Метаданни
Данни
- Серия
- Лили Чудото (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hexe Lilli stellt die Schule auf den Kopf, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Моника Спасова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Книстер. Лили Чудото забърква хаос в клас
Немска. Първо издание
ИК „A&T Publishing“, София, 2005
Редактор: Радка Бояджиева
Илюстрации: Ил. Биргит Рийгер
ISBN: 954-94360-9-8
История
- —Добавяне
Първа глава
— Лили, Лили, трябва да ти разкажа нещо!
Това можеше да бъде само Леон. Беше един вторник по обяд. Лили току-що се бе върнала от училище. А точно там сутринта беше ходил и Леон — майка им го заведе при директора на училището, за да го запише в първи клас. Ясно, Леон едва бе дочакал Лили да й разкаже колко чудесно е отговорил на всички въпроси на директора.
— Лили, къде си?
Лили още не си бе свалила якето, когато малкият й брат връхлетя насреща.
— Представи си, директорът ме пита къде е ляво и дясно и аз почти го знаех. Само един път се обърках — похвали се той.
— Разбира се — каза Лили одобрително, — само една грешка за ляво или дясно? Това си е голям успех.
Тя намигна на майка си, която се показа от кухненската врата.
— Ура! — радваше се Леон. — Най-после съм почти ученик.
— Изчакай само — каза мама, — училището започва сутрин твърде рано.
— Изчакай само — каза Лили, — училището не е това, което си мислиш.
— Изчакай само — каза Леон, — в училище ще бъде супер!
Лили най-после си съблече якето и отиде с чантата в стаята си. Леон я последва.
— А ти как прекара в училище? — попита той.
— Ами съвсем нормално.
— И какво нормално правихте? — любопитстваше Леон.
— Нищо особено. Учихме — отговори с отегчение Лили. И изведнъж се сети: — Обаче утре ще има нещо особено. Ще имаме посещение и нашата учителка ще бъде изпитана.
И понеже нетърпеливият Леон непременно искаше да знае всичко за училището, продължи да човърка:
— Какво означава учителката да бъде изпитана?
— Ами от един главен учител, който иска да разбере дали госпожа Грах е добра учителка — разясни Лили.
— Значи главният учител е шпионин за учителите?
— Нещо такова. Той, естествено, не се нарича шпионин, всъщност не се нарича и главен учител, а училищен инспектор. Госпожа Грах ни обясни всичко. Той следи това, което правят учителките и учителите в града, да бъде точно и правилно. Затова утре ще дойде да проверява госпожа Грах.
Леон закима енергично и каза:
— Разбирам. Той е като шериф на учителите. Аз това го гледах в един филм. Шерифът обикаля града и се грижи за реда. И ако някой лош направи нещо — БУМ!
— Чак толкова лошо със сигурност няма да бъде — отбеляза Лили през смях. — Госпожа Грах каза, че училищният инспектор никому нищо няма да прави. Той само иска да провери дали тя ни учи вярно.
— И за смятането ли? — попита Леон.
— Ама разбира се!
— А ще ви пита ли тогава колко е едно и едно? — продължи с въпросите Леон.
— Леон, изнервяш ме вече! — изпъшка Лили. — Училищният инспектор няма да изпитва нас, а госпожа Грах. Ще слуша дали учителката вярно пита, така че ние вярно да отговаряме. Обаче това ти още не го разбираш.
— Напротив, напротив, аз разбирам всичко! — запали се Леон и за доказателство подхвърля наистина хитра идея: — Ако вашата учителка трябва вярно да пита, а вие да й давате верни отговори, тя би могла днес да ви издаде всичко предварително, нали?
— Искаш да кажеш… Ти мислиш, че тя трябва предварително да ни издаде въпросите и верните решения?
Леон кимна. Този път бе успял да впечатли своята по-голяма сестра.
— Колко си ми умен! — каза тя, но поклати глава. — Това обаче не би могло да се случи. Всъщност госпожа Грах ни помоли за едно-единствено нещо — утре да бъдем особено мили и учтиви.
— Учтиви ли? — повтори Леон.
Лили така го погледна, че този път той фактически не я разбра, но просто му бе неудобно да се предаде. И така, Лили подробно му разясни:
— Ето, ти вече знаеш… Учтив си например, когато никога не забравяш да кажеш „моля“. Или когато заедно с поздрава кимваш с глава. Или когато на чуждите мъже не казваш „чичко“, а „господине“. Или…
— Или когато ставам в трамвая, за да седне приятелката на мама, въпреки че и аз съм почти толкова уморен, колкото нея. Или когато някой пръцне, да кажа: „Не се притеснявайте, изобщо не мирише“, макар че вонята почти ме задушава, защото смърди като пред клетката на маймуните в зоопарка.
— Мммда, нещо подобно. Браво! Поздравления! — изкикоти се Лили. — Казвам ти, умно човече си ми ти, братче!
— Нали вече почти съм ученик! — надува се Леон и сякаш пораства най-малко с два сантиметра.
Но сега вече на Лили й омръзна от всички тези разяснения.
— А може ли „почти ученикът“ сега да изчезне и да ме остави на мира, за да мога да си напиша домашните? — попита тя.
— Дадено! — съгласи се Леон, взе един от комиксите на Лили и се мушна в стаята си.
Лили затвори вратата, взе един стол и притисна облегалката му под дръжката на бравата. Така вратата на стаята бе здраво залостена. И това за какво? Много просто: Лили искаше да остане сама. Сама и ненаблюдавана. В края на краищата никой не трябваше да узнае за нейната тайна книга. Точно от това имаше нужда сега, тъй като по време на разговора с Леон й бе хрумнала една идея за чудо, която можеше да се осъществи само с помощта на чудодейните думички.