Сава Попов
Хитър Петър (19)

ОВЧЕ РУНЦЕ, ВЪЛЧЕ СЪРЦЕ

Всички бедни хора в селото обичали Хитър Петър, защото бил сиромах като тях, весел, закачлив, винаги мъдър и справедлив.

През същото лято, когато Петър излъгал султана и се върнал от Цариград с жълтиците, в градината на един негов приятел пораснала много голяма зелка. Толкова голяма била зелката, че дори от съседните села идвали хора да я гледат и да й се чудят.

През есента селянинът изсякъл зелето и го закарал с кола в къщи, а голямата зелка нарамил, минал през цялото село и я занесъл дар на приятеля си.

Петър много се зарадвал, но не на зелката, защото зеле имало много, а на вниманието и обичта на съселянина си. За благодарност Петър му дал една жълтица.

— На, вземи, приятелю, да помниш и да разказваш кога и как излъгах султана.

Сиромах човек да види истинска жълтица в шепата си, било по-голямо чудо от голямата зелка в градината. До вечерта цялото село научило, че Хитър Петър дал цяла жълтица за една зелка!

Тази новина стигнала до ушите и на един лукав чорбаджия.

— Хм! — свил той устни в завистлива и ядна усмивка. — Ще мога ли и аз някак да измъкна нещичко от ръцете на този глупак, дето не знае цената на парата?!

Мислил чорбаджията, мислил и най-после измислил! На другия ден нарамил един голям овен от стадото си. Като минавал през селото, хората го питали:

— Накъде с овена?

— Нося го на Петра! — отговарял той.

У Петрови чорбаджията казал:

— Петре, вчера получи подарък една зелка, аз пък днес ти дарявам цял овен, и то най-тлъстия от стадото ми.

Петър веднага се сетил защо чорбаджията му носи този дар. Той погладил руното на овена, усмихнал се и подвикнал на жена си:

— Жено, ела да видиш, у дома е дошло овче рунце, вълче сърце!

— А ти с какво ще му се отблагодариш? — попитала жената.

— Е, за най-тлъстия овен в село аз ще дам, както му прилича, най-голямата зелка.

Петър отишъл да донесе зелката, но додето се върне, чорбаджията ядосан се измъкнал.

Още същата вечер Хитър Петър поканил всичките си приятели от селото. Нагостил ги с най-вкусното ядене през есента — овнешко с прясно зеле.

Яла и се смяла сиромашията на ума на чорбаджията!…