнах — не е там!
— Тогава може би е в кутията с играчките — предположи Лили.
— И там я няма.
— А в банята?
— И там не е.
Лили лекичко се ядоса. Е, почакай — помисли си тя.
— А потърси ли в шкафа с огледалото в банята? Най-навътре, зад лаковете за нокти на мама. Или може би зад малкия капак под ваната, който отваряме, когато каналът се запуши? Твоята електронна игра би могла да бъде и върху абажура в кухнята. Ти сигурно знаеш, че електронните игри понякога действат самостоятелно.
— Наистина ли? — изуми се Леон.
— Да, разбира се.
Лили продължи да подхвърля шеги на малкия си брат.
— Когато електронните игри останат без наблюдение, те просто започват да летят наоколо. Кухненските абажури са превъзходно място за кацане на електронни игри. Естествено, възможно е и Супермарио да е излязъл от електронната игра и да я е скрил от теб. Така иска да те изпита. И с мен веднъж се опита да направи това.
Леон гледаше Лили с ококорени докрай очи и изведнъж изхвърча от стаята. Лили се подсмихна. Сега, мислеше си тя, ще ме остави на мира да си ровя в тайната книга.
Но грешеше!
Рррр, туп! — се чу скоро и един трясък извади Лили от нейните чудотворни фантазии.
Тя се спусна към кухнята. Там брат й лежеше между два преобърнати стола и разтриваше левия си лакът. Лампата на тавана се люлееше широко насам-натам. Олеле!… Лили лесно можеше да си представи какво се беше случило тук — Леон беше търсил играта си в полилея.
— Удари ли се? — попита тя смутено и за да го утеши, помоли да й покаже мястото, където го болеше.
За щастие Леон не се беше наранил сериозно. Въпреки това Лили имаше ужасни угризения на съвестта. Тя го галеше и от време на време духваше върху лакътя му — точно както правеше мама винаги, когато той се удареше някъде.
Старанието на Лили явно се хареса на Леон, защото я остави за известно време да го утешава. А накрая попита: — Ще ми изпееш ли една песничка?
Лили запя с готовност.
— Сега имам нужда от носна кърпичка — каза Леон, след като Лили му изпя двадесет и три пъти песничката „Оздравявай, оздравявай, патенце!“
После отиде да му донесе носната кърпичка. „Важното е да не разкаже на мама защо се е опитал да се покатери, за да стигне до абажура“ — мислеше си тя.
След това Леон накара сестра си да му донесе чаша мляко, после и бисквити. Но тъкмо когато се канеше да изпрати Лили да му донесе този път дъвки, на нея й дойде до гуша. Тя се тръшна на земята до Леон.
— Дъвките са много вредни при болки в лакътя — и заплашително размаха показалец.
А после се засмя.
Леон пак я беше надхитрил, беше успял да я накара да се занимава с него! Странно, но защо това се случваше винаги, когато Лили искаше да бъде сама, за да си чете тайната книга, пълна с чудотворни думички!