Мерил Сойър
Не вярвай на никого (34)

Глава тридесет и трета

Тори се сгуши във възглавницата, усети нещо влажно до бузата си. Лекичко отвори едно око и откри, че носът й докосва носа на Пини. Сутрин ли е вече, запита се замаяният й ум.

Не, разбира се! Тя е в леглото на Броуди. Два пъти се бяха любили, а след това заспаха изтощени.

— Какво има, момчето ми? — прошепна Тори на кучето и погледна през рамо.

Главата на Броуди лежеше на възглавницата до нейната, ръката му бе собственически преметната през талията й. И двамата са голи, осъзна тя, един омотан чаршаф едва покриваше телата им. Преживяването бе много… много повече от очакваното.

Тори с мъка отвори очи, чувстваше се отпаднала, сякаш бе преживяла огромна буря, но въпреки това удоволствие струеше от всяка пора на тялото й. Нещо разтърсващо й се бе случило, нещо, което минаваше отвъд секса. Не че до сега не бе имала оргазъм, но правенето на любов с Броуди я отведе в напълно различен свят.

— След като срещнах Броуди, животът ми се промени — прошепна тя на кучето.

Става въпрос само за секс, каза си бързо след това. Само секс, само секс… Умът й повтаряше думите като молитва.

„Не ставаше.“

Във връзката й с този мъж имаше нещо повече от секс, поне от нейна страна. Броуди Хок бе извадил на повърхността частица от нейната личност, която тя се бе опитвала да пренебрегне. Ненавременната смърт на майка й бе кристализирала един образ в съзнанието на Тори, една представа какъв трябва да бъде съвършеният брак.

Без да взима под внимание различните типове личности и минаването на годините, тя се бе опитала да повтори съвършения брак на родителите си. За разлика от Конър, баща й се бе посветил на семейството си и едновременно с това имаше много успешна кариера. Някои мъже са различни, реши тя. Мъжете, които я привличаха, имаха всепоглъщащи кариери, които стоят на първо място.

Въпреки че не го бяха обсъждали подробно, Тори вече знаеше колко много обича антитерористичната си дейност Броуди. Конър я бе оставял с месеци, за да снима каскади за киното и все живееше на ръба. Работата на Броуди беше дори още по-опасна. Той ще изчезва в зловещия подземен свят на терористи и може един ден да се появи мъртъв.

Колкото и да бе налудничаво, тя се бе влюбила в този мъжага. Леко обърна глава, за да погледне Броуди. Единствената светлина в стаята се процеждаше от малката нощна лампа и хвърляше дълбоки сенки върху ъгловатата челюст и издължаваше тъпичките сенки под миглите му. Дори и заспал, на лицето му пак бе изписана предпазливостта, която тя бе свикнала да вижда.

Тори се бе влюбила в мъжа в неговата цялост. Броуди криеше у себе си някаква почтеност, която много хора биха нарекли старомодна. Той бе отхвърлил рожденото си право настрана и даваше целия си дял от „Ястребово гнездо“ на своя брат, защото той е работил цял живот, за да наследи избата. В този век на алчност повечето хора не биха могли да устоят на изкушението да продадат на братята Корели.

Тори проследи с пръст извивката на челюстта му, наболата брада леко бодеше кожата й. Прекрасен секс е едно, реши тя, характерът — друго. Каквото и да стане, може да разчита, че Броуди ще бъде честен с нея.

Но ще успее ли тя да бъде честна със себе си? Толкова време се бе лъгала относно Конър. Сега трябваше да си признае горчивата истина: обича мъж, чиято кариера стои на първо място. Трябва да приеме фактите и да се научи да живее с тях.

Грр. Гррр. Пини наостри уши и наклони глава на една страна.

Тори се заслуша внимателно, знаеше, че Пини е кръгла нула що се отнася до нападенията, можеше само да те оближе целия. Лабрадорът, обаче, имаше отличен слух и знаеше кога да привлече вниманието й. Някакво тътрене се чуваше откъм предната част на къщата. Пини изръмжа и оголи зъбите си. Този път не махаше опашка.

Тори погледна към цифровия часовник до леглото. Почти полунощ. Вероятно някой от гостите се връща в „Сребърна луна“. Тя самата трябва да отиде във вилата и да провери дали баща й се е обаждал.

Преди да успее и да помръдне, откъм фоайето се чу тупване. Пини отново изръмжа. Този път и цялата му козина от врата до опашката настръхна. За частица от секундата тя не видя, а усети как Броуди сяда в леглото и ръката му затиска устата й.

— Не мърдай. — Той не толкова прошепна, колкото издиша думите в ухото й.

С друго мълниеносно, мълчаливо движение скочи от леглото и навлече панталоните си. В сумрака тя успя да улови проблясването на стомана, докато той отваряше нож, излязъл вероятно от джоба му. Тътренето се чуваше по-близо до тяхната стая.

Гр-гррр. Окуражен от присъствието на Броуди, Пини започна да ръмжи по-силно.

Тори намъкна единствената част от костюма си, която успя, и лудешки взе да се оглежда наоколо, видя полата, кацнала върху телевизора. Броуди й направи знак да остане на място, а той се промъкна към вратата, държеше смъртоносния нож в дясната си ръка. Натисна бравата и отвори лекичко вратата.

Мъж с посивяла коса влезе със залитане, като отчасти носеше, отчасти влачеше по-стара жена.

— Кво е тва? — измърмори той, след като видя Пини.

— Спасете ме — завика жената, докато гледаше ръмжащото куче със замъглен, неконцентриран поглед. — Вълк! Помощ!

Броуди се измъкна иззад вратата с думите:

— Сгрешил си стаята, приятелю.

Мъжът беше толкова пиян, че му трябваха няколко минути, за да схване значението им. После се облегна на рамката на вратата, жената се строполи върху него, и попита:

— Така ли?

— Мисля, че търсите съседната стая — отговори Броуди спокойно и Тори забеляза, че ножът бе вече изчезнал. — Нека да помогна.

Броуди вдигна пияната жена на рамо и изведе мъжа от стаята. Пини ги последва, размахал весело опашка. Тори се разбърза да намери дрехите си. Отказа се от дантеления сутиен и бикините, но успя да облече полата, преди Броуди да се върне.

— По-добре да вървя и да видя дали татко не се е обаждал.

— Идвам с теб. — Той я спря на прага, с върха на пръстите си леко погали бузата й. Бавно наведе глава и устните му докоснаха нейните. Целуна я нежно веднъж, два пъти. При третата целувка устните му се задържаха по-дълго и леко се разтвориха. Той рязко си пое дъх, отдръпна се и избъбри:

— Нощта е още в началото си. Сега започваме. — Краката й така се подкосиха, че едва се удържа на тях, но Тори въобще не би позволила нещо да й отнеме тази възможност. Той грабна един пуловер от гардероба и тръгнаха. Пини махаше с опашка, докато Броуди заключваше вратата.

— Изчакай, докато онези двамата се върнат в Айова — подразни го тя.

Броуди се засмя, придърпа я към себе си и те тръгнаха надолу по коридора. Той провери тъмните сенки до стълбището, нещо все още го тревожеше. Празната къща? Или Тори?

Честно, не знаеше. Би трябвало да е задоволен от два тура страхотен секс, но не беше. Не и за дълго.

Броуди се спря в средата на кухнята и я целуна по челото.

— Мога ли просто да кажа уха?

— Разбира се. — Тя изпърха с мигли. — При повечко късмет ще ти дам друга възможност да се изперчиш с онова нещо.

— Колко късмет ще ми е нужен?

Той вече знаеше какво е да се наслаждаваш на една жена, не само да правиш секс с нея. Проблемът беше как ще може да се върне към стария си начин на живот, преди срещата с Тори…

— Гладен ли си? — попита тя.

Стояха в кухнята, в просторната стая единствените светлинки идваха от цифровите уреди на печките и на фурната за затопляне.

Той леко гризна меката част на ухото й.

— На диета съм.

— Умно. Много умно.

Минаха през кухнята и излязоха през задната врата. Есенният въздух тази нощ бе по-хладен от предишната, беше предвестник на идващата зима. Броуди насочи Тори по алеята и нагоре по стълбите към нейната къща. Той машинално проверяваше сенките и се ослушваше за подозрителни звуци. Нищо необичайно.

Тя се пресегна към една саксия и извади ключ иззад нея. Докато отваряше вратата, Броуди я попита:

— Струва ли ти се странно, че онази пияна двойка не беше заключила вратата си?

— Не. Те наистина са от Айова. Можеш да си сигурен, че хората от Средния Запад винаги оставят отключено, освен ако нямат ценности в стаята.

Броуди задържа вратата отворена, докато Тори влезе, последвана от кучето. Пини се строполи до леглото, на килимчето си в съседната ниша. Тори го остави и тръгна към телефонния секретар.

Вдигна слушалката и натисна няколко бутона. Заслуша се напрегнато, приведе глава, а после се намръщи.

— Какво има?

Тя затвори, лицето й бе озадачено.

— Татко е. Той е във „Френската пералня“ заедно с Остин Глейсъл и Катрин.

— Те са в пералня?

— Не, не! Това е един от най-добрите ресторанти в долината. Обзалагам се, че татко е направил всичко възможно Остин да успее да надникне отзад в кухнята.

На Броуди му звучеше сякаш някой се интересува от мръсни чинии и загорели тенджери, но все пак бе наясно, че кулинарите се вълнуват от тайните рецепти на главните готвачи.

— Какво е правила там Катрин Уилсън? — попита той.

— Това е странното. Татко шепнеше по телефона, но каза, че Катрин е страхотен човек, интересна и много забавна.

— Звучи сякаш му е влязла в гащите.

— Не се шегувай. Баща ми не е излизал на среща с жена след смъртта на майка ми преди повече от двадесет години.

Той усети гнева в гласа й и остави разговора да замре. Тайничко си помисли, че е странно толкова хубав мъж като Лу да прекара всички тези години без компанията на някоя жена.

— Татко каза, че Катрин заминава за Сан Франциско тази вечер. Ще се върне утре вечер. Ще вечеря, благодарение на него, в „Брава теръс“, което не е изненадващо, тъй като Фред Халпърт е близък приятел на татко. Той е бил известен готвач в Сан Франциско, преди да се премести тук.

Привлекателността на ресторанта и неговите звезди убягна на Броуди, защото бе отгледан с бързите закуски.

— Катрин си е направила резервация в последния момент. — Тори му се усмихна. — Ето и най-интересното. Тя ще доведе някого със себе си. Татко смята, че трябва да се срещнеш с тях в ресторанта.

— Утре вечер? Ще трябва да чакам толкова дълго? — Броуди не можеше да си представи защо някой ще го проучва и това го тревожеше.

— От тона на татко разбрах, че Катрин не е заплаха. Обзалагам се, че осигурява информация за някой репортер, който ще пише статия за теб и Елиът.

Възможно е, предположи Броуди, но все пак се съмняваше.

Тори прекоси късото разстояние помежду им и той нямаше как да не забележи полюшването на гърдите й под пуловера.

— Добре, юнако. Губим време.

Той я обгърна с ръце. Тя притисна цялото си тяло към неговото и потръпна, ръцете й хванаха закопчалката на колана му. Неговото тяло й отвърна на секундата и горещата вълна на страстта се разбунтува и у двамата.

— Тори — прошепна той, докато отстъпваха към леглото, — какво ще кажеш за любовна игра?

— Какво е това? — Тя го дръпна на леглото до себе си.

Устните й направиха пътечка нагоре по врата му към устните, а коляното й раздели краката му. Съвсем определено той въобще не бе очаквал тази Тори, необуздана и палава жена… Хареса му! По дяволите, повече от това, но искаше да го изживеят бавно и спокойно.

Да се наслади на всеки миг.

— Защо да бързаме? — прошепна той, когато тя измъкна ризата му от панталоните.

— Не, не бързаме — промърмори тя, устните й докосваха голата му кожа.

Броуди не повярва на думите й. Тя измъкна ризата му и разкопча панталоните по-бързо и от предишния път. Беше толкова нетърпелива и възбудена, че когато той се опита да забави темпото, тя не можа да му съдейства.

Отказа да прави подобни опити и събу полата, както и по-рано. Този път не носеше бикини и сексапилния сутиен.

Тори обви крака около неговите и го целуна така, сякаш искаше да го погълне, извиваше се около възбудения му пенис, докато той не можеше да мисли за нищо друго, освен за желанието си да навлезе отново в приканващото го тяло. Тъничкото гласче в главата му напомняше, че не бе губил контрол заради нито една жена до сега.

До сега.

До Тори.

Той я претърколи по гръб и навлезе дълбоко в нея. Тя въздъхна и го погледна с тези свои завладяващи зелени очи, които му говореха без думи колко много го харесва. Сега разбра какво му бе липсвало цял живот.

Сега вече знаеше.

Броуди искаше да я защитава и да я притежава, и да я обича. Тя се раздвижи, обхвана го с тялото си и той почти се изпусна. Стисна зъби, задвижи бедрата си, първоначално се движеше бавно, постепенно увеличаваше темпото, а тя го насърчаваше да се движи все по-бързо.

Те се притискаха един към друг, телата им се вплитаха в предвечния еротичен танц. Малката къща се превърна в единственото място на земята, което ги интересуваше. Искаше му се всичко това да продължи вечно, но съвсем скоро забравиха всичко, освен насъбралото се напрежение, което трябваше да бъде освободено.

Броуди се загледа в тавана и се заслуша в дишането на Тори до себе си. Беше изминал почти половин час, откакто се бяха любили. Тялото му беше все още горещо, но пулсът му се бе възвърнал към нормалното. Умът му, обаче, бе съвсем друго нещо.

Какво, по дяволите, ще правя с Тори…

Тя се размърда, сгуши се до него. По дишането й позна, че не спи.

— Тори — започна той, — трябва да поговорим.

— Мммм — измърмори тя. — За какво?

— За нас. Нашата връзка.

— Аха? — промърмори пак и се обърна, тялото й все още бе прилепено до неговото, но сега гледаше в обратна посока.

Броуди определено усети, че тя не иска да обсъждат тази тема. Как ли бе успял? Лежеше в леглото с единствената жена в Америка, която не се интересува от любовни игри. Дори и още по-нечувано, спеше с единствената жена на планетата, която не искаше да обсъждат тяхната връзка.

Къде ли греши?

Трябваше да й отдаде заслуженото, Тори бе осъществената мечта на всеки мъж. Умна, забавна и любяща. И изключително страстна в леглото. И не предявяваше никакви претенции към него. Как би могъл да се оплаква?

Броуди лежеше, наблюдаваше сенките по тавана и си казваше, че е лудост да се дразни. Кой ли здравомислещ мъж не искаше жена, която да желае секс заради самия секс?

— Май трябва да поговорим. — Тори се обърна, облегна се на лакът и го погледна.

Броуди не се въздържа и се усмихна. Това е то! Познава ли жените или какво? Обърна се с лице към нея.

— Не мислиш ли, че трябва да предупредим Алекс за Рачел?

Въпросът й го изуми. Откритието му, че има брат близнак и природен брат го бе зашеметило. Не знаеше как да се справя със семейството. Не можеше и да си представи да разказва на Алекс за Рачел.

— Ти и аз имаме само едно предчувствие. Не знаем какво изпитва Рачел. Може би е луда по Алекс.

Смелите й зелени очи го погледнаха преценяващо за миг:

— Алекс беше много откровен с теб.

— Да, но той ме знае от години и е по-добър в изразяването на мислите си.

— Не мислиш ли, че трябва поне да му го споменеш?

Господи! Защо започна този разговор? Общуването с жени му се стори толкова трудно, колкото и му го бяха описвали.

— Не е моя работа.

— Алекс обсъди с теб ситуацията по-честно от всеки друг.

— Вярно — призна Броуди. — Ако имам възможност утре…

— Днес. Вече се зазорява.

О, дявол го взел! Толкова лесно беше да се загуби в очите й. Не му се искаше да идва утринта.

— А какво ще кажеш за нас?

— Нас? — Зададе въпроса, сякаш това бе научно понятие, което въобще не разбира.

— Да. Страшен динамит сме заедно.

— Вярно е — съгласи се тя със сексапилна усмивка, — но ти си тръгваш съвсем скоро. Имаме единствено настоящето.

Броуди не можа да го отрече.