Мерил Сойър
Не вярвай на никого (39)

Глава тридесет и осма

Броуди бързо извади фенерчето от задния си джоб. На своя страна имаше единствено елемента изненада. Както и доказаната способност да убива с голи ръце. Проблемът бе, че при предишните убийства бе рискувал само собствения си живот. А сега — брат му и жената, която обича… Обича?

Съсредоточи се! Не оставяй чувствата ти да се намесят. Действай сякаш е една от мисиите. Действай! Сега!

Броуди се спусна напред, но Пини хукна секунда по-рано и влезе, махайки с опашка, в залата преди него.

— Какво става, по дяволите? — кресна Лоренцо.

Броуди запрати фенерчето в лицето му, но Лоренцо натисна спусъка. Куршумът профуча и разби двулитрова бутилка вино. Тя експлодира. Върху тях се посипаха стъкла, някои парченца бяха малки като конфети, други няколко сантиметра дълги. Заедно със смъртоносните парчета стъкло ги обля и дъжд от шампанско.

Броуди изви ръката на Лоренцо и изби пистолета. Той гръмна и удари бутилка с „Rehoboam“. Бутилката, която бе още по-голяма, се разби и ги заслепи с пръски вино и парченца стъкло.

Елиът сграбчи ръката на Джина, опита да я извие, за да вземе оръжието. Пистолетът гръмна и удари Пини в лявото бедро.

— Йии… йии… йии — започна да вие лабрадорът, а от раната рукна кръв.

Когато Джина насочи пистолета си към Тори, легнала на пода до кучето, Елиът го изби от ръката й. Джина ритна пистолета. Той се преметна по неравния под и се плъзна под един от рафтовете с бутилки, там, където никой не можеше да го достигне.

Тито, с пистолет в ръка, скочи върху Тори и викна:

— Спри или тя е мъртва.

— О, Пини, Пини — изплака Тори, като пренебрегна оръжието. Тя се приведе над кучето.

— Натисни точно над раната — каза й Броуди с равен глас, за да успокои ситуацията.

— Дай оръжието на Лоренцо — извика Тито към Броуди — или ще дръпна спусъка.

Вероятно парче стъкло бе одраскало челото на Лоренцо. От разреза течеше кръв и той я забърса с опакото на едната ръка. С другата се пресегна:

— Пистолета!

Броуди не виждаше изход. Бавно подаде пистолета на Лоренцо, после погледна към брат си, като мълчаливо му предаде да бъде нащрек за нова удобна възможност.

— Чакай! — каза Джина на сина си. — Не можем просто да започнем да стреляме.

— Ние вече стреляхме — отбеляза Тито.

Тори бе притиснала с две ръце мястото над рамената на Пини. Кръвта бе понамаляла, но Броуди знаеше, че кучето скоро ще умре от загубата на кръв.

— Зная, че вече стреляхме, идиот такъв — изпищя Джина. — Не разбираш ли, че пред нас стоят и двамата наследници? Ако те умрат, ние получаваме цялото „Ястребово гнездо“.

— Разбирам го. — Лоренцо погледна майка си с отвращение. — Мислиш ме за много глупав.

— Редът, в който сме убити, мястото, където паднем, кой с чия кръв е опръскан; всичко трябва да се връзва с вашата история — каза им Броуди. — Трима от нас мъртви и вие, които имате голяма изгода от това, на местопрестъплението… И за миг не си помисляйте, че шерифът няма да извика специалисти от Сан Франциско.

— Ако не го свършите както трябва, ще ви арестуват — намеси се Елиът, след като разбра, че Броуди иска да печели време.

Тори се сгуши над кучето.

— Дръж се, момчето ми — прошепна му тя. Опита се да овладее треперенето на ръцете и краката си. Някак си бе разбрала, че Броуди ще се появи.

Той направи всичко възможно, почти ги спаси, но сега тя щеше да умре. Би могла да спаси поне един от тях, ако действа бързо.

Вдясно от главата на Пини Тори забеляза златистото фолио и корковата тапа в гърлото на една бутилка. Останалата част от бутилката бе разпръсната на хиляди парченца по мокрия под. Не беше кой знае какво оръжие в сравнение с пистолет, но само това имаше.

— Направи всичко да изглежда така, сякаш Елиът ги е събрал тук. — Джина се огледа наоколо. После посочи към другия край на стаята. — Заведи ги там и ги застреляй.

Тори тихичко тананикаше на Пини и леко промъкна ръка към счупената бутилка.

— Трябва да застреляте Елиът в тила — каза им Броуди. — Иначе ще изглежда подозрително.

— Знаем това. Не сме глупави — отговори му Лоренцо.

— Всъщност мисля, че всички Барзини са скочили в един и същи басейн с гени, когато Спасителя е бил с гръб.

— Какво говори той? — попита Тито.

Елиът изсумтя подигравателно, после се разсмя. Тори почти се захили. Планът на семейство Барзини няма да измами властите. Проблемът е, че те ще са мъртви.

— Броуди ти се подиграва. — Лоренцо сряза баща си. — Не му обръщай внимание.

Пръстите на Тори докоснаха бутилката и тя леко помести тялото си, за да скрие импровизираното оръжие. Бавно го побутна към муцуната на Пини и забеляза, че очите на лабрадора са затворени. Дали е все още жив?

— Доведи тук Тори и Броуди — каза Джина. — Побързай.

Лоренцо свали дулото от Тори и го размаха към Елиът:

— Ти иди до вратата.

Елиът направи две крачки встрани и се приближи до вратата. Броуди бавно тръгна към отсрещната стена. Тори продължаваше да лежи сгушена над Пини и криеше оръжието си до последния момент.

Лоренцо я подритна и изсумтя:

— Ставай!

С ъгълчето на очите си Тори забеляза, че Броуди и Елиът са възможно най-далече. Имаше един, само един шанс да удари Лоренцо. Ако се провали, ще умре. В мига, в който се задейства, двамата братя ще реагират, както бяха направили по-рано. Могат да се спасят и тя се надяваше да помогнат на Пини, ако не стане прекалено късно.

— Изправи се! — заповяда Лоренцо.

Тори скочи, сякаш бе уплашена. Събра всичката си сила за удара и заби бутилката в корема на Лоренцо.

— А… а… а! — изпищя той и се строполи назад, от раната рукна кръв.

Тори видя, че той не бе пуснал пистолета и се наведе на една страна. Чу силен звук и гореща бяла жар обля гърдите й. Извика:

— Броуди!

Стаята се завъртя. Наблизо Пини изскимтя, самотен, отчаян звук. Смесицата от гласове се превърна в далечно ехо, подобно на полузабравен спомен. Светлината избледня до задушаваща тъмнина, сякаш това бе надзърване в ада.

 

 

Броуди седеше до Елиът в чакалнята на болницата. Облегна глава на стената и попита:

— Колко време мина?

— Две минути след последното ти питане — отговори Елиът. Наведе се напред и постави ръка на коляното му. — Зная, че вече минаха повече от пет часа, но ти чу доктора. Куршумът е близо до сърцето. Трябва да внимава.

Броуди се загледа в ръката на брат си. Не му изглеждаше странно, легнала на крака му. Сякаш го е познавал през целия си живот.

— Иска ми се да имаше време да я закараме до Сан Франциско — каза Броуди.

— Имахме късмет, че успяхме да я доведем до тук.

Броуди затвори очи, преживя отново безумното бързане да осигурят медицинска помощ за Тори. Елиът държеше насочен пистолет към Барзини, а Броуди забърза към къщата. По средата на пътя се натъкна на Алекс, който извика линейка и шерифа. Струваше му се, че помощта пристигна след цяла вечност.

— Аз я обичам — каза Броуди на брат си. — Зная, че изглежда странно, защото се познаваме отскоро, но наистина я обичам.

— Разбирам — изрече полугласно Елиът. — И тя те обича.

Броуди подскочи:

— Тя ли ти каза?

— Ъ-ъ… не, не с думи, но виждам как те гледа. Зная какво говоря. Тя те обича.

Броуди призна пред себе си, че бе на път да се превърне в копие на собствения си баща — затворен, саможив човек, който живее само заради работата си. Докато не срещна Тори. Тя бе докоснала частица от него и бе разтворила вратите на неговия свят за нов живот.

— Моля те, господи, не я оставяй да умре…

Замълчаха за известно време, и двамата се молеха.

— Може би трябва да опитам отново да се обадя на Лу — каза Броуди.

— Остави това на Алекс — отговори му Елиът.

Алекс не пристигна достатъчно рано, за да спаси Тори, но успя да заведе Пини до спешната ветеринарна служба в Калистога. Когато Броуди не можа да се свърже с Лу, Алекс предложи да отиде до „Сребърна луна“.

— Не ми се седи тук да чакам — изпъшка Броуди. — Трябва да правя нещо…

Алекс мина през летящата врата, последван от Лу и Катрин Уилсън. Не бе необходимо да питат къде е бил бащата на Тори. Вече се досещаха, че Лу и привлекателната по-възрастна от тях жена бяха не само приятели.

— Нещо ново за състоянието на Тори? — попита Лу, гласът му сякаш всеки миг щеше да се разкъса от сълзи.

Броуди поклати глава, а Лу се отпусна на дивана до тях, Катрин до него. Алекс приседна на съседния стол.

— Съжалявам — обърна се Броуди към баща й. — Аз трябваше…

— Забрави — прекъсна го Лу. — Вина имат единствено семейство Барзини.

— Ще ги обвинят в предумишлено убийство — каза Елиът.

— Има ли някаква възможност те да са убили Джан?

— Никаква. Не. Няма такава възможност — казаха тримата братя в хор.

Броуди бе сигурен, че незабавният им отговор за ненамесата на Барзини ще предизвика подозрителността на Лу. Ако стане проблем, Броуди ще поговори с него. Тримата бяха решили, че Алдо не е направил нищо нередно. Нямаше нужда да очернят репутацията му.

Докторът се измъкна от вратата, която водеше към операционните зали. Престилката му бе опръскана с кръв. Броуди скръцна със зъби. Кървавите гледки не го разстройваха. Беше виждал прекалено много в своята работа.

Но това тук бе кръвта на Тори.

— Как е тя? — чувствата задавяха Лу.

— Стигнахме до куршума, но имаше голямо вътрешно кръвотечение. Мисля, че успяхме да го спрем, но дали е окончателно ще се разбере след известно време. Може да започне да кърви отново.

— Може ли да я видя? — попита Броуди.

— Все още е упоена. Може би сутринта.

Лу се изправи.

— Тя е моя дъщеря. Трябва да бъда с нея.

— Добре, но ако има и най-малката промяна в състоянието й, ще напуснете незабавно, за да се погрижим за нея.

— Разбира се — кимна Лу. После сграбчи Броуди за ръката и го издърпа да стане. — Той трябва да дойде с мен.

 

 

Тори тичаше през снега, с мъка правеше всяка крачка, трудно намираше пътя си по пътеката, заметена от виелицата. Беше й студено, толкова студено, сякаш сърцето й бе късче лед в гърдите. Защо не виждаше нищо друго, освен заслепяващата бяла светлина? Трябва да има дървета някъде по пътя.

— Снежна буря — каза си тя.

Очите й са затворени, осъзна уплашено. Защо тича със затворени очи в такава виелица? Опита се да вдигне клепачи, но те й тежаха, толкова й тежаха…

— Чуваш ли ме, Тори?

Баща й я викаше, гласът му се носеше като шепот на вятъра. Сигурно е много далеч. Тя се опита да му отвърне, да му каже, че се е загубила и има нужда от помощ, но езикът й отказа да се помръдне.

Продължаваше да крачи с мъка през снега, клепачите й продължаваха да тежат непосилно и все не можеше да ги вдигне. Всеки миг щеше да замръзне до смърт. Цялото й тяло ще се предаде и тя ще напусне земята.

— Струва ми се, че й е студено. — Прекрасният глас на Броуди ли чуваше? Къде е той? Защо не й помогне да се измъкне от тази снежна виелица?

Снегът около нея изведнъж стана топъл. Пухкав, приятен и топъл. Мина време — не можеше да каже колко — докато тялото й се пребори със студа. Тя се понесе в тъмнината върху фино, меко легло подобно на облак.

 

 

Нещо я разтърси и Тори осъзна, че чува звуци. По-близо. Отвори едно око и видя, че вече не е уловена от снежната виелица. Нещо странно имаше там.

— Тори — произнесе женски глас. Непознато лице се появи само на няколко сантиметра от носа й. — Чуваш ли ме?

Тя кимна, после осъзна, че има нещо в гърлото си. И в носа! Паниката отне способността й да мисли. Опита се да сграбчи жената, но ръцете й бяха привързани към нещо и движенията им бяха ограничени.

— Всичко е наред. Ти си в болница.

Болница?

Тя затвори очи и остави време идеята да стигне до мозъка й, а сцената в залата за отлежаване на вината да се разиграе отново в ума й. Стреляха по нея. Ами Пини, доброто сладко кученце?

Искаше й се да попита, но имаше тръба в гърлото си. Отвори очи и примигна няколко пъти с натежалите си клепачи. Сестрата й се усмихна, но не разбра съобщението.

— Ще се оправиш — увери я жената. — Трябваше ти все пак известно време, за да се събудиш. Почти два дни те нямаше. Току-що изпратих баща ти и твоя приятел долу до барчето, за да си купят кафе.

Приятел?

Какъв приятел? Къде е Броуди? Той се бе появил тогава, когато имаше най-много нужда от него. Какво му се бе случило?

Сестрата загърна Тори със завивката и нагласи нещо на уреда до леглото й.

— Чувам ги, че идват. Не им позволявайте да ви уморяват.

И след миг:

— Точно навреме, момчета. Тя е будна.

— Тори, слава богу! — Баща й се наведе над нея и я целуна по бузата.

Татко, разплака се тя мълчаливо.

Той постоя наведен над нея известно време, после се отдръпна назад. Броуди зае мястото му и докосна бузата й.

— Хей, разтревожи ни. — Гласът му бе особен, задавен. — Все пак се справи.

Обичам те, опита се да му каже тя. Не ме оставяй. Кажи ми, че ще останеш в долината. Но той нямаше да остане тук. Беше наясно с това през цялото време. Въпреки усилията й, една сълза се търкулна надолу по бузата.

— Тори, скъпа, недей да плачеш. Ти си добре. — Броуди хвана ръката й в своята. — Елиът също се оправи. Пини ще понакуцва, но е добре.

Да може само любовта ми да те задържи…

— Имам чудесна новина. Елиът и Алекс няма да имат финансови затруднения.

Броуди й се усмихна, но тя забеляза кръговете на умората около очите му. Горкият човек бе изтощен от бдението край леглото й. Това дали не означава, че се интересува от нея… много?

— Катрин, детективът, ме е проверявала по поръчка на отдела за попечителства към една инвестиционна фирма. Изглежда Джан, след като е взел Елиът, е дал на майка ми някакви пари. Те трябвало да й помогнат в издръжката ми. Тя ги дала на Джонатан Къмингс, инвестиционен банкер, когото срещнала, докато живеела в Юнтвил и чакала раждането ни. Парите са били инвестирани така, че аз да ги получа при навършване на тридесет години. Джонатан е свършил толкова добра работа, че аз имам цяло състояние, или поне достатъчно, за да помогна на моите братя.

Моите братя. Хареса й как звучи. Знаеше, че не може да се усмихне, но се опита да му намигне и успя да присвие едното си око.

— Оставам тук, Тори — каза й той тихо и я погали по косата. — Обичам те повече, отколкото някога съм си мислил, че е възможно да се обича друг човек. — Той я целуна по челото, устните му останаха за миг там. — Надявам се и ти да ме обичаш.

Тя използва цялата си сила, за да повдигне ръка от леглото. Броуди преплете пръсти с нейните, като внимаваше да не размести апаратурата. Тя стисна ръката му с всички сили.

— Означава ли това, че ме обичаш?

Тори кимна:

Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш.