Михаил Лъкатник
Сапуненият балон

Докладът на отрядния съвет беше идеален. Мед капеше от устата на председателя, докато го четеше. След дългия увод за важността на отчетно-изборния сбор председателят премина към втората част: дейността на отряда през изтеклата учебна година. И, разбира се, както би трябвало да се очаква, започна с борбата за по-висок успех. Сгушени на последния чин, под мерника на неговите изстрели се червяха Янко Ежа и Пешо Бегача. Те бяха двойкаджиите на класа. С тях през трите срока се занимаваше отрядният съвет, но както дебело бе подчертано в доклада, благодарение на взетите мерки и двамата завършиха успешно учебната година.

Почетно място в доклада заемаше точката за трудовата дейност. С абсолютна точност бяха изброени саксиите и сандъчетата с цветя за озеленяването на класната стая. Не бяха пропуснати и имената на пионерите, които се грижеха за цветята, нито пък имената на тия, дето през годината бяха мили няколко пъти пода на стаята.

Проведените сборове с доклади бяха подробно описани и докладчиците похвалени. Нещо повече: имаше предложение да бъдат наградени с прочитни книги.

Художествената самодейност, която се състоеше само в това, че отрядът имаше една единствена декламаторка, беше предадена в доклада като нещо изключително. Слуша човек и се чуди: за художествената самодейност на отряда ли се говореше, или за художествената самодейност на Веска, която при всяко тържество излизаше все с едно и също стихотворение, научено вече от всички наизуст?

Не оставаше назад и физкултурата. За нея се говореше с такива хубави думи, че тримата физкултурници в класа, които можеха да правят само една проста пирамида, така се надуха, та имаше опасност да се пукнат…

И какво ли още нямаше в отчетния доклад! Слисани от красноречието на отрядния съвет, пионерите слушаха и недоумяваха: „Гледай ти колко работа сме свършили — си мислеха някои — пък ние да не знаем!“

Само Къньо Критикаря не се стърпя. Изправи се на чина, изду бузи и извика:

— Балон! Да! Балон!

Председателят, който беше доста пълничък и наистина приличаше на балон, се обиди:

— Ти какво се провикваш? Кой ти даде думата? А? Кой?

Но Къньо не се смути.

— Не ти си балон, а докладът ти е балон! Сапунен балон. Надували сте го, надували там в отрядния съвет и сега ще се спука!… Ще видиш как ще се спука!…

— Нямаш думата! Седни си! — провикна се цял зачервен председателят.

Сред отрядния съвет настъпи суматоха. Зашумя и класът. Някои се провикнаха:

— Да говори! Къньо да говори!

Нямаше що! Дадоха му думата и той занарежда:

— За успеха: вярно е, че Ежа и Бегача си поправиха двойките и благополучно минаха, но за сметка на това двете дузини тройки на отрядния съвет, получени от много грижи за двамата, намалиха с цяла единица успеха на класа. За озеленяването: идеята беше хубава, но си остана само идея. Ако не вярвате, погледнете саксиите и сандъчетата по прозорците.

Всички погледнаха натам, където сочеше Къньо. Изсушените жълти стъбла стърчаха над сухата пръст.

— Защо изсъхнаха през ваканцията цветята? — продължи Къньо. — Защото отрядният съвет не се сети да ги предаде на пионерите да се грижат за тях по домовете си… За сборовете: на тях се събираха едва по десетина души. Защо? Защото бяха скучни, докладите дълги и предълги, като велики пости както казва баба ми…

Всички се разсмяха.

— Имали сме художествена самодейност! Вятър!… Нищо нямаме. Имаме една Веска и това си е! Къде ни е кукленият театър? Къде ни е хорът? Къде ни са артистите? И физкултурници имаме, но кой да се погрижи за тях? Можем да направим прекрасен футболен отбор… А нашият отряден съвет няма никаква инициатива… Решил сега да си пише дейност! Бръкнал в канчето със сапунена пяна, духал, надувал, надувал и ето ти един голям сапунен балон! Такъв е докладът! Нищо не остана от него, защото е пълен с въздух! Това е! Повече няма какво да приказваме! Да си изберем нов съвет и добре да внимаваме тоя път!…

Така и стана! Избраха си нов съвет.