Михаил Лъкатник
Помощникът на мама

„Дан, дан, дан, дан!“ Часовникът отмеря четири удара.

— Часът е шестнадесет! — казва си Васко и скача от дивана. — Я да видя какво пише в дневния режим.

„От шестнадесет до седемнадесет часа: помощ на родителите.“

Васко се запътва към кухнята. Там мама и баба правят баница.

— Добре ли върви работата? Ще стане ли баницата? — пита Васко.

— Ще стане, ще стане! — усмихва се майка му. — Пръстите ще си оближеш.

— Е, да, но аз не искам само да си облизвам пръстите! Искам и да помогна с нещо. От шестнадесет до седемнадесет часа, според дневния режим и примерните изисквания, трябва с нещо да помагам в къщи.

— Че помогни! — казва бабата. — Слез до мазето да нацепиш малко дръвца и да донесеш въглища. Трябва да засилим фурната на печката, та добре да се изпече баницата.

Васко взима кофата и като си подсвирква, изтичва по стълбището. Баба и мама се споглеждат и доволни от Васковата постъпка, се усмихват.

— Ох, на мама помощникът! Хубаво ги учат в училище…

В този миг външната врата се блъсва силно. Васко като хала налита в кухнята и пищи:

— Ай, кръвта ми изтече. Олеле, заклах се!

Разтревожени, мама и баба търсят йод, търсят памук, търсят марля, търсят бинт. Момчето седи на стола, рита с крака и пищи. Скоро пръстът е превързан, Васко е усмирен, а бабата е слязла в мазето да донесе дървата и кофата с въглища.

Той гледа известно време превързания си пръст, после дръпва възелчето на бинта и го отвързва. Ама работа. Че то нищо нямало. Малко резнато с брадвата и толкоз. Васко захвърля превръзката.

— Чакай! — казва той на баба си. — Аз ще напаля печката. Ако искаш баницата хубаво да се опече, гледай как трябва да се подредят дървата.

Бабата се отдръпва настрана и мушва брашнени ръце под престилката си. Васко поставя тънки дръвчета върху жарта, над тях — дебели, а над тях — въглища. Печката весело запламтява, чугунената плоча отгоре се нажежава.

— Виждате ли? Така трябва.

Майката се усмихва и пак иска да каже: „Ох, помощникът на мама“, но си замълчава.

В този момент бабата включва котлона, тъй като цялата печка е заета със съдове, а трябва да се стопли вода в чайника. Но от котлона изскача искра, чува се „прас“ и… нищо повече. Реотанът не се зачервява.

— Късо съединение! — казва Васко. — Не се безпокойте. Ей сегичка ще оправим работата! — и започва да командува:

— Мамо, намери ми отвертката!

Майката тича за отвертката.

— Бабо, намери ми малко жица!

Бабата рови из чекмеджето да търси жица.

— Мамо, изчисти изолацията и ми дай телчетата!

Майката чисти изолацията.

— Бабо, донеси ми стола!

Бабата носи стола и следва Васко, който се запътва към бушоните в коридора.

Той се качва на стола и сръчно отвинтва бушоните. Мама и баба зяпат как работи момчето.

— Ето — сочи им той единия бушон. — Виждате ли как е изгоряло телчето. Просто се е стопило. Сега ще почистим нагара с отвертката и ще поставим ново телче. Готово…

Но в тоя момент Васко забравя, че е на стол, повдига единия си крак и загубва равновесие. Пада в прегръдките на баба и мама. Качва се отново на стола и завинтва бушона.

— Баницата! — извиква майка му и всички хукват към кухнята.

От печката се носи миризма на изгоряло. Бабата отваря пещта, измъква тавата и започва да чисти изгорелите кори.

— Дайте аз да помогна! — намесва се Васко.

— Ти по-добре не се бъркай! — отвръща бабата. — Слез долу да играеш на топчета. Стига ни твоята помощ…

„Неразбрани хора! — казва си Васко. — Аз искам да им помогна, а те…“ Грабва торбичката си с топчета и плочки и хуква навън.

Бабата се отпуска на стола и облекчено въздъхва:

— Ох, капнах от Васковата помощ…

Майката горчиво се усмихва, навела глава над тавата с изгорялата баница.

„Добре, че не остана да ни помага до края — мисли си тя. — За половин час обърка толкова работи, а за още половин кой знае какво щеше да направи!“

След малко всичко в кухнята тръгна по своя ред.