Сава Попов
Хитър Петър (21)

ЧОРБАДЖИЯ-ХАДЖИЯ

Едно време християните ходели на поклонение в Ерусалим. Но да отиде на Божигроб и да стане хаджия е можел само чорбаджия човек. Хаджилъкът не бил за всяка уста лъжица, нито за сиромашка душица.

Веднъж Хитър Петър се пазарил да пасе овцете на един селски чорбаджия. Като се стопил последният мартенски сняг и вече замирисало на пролет, чорбаджията и жена му започнали да се стягат за далечен път. Те отдавна искали да станат хаджии.

Преди заминаването чорбаджията заклал един овен и поканил на гости роднините и приятелите си. А роднини и приятели му били другите чорбаджии и хаджии в селото. Два дни те яли, пили, пели и се веселили — благославяли и се прощавали. Най-после, на третия ден, Петър извел конете от яхъра, засамарил ги и натоварил пътните вещи на чорбаджиите. Като яхнал коня си, чорбаджията се сбогувал с ратая и пред всички изпращачи му казал:

— Петре, на тебе оставям стадото си. Грижи се за овцете и за агнетата като за своя стока. Не забравяй, че аз съм ти чорбаджия и като се върна, на мене ще даваш сметка! Ако заваря всички овци — най-хубавата ще е за тебе, но ако се затрие някоя — мисли му! …

Петър отворил широко голямата порта и чорбаджиите поели дългия път към божия гроб …

Близо два месеца подрънквали хлопатарчетата на овцете, блеели агнетата по раззеленелите поляни и покрай цъфналите трънки и шипки; Петър им свирил с кавала си, ял лучец и все си мислел:

„Какъв ли ще е хаджия моят чорбаджия и как ще му бъдат простени греховете, щом и той на никого не прощава? — После завъртвал глава и си мърморел: — Народът умира от гладория, а той тръгнал да става хаджия!…“

Една вечер Хитър Петър отишъл при попа и му казал:

— Дядо попе, удари камбаната за умряло.

— Кой умря? — попитал попът. — Чорбаджията! — отговорил престорено натъжен Хитър Петър.

— Ама как?

— Днес дойде у дома един човек, който се е върнал от Божигроб — започнал да разказва Петър измислената от него история. — Той ми каза, че чорбаджията пристигнал там като вейка. Бил много изморен от дългия път, а от усърдното постене и от молитвите толкова отслабнал, че го хванала треска и умрял. Преди да издъхне, чорбаджията си спомнил, че на тръгване не поискал прошка от сиромасите. Домъчняло му за тях и за да му простят греховете, поръчал да заколя половината стадо, да нахраня хората и да се помолим за спасение на душата му …

Над селото се разнесъл звънът на църковната камбана. Петър повикал няколко души добри приятели, те наточили ножовете си и набързо опънали кожите на половината чорбаджийско стадо да се сушат на слънце. Цялото село научило за смъртта на чорбаджията и добре си хапнала сиромашията за спасението на душата му.

Срещу Гергьовден Хитър Петър пак отишъл при попа, поокашлял се и му рекъл:

— Дядо попе, онази работа излезе лъжа.

— Коя?

— Чорбаджията е жив и скоро ще се върне хаджия!

— Ами сега? — зачудил се попът.

— Да го поменем за здраве! — засмял се Петър.

— Помени го, Петре, помени! Добре ще е! Такъв ратай, който се грижи за душата на чорбаджията си, рядко се среща! — насърчил го попът.

На Гергьовден останала само една — най-хубавата овца от стадото на чорбаджията! Цял ден на зелената морава сиромашията яла, пила и се веселила за здравето на хаджията…

Един ден конете изпръхтели пред чорбаджийската порта. Новият хаджия и жена му се завърнали живи и здрави от Ерусалим. Цялото село се стекло да ги посрещне и види. Новите хаджии давали всекиму за спомен от Божи-гроб седефено кръстче или книжна икона. И Хитър Петър пристъпил към хаджията.

— Е, Петре, пасеш ли ми стадото? — запитал го чорбаджията.

— Остана само една овца — най-млечната и с най-меката вълна! — отговорил Петър и разказал накъсо на чорбаджията как изяли половината овце за опрощаване на греховете му, а останалите за здраве и му поднесъл една пръстена паница, пълна с овче кисело мляко.

Чорбаджията поел паницата и както бил ядосан, захлупил я върху главата на ратая. Петър се измъкнал навън, цял оплескан с кисело мляко.

— Защо ти е бяло лицето? — попитали го хората.

— Чорбаджията и хаджия да стане — чорбаджия си остава! — въздъхнал Петър, усмихнал се кисело и добавил: — А на сиромаха, ако са чисти сметките, тъй му е бяло лицето!…