Книстер
Лили Чудото съживява приказни герои (5)

Четвърта глава

Лили не трябваше да чака дълго.

— Я виж ти! Какво правиш навън в коридора? — попита баба.

Лили въздъхна тежко.

— Не знаеш ли приказката за онази Лили, дето нямала късмет? — отвърна тя.

— Не, не я знам. Значи трябва непременно да ми я разкажеш. Влизай вътре! — каза баба окуражително.

В жилището тя веднага се захвана да довърши слагането на масата. Лили й помагаше.

— И така, какво стана с приказката за онази Лили, дето нямала късмет? — попита приятелски баба накрая, седна и взе внучката на коленете си.

На Лили истински й олекна, че баба не й се сърди.

— Би трябвало да знаеш тази приказка! Тя е точно обратна на приказката за щастливия Ханс с късмета. Или може би трябва да разкажа за Петер с късмета?

— Петер с късмета? Тази приказка не ми е позната.

— Не се преструвай! — запротестира Лили. — Все пак ти самата си го пратила. Не можеш да ме излъжеш.

— Кого съм изпратила? — попита баба безпомощно.

— Ами онзи с късмета, онзи от приказката! Ти точно излезе и той позвъни на вратата и каза, че иска да замени нещо.

— Момент, давай поред — каза баба. — Кой е бил тук?

— Хайде де! Господин Късмет беше тук за някаква замяна и само каза, че не се казва Ханс, а Петер, и тогава…

Докато Лили разказваше и гледаше слисаното лице на баба си, внезапно я обзеха съмнения.

— Не си ли го изпращала? — попита тя тихо.

— Кого?

— Ами Ханс късметлията, или по-точно мъжа, който трябваше да се прави на него.

Изведнъж баба вече не гледаше толкова безпомощно. Бавно й просветна кой може да е идвал тук в нейно отсъствие.

— Значи някой си господин Късмет е бил тук? — попита тя.

— Да, стоеше пред вратата и искаше някаква замяна — повтори Лили. — И заради името и замяната и така нататък аз, естествено, си помислих, че искаш да ме изпиташ. Защото ти толкова често размесваш приказките! Аз си помислих, че искаш да ме подведеш и затова си го изпратила. И тогава…

— Наистина не съм изпращала никого. Но това няма значение — засмя се баба. — Трябва да е бил господин Късмет, нашият домоуправител. Той сигурно е дошъл да ми каже какво ще стане със замяната на жилището ми. Аз искам да заменя моето жилище с това на съседа от партера. Изкачването на стълбите ми е все по-трудно, нали разбираш?

— Значи той е бил съвсем истински? — попита Лили.

— Разбира се, че е бил истински.

— Опала! — изтръгна се от Лили. Какво беше надробила пак!

Баба й видя, че става неспокойна.

— Това няма значение, детето ми — каза тя. — Господин Късмет е мил човек. Няма нищо лошо, че си му отворила вратата.

— Не, не — запъна се Лили. — Само дето… защото…

Как да разясни на баба си цялата ситуация, без да се издаде? Нали тайно прави чудеса и това трябва да остане неизвестно.

Още докато търсеше думи за обяснение, на вратата се звънна. Домоуправителят стоеше на площадката, а с него имаше двама полицаи.

— Къде е кравата? — попита грубо господин Късмет, без дори да поздрави.

— Какво казахте, моля? — попита бабата.

— Кравата! Ясно ви е за какво говоря! Освен това много добре знаете, че гледането на животни без разрешение от домоуправителя е забранено. Вие направо сте превърнали третия етаж в селски двор!

Баба Винкелхаус беше търпелива, но и много енергична. Тези упреци й се сториха прекалени, още повече, че бяха отправени с такъв заповеднически тон.

— Само по-полека с малките кончета! — каза тя решително.

— Коне. Да, точно така, и кон е скрила тук вътре, господин старшина! — разгорещи се още повече господин Късмет. — Аз го видях много добре! А детето не искаше да ме пусне в жилището.

— Ами влезте, господа — каза бабата със спокоен тон. — Разгледайте, убедете се сами — къде бих могла да държа коне и крави в този тесен апартамент?

Тя отстъпи встрани и господин Късмет влетя покрай нея в жилището.

Той огледа навсякъде. Двамата полицейски служители се чувстваха доста неудобно и се бяха отдръпнали назад. Накрая господин Късмет се изправи пред Лили.

— Къде е конят? — поиска да узнае той.

Тя трескаво гризеше ноктите си.

— Моля ви, успокойте се най-напред — притече се на помощ баба й. — Нека да седнем, масата е сложена. На чаша хубаво кафе всичко ще се изясни.

И наистина всички приеха поканата. Всички ли? Лили все още стоеше в ъгъла и си блъскаше ума как да се измъкне от взривоопасната ситуация. Не беше очаквала такива последствия от своите луди чудеса…

Наистина се бяха случили поредица от нещастни съвпадения!

— Защо изобщо решихте, че тайно гледам в това малко жилище кон? — попита баба й.

Тя се опитваше да бъде възможно най-вежлива и дружелюбна.

— Попитайте малката! — отговори господин Късмет и посочи към Лили. — И тя трябва да ги е видяла. Животното даже силно я блъсна встрани.

— Да… то искаше да дойде при вас, защото мислеше, че сте Ханс, дето имал късмет — отговори тогава Лили за учудване на всички.

— О, ти да не си разказала на господин Късмет приказката за Ханс? — попита баба й.

— И за приказки говореше — прекъсна я господин Късмет.

— Това обяснява всичко — каза баба и като се обърна към полицаите, им обясни: — Знаете ли, момиченцето разказва приказки толкова увлекателно, че човек направо вижда как приказните герои оживяват.

Лили се смая, после кимна въодушевено. Полицаите също закимаха едновременно.

— Ние и без това вече си мислехме, че нищо от тази невероятна история не е вярно — каза единият, а другият добави, подсмивайки се: — Ами това беше всичко, господин Късмет. Тук повече няма нужда от нас.

— Искате да кажете, че съм си въобразил всички тези неща, така ли? — попита господин Късмет, като клатеше глава, и се приготви да напусне жилището заедно с полицаите.

— Така трябва да е било — каза бабата. — Лили наистина е майстор в разказването на приказки.

— Всичко това съм си го въобразил?! — чудеше се господин Късмет и се потриваше по челото.

— А, господин Късмет! — извика баба след него. — Какво стана със замяната на жилището ми?

— Ако другият наемател е съгласен, аз нямам нищо против. Само не оставяйте внучката си да му разказва приказки.

— Това баба го може много даже по-добре от мен! — с усмивка обяви Лили.