Мерил Сойър
Не вярвай на никого (31)

Глава тридесета

Броуди кимна, като че ли разбира, но бе напълно объркан. Добре де, Алекс прилича малко на отражението, което му се хилеше от огледалото всяка сутрин при бръсненето. Но, по дяволите, същото се отнася и за тълпата братовчеди, събрали се за погребението.

Той огледа мъжа пред себе си, както би огледал някой терорист. Броуди и Елиът имаха еднакви ъгловати брадички, а на Алекс брадичката бе по-издължена и очите му бяха тъмнокафяви, като на баща му Алдо.

Внимавай да не виждаш само това, което очакваш да видиш.

Познато предупреждение в антитерористичните среди. Броуди бе очаквал да види прилики между Алекс и Алдо — и точно това бе видял. Истинската изненада бе, че Броуди въобще не се бе сетил да потърси някакви прилики със собствената си майка.

И все пак те стояха точно пред него.

И тримата бяха наследили същата форма на устата с тънка горна устна и широка, плътна долна, както и брадичката с малка трапчинка. Трапчинката на Алекс не беше така дълбока, но все пак личеше.

Линда трябва да е била съпруга на Алдо, когато се е влюбила в Джан Хок.

— Как? — едва успя да изрече сковано Броуди.

— Как се е случило или как съм разбрал за теб? — попита Алекс.

— Няма значение откъде ще започнеш — отговори Тори.

— Открих истината, когато бях петнадесетгодишен. Група американски винари, оглавявани от Джан, отиде във Франция, за да се опита да убеди французите да ни разрешат да поставим думата шампанско на етикетите си, вместо пенливо вино. Те отказаха да позволят използването на името за производство на шампанско другаде, освен в областта Шампан. Никога не бях виждал баща си толкова развълнуван. Главните експерти на избите обикновено присъстват на различни срещи, заедно със собствениците, но Джан никога не канеше татко.

Гласът на Алекс бе монотонен, но вече се усещаше горчивината в него. Броуди се опита да си го представи как расте като син на експерта на избата, докато природеният му брат живее в имението на хълма и посещава частни училища.

Той е също и негов брат, осъзна Броуди. Изключително странно. Беше прекарал почти тридесет години — целия си живот до сега — вярвайки, че е единствено дете, но е грешал. Имаше двама братя.

— Джан се консултираше с татко за всичко от начина, по който се подрязват лозите до опаковката, фолиото около корка, но никога до това пътуване не го бе канил никъде. Докато татко го нямаше, аз отворих едно писмо, адресирано до него. Мислех си, че е сведение относно почвените образци, изпратени за тестове в колежа Дейвис.

Алекс замълча за миг, за да отпие от скоча си.

— Това наистина беше сведение. Линда Абрузо, позната под името Линда Хок, живее във Флора Спрингс, Алабама. Работи в денонощно заведение.

Алекс не каза нищо повече и Броуди реши, че трябва да направи някаква забележка, за да не прекъсва разговора.

— Спомням си Флора Спрингс. Бях на дванадесет, но изглеждах по-голям и Харис ме нае да работя на бензиностанцията му след училище.

— Тогава чух за теб за първи път — продължи Алекс. — В сведението пишеше, че Броуди Хок има отлични оценки, въпреки че се е преместил във Флора Спрингс съвсем наскоро.

— Беше ли мислил за майка си преди това? — попита Тори.

— Разбира се, но бях повярвал на думите на баща ми, че е умряла.

— В семейството никой ли не намекна или…

— Най-близкият ни роднина е една възрастна леля от Ню Йорк. Само баща ми и Джан са знаели истината. — Алекс се усмихна кисело и добави: — Естествено, Доминик Ритво също знаеше цялата история.

— Доминик? — повтори Тори и хвърли бърз поглед към Броуди.

— Линда била дъщеря на семеен приятел на Ритво от Чикаго. Дошла на гости, станала сервитьорка, срещнала баща ми и се омъжила за него.

— Ами Джан? — заинтересува се Броуди.

— По това време Джан бил в Тоскана при роднини. Когато се срещнал с майка ми за първи път, тя вече била бременна с мен. Майка работила на две места, за да издържа татко в колежа. Той я обожавал и наистина вярвал, че тя го обича.

Като имаше предвид, че Алекс е три години по-голям, Броуди предположи, че любовната авантюра е започнала малко преди зачеването на близнаците, но реши да остави Алекс да им го разкаже по свой начин, когато му дойде времето.

Алекс се изправи и хвърли нова цепеница в тлеещия огън. Дъжд от искрици се издигна нагоре със свистене, единственият звук в стаята. Алекс стоеше с гръб към тях и Броуди погледна към Тори, помисли си колко по-добри са жените в подобни ситуации. Господи, та той нямаше представа какво да каже.

— Когато станало ясно, че тя е бременна с близнаци, татко бил във възторг, въпреки че вече имали мен и храненето на още две гърла означавало прекъсване на обучението му в колежа. — Алекс седна отново. — Тогава нашата скъпа майка го информирала, че близнаците не са негови. Изоставяла го заради най-добрия му приятел.

Алекс Абрузо вече не се опитваше да крие ненавистта си. Не бе познавал майка си, но очевидно я презираше. Броуди не беше сигурен, че може да го вини за това.

— И баща ти не е подозирал нищо? — попита Тори.

— Не. Татко не е предполагал, че мъжът, който му е като брат, ще открадне жена му. Изпаднал в ярост. — Алекс се приближи напред и се наведе над питието си, оставено на малката масичка. — Скарали се. Майка паднала, ударила си главата и трябвало да бъде откарана в спешното отделение.

— Колко ужасно! — ахна Тори.

— Татко наистина обичаше майка. Било е нещастен случай.

Тори кимна съчувствено, но Броуди се зачуди. Майка му се плашеше от собствената си сянка и постоянно се местеше. Дали се е страхувала от Алдо или от Джан?

— Татко й казал, че е свободна да се омъжи за Джан, но няма право да ме задържи. Тя ме изоставила просто така — той щракна с пръсти, — но Джан отказал да се ожени за нея.

— Защо? — попита Тори с ококорени очи.

Алекс отправи отговора си към нея:

— Ти не познаваше Джан много добре. Той беше странна птица. Неуравновесен, ако питаш мен. Нямаше доверие на никого, освен на баща ми. Дяволски сигурно е, че никога не е имал доверие на жените. Любовната авантюра е едно. Бракът — съвсем друго нещо.

— О, господи! Горката жена — промълви Тори.

Алекс прониза Броуди с погледа си:

— Татко ме взел, отказал се от колежа и отишъл в Санта Барбара, където тъкмо започвали да произвеждат вино.

Нямаше съмнение на чия страна са симпатиите на Тори:

— Какво е станало с майка ти?

— Татко й дал всички пари, които успял да събере. Джан я настанил в апартамент в Юнтвил до раждането на бебетата, но й дал ясно да се разбере, че брак няма да има.

— Знаела ли е тя къде си ти? Сигурно много си й липсвал — отрони Тори, а гласът й потреперваше.

— Никога не направи опит да ме види.

— Така ти е казал баща ти — понечи да спори тя. — Може би не е искал да узнаеш истината.

— Татко не ме е излъгал. След като научих, че майка е жива, аз й писах.

— Наистина ли? — намеси се Броуди.

— Да. Изпратих писмото до Флора Спрингс. Тя ми отговори и каза, че ми желае всичко добро, но за мен трябвало да се грижи баща ми. Тя не можела.

— Поне ти е казала, че те обича! — В очите на Тори имаше влага.

Алекс изкриви устни при своя вял опит да се усмихне:

— Въобще не използва думата обич. Пожела ми всичко добро — точка.

Дори прашенето на огъня не можа да заглуши как Тори рязко си пое дъх.

— Не е било нещо лично — побърза да каже Броуди. — През всичките години, които прекарах с майка ми, никога не я чух да използва думата обич.

Тори вдигна вежди:

— Никога? Но ти знаеше, че те обича, нали?

Броуди призна пред себе си, че не знаеше нищо.

Майка му беше сериозна жена, чиято главна цел бе да сложи храна на масата.

— Разбира се, обичаше ме. Не мога да се оплача от начина, по който ме отгледа.

— Баща ти никога не се е оженил повторно, майка ти също — отбеляза Тори. — Колко тъжно… Сигурно са били самотни.

— Баща ми имаше своята работа. — Лицето на Алекс не разкрива почти нищо, отново отбеляза Броуди, но той по-скоро усети, а не чу, самотата в гласа на природения си брат. — Беше обладан от лозята.

— Майка ми никога не е излизала с мъж — каза Броуди. — Тя работеше постоянно, за да ни издържа.

— Не е ли велика любовта? — Алекс наклони глава назад и се разсмя, сух, циничен звук.

Краткият смях отмря, известно време никой не проговори, после Тори попита:

— Какво искаш да кажеш?

— Баща ми — Алекс разтърси тъмнокосата си глава — и нашата майка, те и двамата са обичали един и същи човек: Джан Хок.

Броуди въздъхна, отмахна косата си от челото, не знаеше как да възприеме последната забележка. Сега в гласа на Алекс се долавяше жлъч. Една част от Броуди искаше да достигне до дъното на историята, но, дявол го взел, друга част от него искаше да си бъде отново самотник, човек без минало, без сложни роднински взаимоотношения.

— Какво намекваш?

— Не намеквам нищо. Отбелязвам фактите. Джан беше един от тези редки хора, които човек или обича, или мрази. Нашата майка го е обичала страстно. Моят баща го обичаше като брат и Джан му отвръщаше със същото. Татко отива да живее в Санта Барбара и намира някой, който да се грижи за мен. Джан ни посещава и убеждава татко, че много съжалява за любовната си авантюра. Джан се кълне, че никога повече няма да се занимава с нея. Обещава на татко поста на главен експерт на избата си, макар че татко така и не завършва енология.

— Джан се е безпокоял заради приятеля си повече, отколкото заради жената, която била бременна с близнаците му? — Гласът на Тори бе наситен с презрение. — Защо не си е помислил за Алдо преди авантюрата с жената на най-добрия си приятел.

— Най-малкото аз бих извинил поведението на Джан Хок — увери я Алекс.

— Как е трябвало да се справи майка ти? Без образование и с две бебета на ръце? — В думите на Тори се долавяше гнева й.

— Добър въпрос — отвърна тихо Алекс. — Татко я молил да се върне у дома, но не искал да гледа децата на друг мъж. Тя отказала. Дори след края на развода се надявала Джан да се ожени за нея. Преструвала се, че го е направил, като взела фамилното му име.

— За това имаш само думата на баща си — предизвика го Тори. — Може би има още нещо…

— Години след намирането на писмото аз се изправих пред баща ми — погледна я Алекс. — Той все още бе лудо влюбен в майка. Не се преструваше. Бях достатъчно голям, за да разбера.

Алекс започна да чертае някакви кръгове по стъклената масичка, после внезапно се изправи и прекоси стаята с няколко големи крачки. Загледа се през прозореца в спускащия се навън мрак, различните форми се долавяха само по различните нюанси на тъмнината. Минаха миг-два, преди той да заговори, като продължаваше да стои с гръб към тях.

— Татко следеше живота й, дали евентуално Линда няма да изпита нужда от него… но единственият мъж, когото тя искала, бил Джан Хок.

— Джан не се ли е безпокоял за другия си син? — попита Тори.

Алекс отмести поглед към Броуди и бавно тръгна към стола си.

— Никога не съм видял никакъв признак Джан да се заинтересува от хлапето под собствения си покрив, та какво остава за син, който живее на хиляди мили оттук.

Броуди не се изненада. Представата, получена от всички наоколо, включително от Елиът, беше, че Джан Хок е бил жесток мъж, който не се е поддавал на никакви чувства.

Алекс се отпусна на стола си с въздишка на изтощение:

— Знаете ли какво правеше Джан за жени? — Не изчака да му отговорят. — Доминик Ритво му водеше проститутки от Сан Франциско. След Линда беше луд във връзка с отношенията си с жените.

Тори изглеждаше отвратена, но Броуди не бе шокиран. Смяташе, че повечето жени не разбират защо мъже, привлекателни за жените, си падат по проститутки. Това бе един удобен начин да получиш секс, без да се обвързваш.

Точно обратното на случващото се между него и Тори.

— Ами Доминик Ритво? — попита Броуди, като се сети за клаузата в завещанието. — Близък ли беше с Джан?

Алекс сви рамене:

— Не колкото бяха с татко, но Джан откри, че Доминик може — Алекс вдигна очи към тавана — да му бъде полезен.

— Какво означава това?

— Той е уговорил сделката майка ви да раздели теб и Елиът.

Броуди седна изправен на стола си и потисна настойчивото си желание да скочи и да измъкне всички подробности от Алекс. Природеният му брат очевидно разбираше колко важна е тази информация, но остави думите да висят между тях малко по-дълго време от необходимото.

— През годините все се намираше мръсна работа, която Джан искаше да му се свърши. Доминик се грижеше за това.

— Например фиаското с маята, която съсипва бизнеса на Лангпре? — вметна Тори.

— Не съм сигурен. Татко е честен в това отношение. Никога не се е замесвал в нещо подмолно.

— Чакай! — Броуди се наведе напред. — Искам да чуя защо са ни разделили? Няма логика. Или майка е трябвало да ни задържи и двамата, или и двамата да останем в „Ястребово гнездо“…

Алекс се загледа надолу в стъкления плот на масичката, очите му бяха прикрити от свъсените вежди. Мина известно време, преди да отговори:

— Джан не искал деца, но Доминик го убедил, че рано или късно ще му трябва син, който да наследи „Ястребово гнездо“. Джан избрал Елиът, защото бил по-едър.

По-едър? Броуди седеше шокиран. По-едър! Откакто научи, че има брат близнак, си бе представял разни сценарии на раздяла. Майката е била разкъсвана; бащата е бил принуден да раздели момчетата. Изборът е бил просто въпрос на размер.

— Аз зная само, че Линда имала намерение да ви даде за осиновяване, но в последната минута не е могла да го стори. Джан й е връчил тлъста сума за образованието ти и й е казал да изчезне от града.

Пари? Това бе нещо ново за Броуди. Та те нямаха и керемида над главата си и, разбира се, никакви пари за образованието му. Записа се във флота, за да получи образование. Кой го беше грижа, че не е получил парите — ако предположим, че е имало някакви пари? По-добре, че си ги бе изкарал сам.

— Днес Джан никога не би се измъкнал с това свое отношение към Линда — отбеляза Тори.

— Хей, говорим за преди тридесет години, в долината, където името Хок имаше голяма тежест. — Алекс се размърда на стола си. — Времената се промениха.

Броуди забеляза как Алекс поглежда часовника си и осъзна, че става доста късно.

— Защо отиде в съда да прочетеш завещанието на Джан, ако вече си знаел какво пише там?

— Това е критичен и много труден за мен момент. — Ниският глас на Алекс звучеше особено. — Опитвам се да купя Фаралон, а татко ми помага. Исках да зная кой ще получи дела на татко, ако той умре.

— Проверявал си собствения си баща?

Алекс се загледа право в Броуди, въпреки че Тори бе задала въпроса.

— Да. Безпокоя се за здравето на татко. Има рак на простатата в напреднал стадии. Не съм сигурен още колко време ще може да работи.