Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2012)

Издание:

Михаил Лъкатник. Героите са между нас

Стихотворения и фейлетони

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Редактор: Методи Бежански

Художник: Иван Димов

Художествен редактор: Тодор Варджиев

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Лилия Вълчева

Първо издание. Българска. Литературна група V. Дадена за набор на 4.XI.1974 година. Подписана за печат на 20.IV.1975 година. Излязла от печат на 25.V.1975 година. Формат 1/16 60×84. Тираж 25 000. Печатни коли 10. Издателски коли 8,50. Цена на книжното тяло 0,51. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1975

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Съвсем неочаквано Янка получи шестица по история. Като седна на чина, отвори бележника си, приглади го с длан, да не се затваря сам, и до края на часа не отмести поглед от шестицата. Много хубаво пишеше учителката по история цифрите. Като птички ги рисуваше. А особено шестиците. Да гледаш — да им се ненагледаш.

В къщи радостта беше безкрайно голяма. Янка я показа най-напред на мама. Мама остави точилката и както си беше с набрашнени ръце, залепи ги за Янкините бузи и я целуна по челото:

— Ох, на мама умницата! И тя знаела да учи и шестици да получава. Да ми растеш, да ми порастеш и по всичко да имаш шест.

Като се върна от работа, татко донесе за Янка един голям шоколад. Мама му беше казала по телефона за шестицата и той бързаше да зарадва дъщеря си.

Татко сложи очилата си, взе разтворения бележник и завъртя един хубав подпис в правоъгълната кутийка, където пишеше: „Родител или настойник“.

— Браво! Всичките кутийки на бележника да напълниш с шестици!

Само Тончо, по-малкото братче на Янка, не се зарадва никак.

— Хе! Голяма работа! — рече той. — Получила шестица в годината веднъж и сега ще й отдаваме специални почести. Това е нейно задължение. В изискванията пише: „Бъди примерен ученик!“ А това значи редовно да учиш за шестици…

— Ти не се меси! — сгълча го майка му. — На тебе ти е лесно.

Но Тончо продължи да се меси.

— Аз — каза той — искам да ми донесете пет шоколада. Пет пъти съм изпитван през третия срок и имам пет шестици…

Майката преглътна думите си, а таткото виновно наведе глава. Тончо говореше истината. В къщи така бяха свикнали с неговите шестици, че вече не им правеха впечатление. Знаеха си, изпитат ли го, шестицата му е сигурна. Това си беше някак в реда на нещата и никой не мислеше, че Тончо заслужава шоколад.

Както и да е, разговорът за Янкината шестица завърши. Тя си изяде шоколада, като отчупи едно мъничко парченце и на брат си. Но от тоя ден не отвори историята. И защо да я отваря? Нали веднъж получи шест?

Понякога другарката задаваше въпроси. Децата вдигаха ръце да отговорят. Само Янка се свиваше на чина.

— Я нека Янка да каже — кимваше към нея учителката.

Янка се надигаше от чина си, но нищо не казваше. Не казваше не защото не искаше или защото беше сърдита. Чисто и просто не знаеше.

— Не учиш, Янке, не учиш! — кореше я учителката. — Ще ти отлети шестицата.

И един лош ден… Да, тоя ден беше лош, макар че не беше петък, макар че Янка не срещна поп и макар че… Та в един лош ден шестицата отлетя. И там, в бележника, учителката нарисува една двойка. Нарисува я така, както само тя умееше да рисува цифрите — също като птичка. Но тая птичка не зарадва нито Янка, нито баща й, нито майка й. Нежелана беше тая птичка и тя сякаш постоянно чирикаше:

— Янка не учи. Янка не знае история.

Мама ахка, охка и плака. Янка й пригласяше. Татко не донесе шоколад, не сложи очилата си и не завъртя хубав подпис в правоъгълната кутийка, където пишеше: „Родител или настойник“. Само Тончо, който в тоя ден бе получил шестата си шестица, рече:

— Така е то: имаше си хубаво птиченце, а не можа да го опазиш. Гледай си сега грозотията.

После си взе футбола и като излизаше навън, добави:

— Няма ли да й купите пак шоколад?

Край