Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 40гласа)

Информация

Сканиране
hammster(2007)
Разпознаване и корекция
mitio(23 февруари 2007)

Издание:

Сава Попов, Хитър Петър

Издателство „Отечество“, 1982

История

  1. —Добавяне

СПОРЕД СВЕТЕЦА И ТАМЯНЪТ

Казали на Хитър Петра, че гръцкият владика иска да го види и да се запознае с него. Петър възседнал магарето си и отишъл в града при владиката. Владишките слуги го посрещнали на двора. Един поел поводите на магарето, а друг въвел Петра при владиката.

Владиката седял на голям миндер в стаята, където посрещал гости. Наоколо му имало и други хора. Хитър Петър влязъл, поклонил се и поздравил според обичая, но владиката се престорил, че не го забелязва.

Петър мълчешката седнал на края на миндера, изтегнал се като владиката и запалил луличката си.

— Не си много далеч от магарето, Петре! — извърнал се владиката, погледнал го и се присмял гласно.

— Делят ме само няколко педи от него, дядо владика! — отговорил Петър, дръпнал спокойно от луличката си и изпуснал голямо кълбо дим.

След малко сложили трапезата и поканили гостите да се хранят. На трапезата имало печено прасенце и боб. Владиката бил скъперник, затова си отсипал най-напред от боба и започнал пръв да яде. Тъй направили и другите гости — и те започнали да ядат само боб. Хитър Петър пресегнал, откъснал задното бутче на прасенцето и облизал пръстите си.

Владиката се смръщил и го попитал:

— Защо не ядеш боб?

— Извинявай, дядо владика, но у дома ям боб, че и на владишката трапеза ли с боб ще ме гощаваш? — отговорил Петър. — Добре ми е само от прасенцето…

— Добре ти е, но е скъпо! — забелязал владиката.

Хитър Петър осмукал едно кокалче, оставил го в чинията пред себе си и се усмихнал:

— Струва си парите, дядо владика. Ако не е скъпо, сиромасите все печени прасенца ще ядат!

— Не си цвете за мирисане! — изръмжал сърдито владиката и го изгледал накриво.

— Зависи кой си завира носа да ме мирише! — отговорил Петър и станал да си отива.

Владишкият слуга го изпратил. Като му подавал поводите на магарето, попитал:

— Бай Петре, кажи ми: защо се държа тъй пред дядо владика?

— Ти, момче, като слугуваш на владика, трябва да знаеш, че какъвто е светецът — такъв и тамянът! — казал Хитър Петър, метнал се на магарето и си отишъл.