Сава Попов
Хитър Петър (17)

ДОБРЕ СЕ ПРЕСТРУВАШ

Едно време имало такъв обичай: когато попът заколи свинята си, трябвало да покани гости. Гостите изядали цялата попска свиня на кебап и изпивали по една бъчва вино. Разбира се, поповете канели гости само един път в годината и си правели добра сметка. Те не канели на угощение бедните и гладните, а само богатите, които имали и свинско месо, и бели хлябове, и пълни бъчви с вино.

Чорбаджиите не отивали на гости с празни ръце: всеки занасял на попа бял хляб и бъклица вино или шише ракия. Тогава попската къща ставала тясна за донесеното ядене и пиене…

Попът в Петровото село бил прочут скъперник. Като умряла попадията, той останал да живее в голямата си къща сам като кукувица. Живял попът тъй седмица-две, но видял, че сам не може да се справя с домакинските работи, и пазарил Петра за чирак. Хитър Петър знаел характера на попа, затова търпял и все гледал да му угажда.

Щом дошъл денят да коли свинята, попът попитал чирака си:

— Петре, ти си по-досетлив, кажи ми: какво да направим, че като дойдат гостите, да не ми изядат свинята?

— Лесна работа, дядо попе! — махнал с ръка Хитър Петър и веднага скроил цялата работа. — Щом заколим свинята, ще я почистим, ще я опърлим и тъй както е цяла, ще я закачим на една кука под стряхата. Който мине, ще я види и ще си каже: „Брей, тази година попадията умря, но дядо поп е отгледал голяма свиня! Ще падне ядене и пиене!…“ Чорбаджиите ще донесат повече месо и вино! Като се мръкне, ще приберем и ще скрием свинята, а утре ти ще се завайкаш пред гостите, че някой ти е откраднал свинята през нощта. Тогава гостите ще те съжалят, ще оставят яденето и пиенето и ще отидат още да ти донесат!

— Хитър си, Петре! — намигнал попът. — Както казваш, тъй ще направим! Как досега не ми е идвало такова нещо на ума! — зарадвал се попът и започнал да точи ножа…

Закланата свиня висяла закачена на куката до вечерта. Като притъмняло, Хитър Петър и попът я занесли в зимника, нарязали я на парчета, сложили месото в едно каче и го захлупили. Попът залостил вратата на зимника и казал на Петра:

— Петре, сега иди да поканиш гостите за утре. Но нали знаеш, ще поканиш по-богатите хора! — И попът изредил имената на чорбаджиите в селото. — И кажи им, че сме заклали голяма свиня — напомнил му попът, — та дано да донесат и те повече месо и вино!…

— Добре, добре, дядо попе! — завъртял глава Хитър Петър, стегнал навоите си, нахлупил калпачето и тръгнал.

Но Петър не тръгнал с празни ръце и не отишъл да кани чорбаджиите на гости на дядо поп. Той влязъл на пръсти в зимника, напълнил едни дисаги с месо, задянал ги и тръгнал да го раздава на бедните.

До късно през нощта Хитър Петър разлайвал кучетата в селото. Разнесъл всичкото месо. Той потропвал от вратник на вратник, подавал на сиромасите по едно парче блажнинка и заповеднически им шушнел:

— Ако те пита някой кой ти го даде, ще отговориш:

„Дядо поп ми го донесе нощес за бог да прости попадията!“

Сутринта попът станал, облякъл новото расо, наложил калимявката си и като тръгнал за църква, отбил се в зимника да се порадва на месото. Но щом отхлупил качето, викнал с цяло гърло:

— Петре, Петре, нощес някой е откраднал свинята!

А Петър, усмихнат, радостен, изтичал при попа и започнал да го потупва по рамото:

— Точно тъй, точно тъй трябва да се вайкаш, дядо попе, да ти повярват чорбаджиите! И викай още по-силно, да те чуе цяло село!…

— Истина ти казвам, Петре, виж, откраднали ми свинята! — ревял отчаян попът. — Ха тъй, добре се преструваш, дядо попе! — хвалил го Хитър Петър и се смеел от сърце.