Михаил Лъкатник
Предновогодишна среща

Винаги навръх Нова година Дядо Мраз отива при децата, събрани край елхите, и им раздава подаръци. Кой заслужил, кой не заслужил, но без подарък никой не остава. Милостиво сърце има Дядо Мраз.

И Пешо знае, че ще получи подарък. Знае, но той не иска какъв да е подарък. И затова реши да се срещне с Дядо Мраз и да поговори с него насаме. Когато Пешо реши нещо, никой не може да го спре. С хеликоптер ли пътува, с ракета ли, не знам, но ето че няколко дни преди Нова година той изпъчи гърди пред белобрадия старец.

— Е, Пешо — продума дядото, — казвай какво те носи при мене!

— Подаръкът — подсмъркна Пешо.

— Че то за тебе какъв ли подарък?… Май не си много от заслужилите.

— Може да не съм, но нали все пак ще получа подарък?

— Хм. Че ще получиш — ще получиш. Но… нали ти казах — много не заслужаваш.

Пешо пак подсмъркна:

— Не е важно дали заслужавам. Важното е, че ще получа.

— Е, и? — възкликна Дядо Мраз.

— И аз реших да ти кажа какъв подарък искам…

— Аха. Такава ли била работата. Казвай тогава!

— Искам вълшебно перце.

— Вълшебно перце!? — учуди се старецът.

— Вълшебно. Като го нагрея и му кажа: „Перце, напиши ми домашното“, то веднага да изпълни желанието ми.

Дядо Мраз хитро се усмихна:

— И като му кажеш: „Перце, поправи ми двойките!“, веднага всички двойки в бележника ти да станат на шестици.

— Ти май че се подиграваш? — усъмни се Пешо. — Аз чак толкова голям двойкаджия не съм. Виж, тройки имам в излишък…

— Е, така де. То перцето и тройките ще може да поправи.

— Ще ми донесеш ли това перце?

— Прощавай, Пешо, но изглежда, че няма да ти донеса перце — засмя се Дядо Мраз.

— Ами защо? — извика Пешо с насълзени очи.

— Аз за мързел подаръци не правя. Запомни това и си върви тъй, както си дошъл…

Пешо направи кръгом и си тръгна. Не получи вълшебното перце.