Мерил Сойър
Не вярвай на никого (5)

Глава четвърта

Броуди прокле несправедливостта на ситуацията. Жената на неговите мечти се хвърли право в ръцете му — с идеята, че той е Елиът Хок.

Това бе най-възбуждащата целувка през целия му живот. Добре, добре, той обикновено пропускаше целувките. Защо да губи време? Жените, които бе срещал — повечето по баровете — също не си падаха много по целувките.

Целувката сега бе различна.

Усети колко по-особена е тази жена. Тази жена. Хрумна му, че дори не знае името й.

— Как се казваш? — попита той, докато тя се обръщаше, за да си тръгне.

Миг мълчание.

— Виктория Андерсън — отново миг, по-дълъг, мълчание. — Приятелите ме наричат Тори.

— Предполагам, че би ме окачествила като приятел, нали, Тори?

Вместо да отговори на въпроса му, тя се спусна надолу по стълбите.

— Баща ми приготвя вечерята. Ако искаш, заповядай.

Все още под влияние на едва потисканото сексуално желание, Броуди я настигна, после забави крачка, за да я нагоди към нейната.

— Хей, благодаря! Умирам от глад.

Тя не отговори на безгрижната му реплика. Вървеше изправена към ярко осветената къща, без да хвърля поглед към него. Терасата бе опустяла, забеляза той докато я пресичаха, вероятно другите гости бяха отишли на вечеря след коктейлите си. Мъжът изкачи стъпалата по две наведнъж и й отвори задната врата.

— Татко — извика Тори, веднага щом влезе вътре, — имаме гост за вечеря.

Броуди я последва в кухнята на главния готвач, от която се преминаваше в широка трапезария с голяма дъбова маса в средата. Това бе лично убежище, настрана от трапезарията в официален викториански стил, където се хранеха гостите.

Ухание на прясно изпечен хляб се носеше от фурната и накара стомахът му да закъркори. Откакто тръгна от Сюдад дел Есте бе ял само в самолета. Домашно приготвена вечеря с Тори. Какво друго би могъл да си пожелае?

Висок мъж с плешиво теме и посивяла коса отстрани стоеше до печката с гръб към тях.

— Радвам се, че ще имаме компания — каза бащата на Тори с плътен, дружелюбен глас. — Винаги имаме повече храна от необходимото. Тази вечер е патица по тайландски. Дано да ядете пикантно.

— Колкото по-люто, толкова по-добре — отговори Броуди. Той се усмихна на Тори с най-чаровната си усмивка, защото усети как тя го изучава на ярката кухненска светлина.

Господи, помисли си тя, съвсем като Елиът. Броуди бе висок и як, с лъскава коса, почти черна. Пронизващи сини очи, които едновременно стягаха гърдите й и я разтапяха. Ъгловата челюст с характерната трапчинка на брадичката.

Единствените разлики, които можеше да види, бяха малкият белег, дето леко, почти незабележимо повдигаше веждата му и рошавата коса, от която лъхаше определена примитивност. Разбира се, в ръцете му бе усетила и друга разлика, но тя не бе видима. Онази чисто мъжка сила.

Забеляза, че Броуди е облечен с морска риза, която подчертаваше здравите му рамене, после видя как той я наблюдава с развеселена усмивка. Отмести погледа си, като си помисли, че Броуди е много по-силен от Елиът — мъж, който не тренира в зала, а работи с тялото си.

Нямаше никакво съмнение, че е брат близнак на Елиът. Приличаха си смразяващо много. И все пак тя почувства, че приликата е само физическа. Имаше някаква предпазливост в начина, по който мъжът се оглежда, възприемайки бързо всеки детайл в стаята, като че ли очаква някой да го нападне.

Не се доверява на никого, разбра инстинктивно Тори. Мъжете, които не се доверяват, обикновено крият нещо, заключи жената.

— Защо си тук? — попита го тя.

Баща й се обърна и за първи път ги погледна. Очите му се спряха на Броуди и се присвиха така лекичко, че повечето хора не биха забелязали.

Броуди не й отговори. Той направи две големи крачки и протегна ръка на баща й.

— Броуди Хок.

— Лу Едуардс — баща й се ръкува с него и се усмихна. — Вие сте на Елиът…

— Брат. Брат близнак.

— Трябваше да се досетя. — Лу погледна към Тори — Елиът споменавал ли го е някога?

Броуди наблюдаваше как Тори поклаща глава и русите вълни се разпиляват по раменете й неволно, но предизвикателно. Тя протегна ръце, говореше с цялото си тяло, беше го забелязал вече. После видя диамантения пръстен на лявата й ръка.

Кучи син! Кой може да си позволи да подарява пръстен, който струва повече, отколкото Броуди би изкарал през целия си живот? В мига, в който си зададе въпроса, откри отговора.

Брат му.

Тя го бе объркала с Елиът и страстно го бе целувала, защото обичаше Елиът и възнамеряваше да се омъжи за него. Някои мъже притежаваха цялото проклето щастие на този свят.

— Предполагам, че сега Джанкарло Хок ще трябва да обясни на брат ми за мен.

Броуди отново се усмихна на Виктория, за да прикрие неочаквания лъч ревност, който изпита към все още непознатия си брат.

Нещо потрепна в дълбините на очите на Тори, после тя премести погледа си към Лу. Възрастният мъж го изучаваше с напрегнато изражение. Броуди не можеше да разбере съвсем всичко, но шестото чувство му подсказваше, че нещо не е наред.

— Кога за последен път говори с баща си? — попита Лу, като премести тигана на задния котлон и го захлупи.

— През живота си не съм се чувал с него. Преди няколко седмици като гръм от ясно небе получих писмо. Винаги съм смятал, че баща ми е мъртъв и реших, че писмото е измама — обясни Броуди. — Но той бе приложил снимка на брат ми. Приличаше толкова много на мен, че направих някои проучвания и открих, че Джан казва истината. Така че долетях от Южна Америка, за да говоря с него. Искам някои отговори.

Тори се бе вторачила очарована в Броуди. Отново сякаш гледаше Елиът, само дето имаше по-голяма дълбочина и по-голяма предпазливост у брат му. Той не познава баща си, помисли си тя, така че смъртта му няма да е такъв удар, какъвто бе за Елиът. И все пак бе изминал целия този път напразно. Жалко.

— Броуди — започна, после спря. Баща й се справяше по-добре с подобни неща, но се бе обърнал и бе насочил цялото си внимание към патицата, която приготвяше.

— Какво има? — попита мъжът и спря пронизващите си сини очи на нея.

— Зная, че Елиът ще иска да се срещне с теб, но ъ-ъ, ами… баща ти претърпя злополука… — Тя си пое дъх, за да се успокои. — Мъртъв е.

Изражението на Броуди не се промени, ала веждата с белега се повдигна лекичко. В кухнята настъпи тишина, чуваше се само къкренето на соса в тигана и стърженето на дървената лъжица.

— Знаеш ли… — Тори се почувства принудена да продължи. — Баща ти получи удар преди няколко години и бе прикован в инвалиден стол. Приближил се е прекалено много към басейна, случайно е паднал и се е удавил.

— Сигурна ли си, че е злополука?

Странен въпрос, помисли си тя.

— Защо питаш?

Баща й се бе обърнал отново.

— Имало ли е някой с него, когато това се е случило? — отговори й Броуди с друг въпрос.

— Не. Бил е сам. Икономката го е намерила, но прекалено късно — промълви Тори.

— Не е било злополука.

Сериозната увереност в гласа му я накара да потрепери.

— Защо го казваш?

Броуди се загледа в живото й лице за миг и се зачуди колко от истината може да каже на двамата. Може би е по-добре да се обади на полицията. Прецени възможностите, после реши да разбере какво знаят те, преди да се свърже с властите. Извади писмото от задния джоб на панталоните си и го подаде на Тори.

Баща й отиде до нея и те внимателно прочетоха писмото, после погледнаха снимката на Елиът Хок, прикрепена към втората страница.

„Сине, ела веднага. Имам нужда от помощта ти. Враговете ми приближават. Нямай доверие никому.“

— Трябва да е почеркът на Джан — каза Тори. — Откакто получи удара не можеше да пише, освен ако не държи химикалката като кама в юмрука си. Ето защо се разчита така трудно.

— Някой се е опитвал да го убие — разсъди Броуди. — Той е знаел, че имам опит с убийците. Затова е искал да дойда.

Тори се загледа в него със зяпнала уста:

— Наистина ли имаш такъв опит?

Баща й пристъпи напред и попита:

— С какво точно се занимаваш?

— Аз съм тюлен от военноморските сили, специално обучен за борба с тероризма.

Изрече го равнодушно, сякаш няма нищо необичайно в работата му. За миг Тори си спомни първата си среща с Конър Андерсън. Той й бе казал, че е професионален каскадьор, като че ли половината мъже в Америка се занимаваха с това, за да се препитават.

Още един човек на риска с непредсказуема жилка, помисли си тя и потръпна. Човек, който живее на ръба — на един удар на сърцето от смъртта.

— Виж — поде баща й с равен глас, — мисля, че преувеличаваш. Джан е надраскал този ред, защото се е страхувал нов удар да не прекрати живота му, преди да те срещне. Враговете му вероятно са братята Корели.

— И те правят пенливо вино — обясни Тори. — Съперници са и няма друго, което да желаят повече от закупуването на „Ястребово гнездо“.

— Джан просто е искал да те види — допълни Лу. — Това е всичко.

Броуди поклати глава.

— В никакъв случай. Ако Джан бе искал да ме види, би могъл да го направи преди години. Изчакал е, докато има нужда от мен — просто и ясно.

За първи път баща й нямаше отговор. Тори знаеше — той подозира, че Джан Хок е бил убит, и сега се зачуди дали е прав.

 

 

Стана почти полунощ, докато Тори свърши с вечерята и се върна във вилата си. Броуди се оказа съвършен гост, правеше комплименти за готвенето на баща й и задаваше въпроси за лозарския район. Изостави всякакви разисквания за смъртта на баща си.

Интересно, мислеше Тори и се чудеше дали той няма своя собствена теория, която не иска да сподели. От разговора им вечерта тя разбра, че Броуди е необикновен мъж, човек с много скрити аспекти на личността си. Помисли си за Елиът и осъзна, че той също има подводни потоци в характера си.

И двамата бяха мъже, които трудно може да опознаеш.

— Ти яде ли, Пини? — попита тя черния лабрадор, макар да знаеше, че ако е гладен, той щеше да се появи за вечеря на задната врата на хотела. Никога не би се върнал във вилата, ако коремчето му не е пълно.

Тихото ръмжене на Пини изпълни малката къща, която Тори наричаше свой дом след смъртта на съпруга си. Звукът бе приятен, напомни й, че и друго живо същество се интересува от нея.

И все пак имаше известна самотност, празнота, която дори и едно любящо куче не може да запълни. Тази вечер чувството на самота не бе така омаломощаващо, както често й се случваше, защото мислите й бяха заети с Броуди Хок.

О, господи! Нейният невъздържан отговор на целувката му я изуми. Какво й бе станало?

Все още усещаше как силните му ръце я обвиват и как жадно я целува. Защо не бе разбрала веднага, че не е Елиът? Беше целувала годеника си много пъти, но не и с такава лудешка страст.

Имаше нещо у Броуди, което предизвиква необуздани емоции. Той бе човек, който живее вихрен живот, човек с първично разбиране за човешкото сърце. Беше пълна противоположност на брат си. Елиът бе отдаден на семейството си, а Броуди живееше заради опасността и прилива на адреналин.

Когато Тори го запита какво точно прави в антитерористичната програма „Тюлен“, той й отговори с усмивка:

— Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Поверително е.

Думите му, начинът, по който ги изрече, й разкриха всичко, което й бе необходимо да знае за мъжа. Веднага откри онази жилка, тъй като й бе до болка позната.

Конър Андерсън бе същият тип човек. Начинът му на живот предопредели неговата смърт. Той опита безумно смела каскада, макар че го бяха предупредили да не го прави, и със смъртта му си отиде светлината в нейния живот. Все още не се бе върнала.

Тори отпъди потискащите си мисли и се върна отново към разговора си с Броуди на вечеря. За разлика от Конър, който рядко я питаше за работата й, Броуди Хок изглеждаше истински заинтересуван от фирмата й за графичен дизайн.

— Значи ти си големият мозък, който измисли етикета и логото на „Белмарк Аби“! — попита той.

Тя призна за усилията си, неочаквано поласкана от похвалата му.

— Каква е най-новата тенденция при вината? — попита Броуди и внимателно изслуша обясненията й.

— Големият бизнес завладява лозарството, както направи в много други области: банково дело, автомобилостроене, недвижими имоти. Става все по-трудно семейният бизнес да си извоюва успех — каза му тя.

— Винаги ще има някои самостоятелни играчи, които ще намерят ниша и ще надхитрят едрите гиганти — отговори той.

— Вярно е. Ан Колгин — жена, очевидно — е една от новите звезди в долината. Тя постигна зашеметяващи успехи, както и Алекс Абрузо от лозята Фаралон. Той е син на главния експерт на винарската изба на „Ястребово гнездо“.

Тори не спомена колко хубав е Алекс или за враждата между Алекс и семейство Хок.

— Другото, което забелязвам, е промяната в популярността на определени видове вино. През четиридесетте зинфандел бе кралят на вината. През седемдесетте стана популярно шенин банк. След това вкусът на хората се промени към шардоне и каберне совиньон. Сега наблюдаваме придвижване към мерло и совиньон бланк.

— Хората са непостоянни. Харесват модерното, най-новото.

— В това е и предизвикателството за мен — съгласи се тя. — Да помогна на едно вино да бъде забелязано и да бъде отличено сред останалите. Но ми се иска да мисля, че съм дизайнер за вина с качество, а не просто на последната мания.

Не спомена за Кевин Пут, беше сигурна, че Броуди ще разпознае името. Съмняваше се, че Пут ще има търпението да произведе вино, което да е уважавано в долината.

Зън-зън! Телефонът прекъсна мислите й. Тори се затича и го вдигна:

— Ало…

— Няма да повярваш какво се случи.

Разпозна дрезгавия глас на Елиът, но не и необичайната нотка отчаяние.

— Кажи ми.

Продължителна въздишка премина по линията, след това Елиът продължи накъсано:

— Изглежда имам брат близнак, за който никога не съм знаел.

— Така ли? — едва успя да произнесе тя.

— Да, баща ми е излъгал. Майка ми не е била убита при автомобилна катастрофа след моето раждане. Тя го е изоставила и е взела брат ми със себе си. Сега той се връща.

— Връща се?

— Ако вече не е тук, то ще дойде скоро. Баща ми го е извикал преди смъртта си.

— Защо? — прошепна Тори по телефона и се чувстваше като изменник, защото не му каза, че вече се е запознала с неговия брат близнак.

— Баща ми е завещал част от „Ястребово гнездо“ на този… този таен брат. Броуди Хок може да дойде и да поиска това, за което съм работил цял живот.

— Защо го е направил? — попита Тори. — Ти си работил толкова усърдно…

Думите й увиснаха във въздуха, припомни си вечните търкания между баща и син. Елиът цял живот се бе старал да е съвършеният син, но все не успяваше да удовлетвори баща си.

— Проклет да съм, ако разбирам.

Тори знаеше, че трябва да каже на Елиът, че Броуди е отседнал при тях, но се поколеба една секунда и изгуби удобния момент. Елиът продължи да говори с нарастваща ярост за тайния си брат. На нея внезапно й се прииска да го защити. Странно чувство, призна си тя, тъй като Броуди е вероятно последният мъж на земята, който да има нужда от защита.

Точно сега Елиът бе емоционално уязвим. Не само че бе загубил баща си, но и проблемът с наследството се бе превърнал в тежък удар. Слава богу, че не бе развалила годежа в тези смутни времена. Прецени ситуацията и реши да каже на Елиът за пристигането на Броуди след погребението утре.

Но кога ли щеше да намери подходящия момент да обясни чувствата си и да му върне годежния пръстен?