Сава Попов
Хитър Петър (20)

НИЩО НЕ СЪНУВАЛ

Веднъж Хитър Петър, селският чорбаджия и попът замръкнали в един хан. Те вечеряли кой каквото си носел от къщи за ядене. Щом се нахранил, попът разбълникал бъклицата си и казал:

— Главата ми се поразмъти, а едва съм преполовил винцето. Утре трябва да го изпия, иначе може да се вкисне.

— И моята патка остана — повайкал се чорбаджията. — Огризах само крилата й. Ако не я изям до утре — ще се вмирише.

— Солницата и пиперът ми нито ще се вкиснат, нито ще се вмиришат! — позасмял се Петър и пуснал похлупците в торбичката си.

Легнали да спят. Петър изгасил свещта и попитал:

— Съгласни ли сте, който сънува най-страшния сън, той да изяде патката и да изпие виното?

— Бива! — съгласил се попът, а чорбаджията само изръмжал и веднага заспал.

Скоро захъркал и попът. Тогава Хитър Петър станал, отишъл на пръсти до дисагите на чорбаджията, взел патката, оплескал я в тъмното, пресушил бъклицата на попа и легнал да спи.

На разсъмване пътниците се събудили.

— Сега да видим кой какво е сънувал — казал Петър.

Попът погледнал към бъклицата и започнал да разказва пръв:

— Сънувам, впрегнал съм в един хомот две черни котки и ора. Аз натискам ралото в черната угар, пот тече от челото ми, а котките теглят ли, теглят — леко им е, въртят опашките си и от време на време се извръщат, поглеждат ме и се усмихват. По едно време гледам — то не са котки, а същински дяволи! Бре, рекох, ами сега?! Обърнах се и хукнах да бягам по браздата. Аз тичам, а дяволите подире ми, докато ми се подкосиха краката, застъпих си расото и паднах по очи. „Не мож ни убягна, дядо попе! — казват сатаните. — По тази бразда избра да вървиш, по нея ще те водим и ние!“ — И те ме хванаха под мишници и ме затътраха по черната бразда. Влачиха ме, влачиха, докато се изправихме пред една голяма черна накатранена порта. „Къде ме водите?“ — питам ги. А те се хилят и ми казват: „Ти грамотен ли си, не четеш ли и не проповядваш ли евангелието?“ „Грамотен съм“ — думам им. „Тогава чети какво пише над портата!“ Като повдигнах глава, какво да видя: над портата изрисувани две черни букви „Ад“! „А бе аз за тука ли съм?“ — питам ги и се дърпам, а те открехнаха портата и без да ме слушат, натикаха ме в ада и заключиха отподире ми… Боже, сохрани! — прекръсти се повторно попът.

— Твойта работа не е била лесна, дядо попе, но аз сънувах по-страшен сън от твоя — започнал да разказва чорбаджията. — Сънувам, че съм на селската поляна. А поляната, догде ти види око наоколо, бялнала се, пълна с патки. Патка до патка! Само една патка пред сам мене, оскубана, без глава и без крака, патри и върти шийгуна си. Гледам — същата, моята патка, дето я заклах вчера и ми я свари жената за из път. Махнах с ръка да я пропъдя, а тя налита към мене. Аз я пъдя, тя в краката ми се навира. По едно време, как стана, не знам, възседнал съм я. Па като се разграцаха ония ми ти патки, като замахаха криле и като литнаха, че чак на небето, на облаците накацаха. И аз с тях, възседнал на закланата патка. Ех, че като ме награцаха и като засъскаха срещу мене всичките патки: „Паси, паси сега — викат — вместо закланата патка!“ „Какво да паса?“ — питам. „Облаците! — съскат насреща ми те. — Паси или сега ще те пуснем от небето…“ Добре, че се събудих, иначе не зная как щях да паса облаците…

— Преядохте и препихте снощи, затова се тръшкахте цяла нощ — казал Петър. — И кой за каквото си мисли, това сънува. Аз пък, като видях, че сатаните затвориха дяда попа в ада, а тебе, чорбаджи, че те отнесоха патките да пасеш по облаците, помислих, няма да се върнете вече и вместо да се вмирисва патката и да вкисва виното, взех, че се нагостих за ваше здраве. Спал съм като заклан и нищо не сънувах…