Мерил Сойър
Не вярвай на никого (29)

Глава двадесет и осма

— Познавам баща си — заяви Тори. — Нещо не е наред. Няма навик да е потаен без причина.

— Не се съмнявам — отговори й Броуди и седна зад волана.

Той не бе промълвил нито дума откакто тя затвори телефона и настоя да се срещнат с Лу възможно най-бързо.

Размина й се на косъм. Размина й се на една телефонна жичка, така май беше по точно казано. Какви ги вършеше тя? Почти позволи на Броуди да я люби до шосето.

Той запали двигателя.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш къде отиваме?

— Вместо да завиеш към Силверадо Треил, за да отидеш във Фаралон, карай направо към Калистога. Ще се срещнем в малък парк, встрани от главната улица.

Следващите няколко мили никой не проговори. Тори нямаше представа какво да каже. Ставането и качването в колата бяха малко неловка ситуация.

Тя бе разтревожена от поведението си, но още по-смутена бе от начина, по който издърдори подробностите от връзката си с Конър. След като бе потискала истината толкова дълго време, защо я изричаше сега? Защо точно пред Броуди?

Всъщност Тори никога не бе хващала Конър в изневяра, но присъстваха всички признаци за това. Тя бе предпочела да ги пренебрегва. Защо бе отказвала да погледне истината в очите?

„Ти желаеше съвършен брак.“

Вътрешният й глас имаше право. Беше израсла със спомена колко щастливи бяха родителите й преди смъртта на нейната майка да ги раздели. Идеята й за брак се основаваше на ранните й представи за живота.

За всичко бе хвърляла вината върху опасната кариера на Конър, но положението бе много по-сложно. И то започваше от нея. В основата на нейните връзки с мъже имаше нещо погрешно.

Беше излизала с Елиът повече от година, но го бе държала на разстояние от себе си, душевно и физически, после само се обърна и практически скочи в леглото на брат му.

— Кални бани? — Въпросът на Броуди прекъсна потока на мислите й.

Тори вдигна поглед и видя табелата, която рекламираше билковите кални бани на балнеолечебен курорт Лавандула хил.

— Наблизо се намира угасналият вулкан, наречен Монт Света Елена и в района има много гейзери и горещи извори. Предполага се, че калта от вулканичната пепел е терапевтична.

Броуди се засмя:

— Ами, нали е Калифорния…

— Туристите идват не само заради обиколките на лозята, но и заради калните бани на Калистога.

— Така ли? Ще трябва да ги опитаме. Може да придадат ново значение на долния и мръсен секс.

Броуди направи шеговита забележка, но така напомни на Тори, не че имаше нужда нещо да й напомня, колко близо бяха стигнали до секса. Господи, какво ще прави тя с него?

Броуди спря на светофара и пред тях минаха групички туристи, натоварени с пазарски чанти. Удължените сенки падаха по старите посивели сгради в стил уестърн и придаваха на главната улица още по-голям от обичайния чар, въпреки многобройните рекламни надписи за кални бани, масажи, аромотерапия и минерални извори.

— Завий надясно и гледай за улица Кедър — каза му тя.

Преди да стигнат до Пайъниър парк Тори забеляза на паркинга беемвето на баща си. Видя Лу в беседката във викториански стил, която й напомни беседката в „Сребърна луна“ и нощта, в която целуна Броуди по погрешка.

Какво щеше да се случи, ако тогава въобще не го бе целунала по погрешка…

Броуди паркира поршето на определеното място на улицата и изключи двигателя.

Тори бързо оправи дрехите си, за да не би баща й да заподозре какви ги върши тя. С периферния си поглед зърна как Броуди й се усмихва.

— Кое е толкова смешно?

— Мислиш ли, че наистина успяваме да излъжем баща ти?

— Сигурно не — призна си младата жена.

Броуди хвана лакътя й и я поведе по пътеката през малкия старомоден парк, където играеха деца и тичаха кучета. Старци седяха по пейките, бъбреха или играеха шах. Тори бе минавала през парка няколко пъти, но никога не се бе спирала.

Баща й, който седеше в беседката, ги видя и им помаха. Групички високи борове правеха сенките в парка дори още по-дълги и Тори погледна часовника си. Къде се бе изнизал денят? След няколко часа щяха да ги чакат за вечеря в „Ястребово гнездо“.

Тя се тревожеше защо ли баща й иска да се срещне с Броуди. И защо тук? Калистога се намираше северно от тяхното хотелче, не точно в обратна посока, но все пак беше по-логично да се видят в Света Елена.

— Проблем ли има, Лу? — попита Броуди, след като се изкачиха по стълбите към беседката и влязоха в нея.

Баща й стана и Тори разбра, че има сериозен проблем. Лу се намръщи, очите му бяха мрачни под въпросително вдигнатите вежди.

— Има ли някаква причина, поради която частен детектив, специалист по корпоративни разследвания, да те преследва? — попита той Броуди.

— Мен?

Очевидно Броуди бе толкова изненадан, колкото и Тори.

— Татко, за какво говориш?

Баща й не откъсваше погледа си от Броуди.

— Една от гостенките в „Сребърна луна“ е детектив.

— Защо мислиш, че тя разследва мен?

— Катрин Уилсън пристигна на следващия ден след теб — отговори Лу, а Тори слушаше внимателно обясненията му. — На сутринта след катастрофата тя проверяваше пожарникарските пътища, преструвайки се, че изучава птиците.

— Ако някой е по петите ми, то това е агент от Близкия Изток. Участвах в тайни операции там и в Южна Америка, където са се окопали наркобароните. Никой от тях обаче няма да изпрати жена, дегизирана като природолюбител.

— Защо поиска да се срещнем тук? — попита Тори.

— Радиолокационните антени могат да уловят всеки разговор на клетъчен телефон. След всичко, което става в „Ястребово гнездо“, не исках да допусна и минималната възможност някой да дочуе разговора ни.

— Добре мислиш — каза Броуди. — Предполагам, че това е заради наследството, не е моя работа.

Той произнесе думите без абсолютно всякакво чувство. Тори знаеше, че вече би трябвало да му е свикнала, но не беше. Защо не го възприеме по-сериозно? Някой се опита да го убие, а сега детектив се промъква по петите му.

— Какво ще правиш с Катрин? — попита тя.

— Ще я проследя довечера. Да видим дали няма да ме заведе до нещо интересно. Ако не стане, няма да си играя игрички. Ще си поговоря с нея и ще разбера кой я е наел.

Тори слушаше докато Броуди разказва на баща й какво бяха научили в „Ястребово гнездо“. Умът й все се връщаше на разговора й с Рачел. Имаше натрапчивото чувство, че пропуска нещо. Ако Броуди реши да преследва детектива тази вечер — добре, но тя ще се промъкне в офиса на Рачел — с или без него.

 

 

— Дали да не изчакаме до утре — каза Тори, докато оставяха колата на паркинга за служители на Фаралон. — Става късно.

— Разговорът с Алекс няма да ни отнеме много време — отговори Броуди.

Тя се огледа наоколо. Никога преди не бе идвала тук. Всичко изглеждаше оборудвано с най-модерна техника, както и бе чувала, но си приличаше на изба-бутик. Нямаше огромен паркинг за туристическите автобуси и табели за залите за дегустация. Хората тук не си пилееха парите или времето да привличат вниманието на обществото.

Екипът по почистването на избата ги упъти към дългата хасиенда, където живееше Алекс. Подобно на производствената част, и имението беше ново и построено, с цел да впечатлява. Тори знаеше, че Фаралон се слави с отличното си вино, но смяташе, че винаги ще му липсва нещо, което е уникално за лозарския район тук, дъха на историята.

— Права си — измърмори Броуди. — Страхотно място. Разкажи ми още нещо за Алекс, освен че е изключително красив.

— Не съм твърдяла подобно нещо — избъбри тя, но усети как руменината плъзва по шията й. — Вие с Елиът сте не по-малко хубави.

— Добре, бейби. Ние сме жребци. А сега ми разкажи за Алекс.

Тя се опита да си припомни какво й бе разказвал Елиът.

— Алекс е три години по-голям от вас, така че той започва да учи енология в колежа Дейвис преди Елиът да се запише. Създава си контакти с хора, които по-късно отиват да работят в Силиконовата долина.

— Тъкмо когато нещата потръгват, нали?

— Точно така. Някои от тях направили толкова много пари, че не знаели как да ги похарчат. Много средства са се влели в тази долина. Две важни клечки от софтуерния бизнес са собственици на Фаралон. Мисля, че Джан Хок не е бил подготвен, във връзка със заплатите, да се състезава с парите на монопола, които заливат областта.

— Разбираемо е, но Елиът и Алекс вероятно са добри приятели, както бащите им.

Тори се спря и се възхити на фонтана в двора, недалеч от широката входна врата.

— Не чак толкова. Елиът ми каза, че разликата във възрастта ги е разделяла, но аз си мисля, че нещата са по-дълбоки. Елиът е ходил в частни училища, а Алекс — в държавни. Те не биха си избрали един и същи колеж, само че Дейвис е с най-добрата катедра по енология в цялата страна.

— Струва ми се, че Джан Хок е бил сноб.

Тори обмисли внимателно отговора си. Не знаеше какво да мисли за Джан.

— Предполагам. Елиът ми е разказвал, че баща му никога не е включвал Алдо или Мария в семейните тържества. Отношението на Джан към Мария като към наемен работник смущаваше Елиът. Той винаги се е отнасял към нея като към майка.

— Джан сякаш е бил страхотен тип.

— Мисля, че имаше параноя. Не съм психоаналитик, но ми се струва, че Джан беше ненормално подозрителен към хората. — Тя вдигна поглед към трите камбани на кулата на хасиендата. — Баща ти беше умен мъж, все пак. Той наблюдаваше всяка стъпка на Алекс тук. Възхищаваше се на сина на Алдо. Не криеше, че би искал Елиът да е като него.

Те продължиха да вървят към къщата, а Броуди поклати глава:

— Повечето хора биха казали, че Елиът е имал прекрасен живот, но мисля, че аз съм имал повече късмет.

Тори не сподели мнението си. Тя смяташе, че всеки близнак бе страдал по свой собствен начин.

Позвъниха на охранителното табло, с монтирана камера на него, и миг по-късно чуха глас:

— Тори? И Броуди Хок.

Тя разпозна гласа на Алекс и разбра, че той ги вижда чрез камерата. Броуди каза:

— Точно така. Трябва да поговорим.

— Ей сега слизам.

Тори съжали, че не бе предупредила Броуди да се държи спокойно и да не отблъсва Алекс. Тя се възхищаваше на извършеното от него и смяташе, че близнаците могат да се възползват от опита му.

Дъбовата врата се отвори и Алекс застана пред тях с протегната ръка.

— Александер Абрузо.

Тори гледаше как Броуди се представя и двамата си стискат ръцете. Подобно на повечето мъже от италианско потекло, и двамата бяха мургави и имаха тъмна, гъста коса. Алекс и Броуди стояха рамо до рамо, ръстът им беше много по-висок от средния. И двамата имаха пленителни очи, само че на Броуди бяха сини, а Алекс бе наследил черните очи на Алдо.

Тори не познаваше Алекс много добре, но все пак го бе срещала неведнъж и имаше впечатлението, че той е почти толкова напорист, колкото и Броуди. И двамата нямаха непринудената усмивка на Елиът, но от друга страна — те нямаха и вродената увереност, която идва, когато си израснал с парите и името, способно да отваря много врати.

Ако Елиът беше тук, тя щеше да е сред тримата най-впечатляващи млади мъже в долината. Интересно, помисли си Тори. И тримата са страхотни, ала все още ергени. Вярно, Елиът й бе предложил брак, но не бе женен.

— Заповядайте — покани ги Алекс. — Тъкмо си приготвях питие. Днес денят беше дълъг.

Броуди хвана ръката й, а Алекс ги поведе по коридора към кабинет в стил „Санта Фе“, където имаше черен кожен диван и камина. В камината в ъгъла гореше огън, а до нея се намираше малка масичка със стъклен плот върху плоча черен излъскан оникс.

— Аз пия скоч — обяви Алекс. — Вие двамата какво ще желаете?

— Какъв скоч пиеш? — въпросът на Броуди се стори малко странен на Тори.

— „Нокандо“, но имам и други марки.

— „Нокандо“ за мен — Броуди се обърна към нея — Тори?

— Диетична кола ще е чудесно.

Тя и Броуди се настаниха на кожения диван, а Алекс отиде да сипе питиетата на бара, където главата на един лос със стъклени очи им се хилеше. Изкуствена обстановка, помисли си тя, съмняваше се да отразява характера на Алекс или пък дори на софтуерните магнати, които финансираха Фарало. Това бе просто виждането на някой архитект по вътрешно обзавеждане за Санта Фе или Монтана, или за някое също толкова модерно място.

Домакинът им сервира питиетата и се настани срещу тях на стол от шведска кожа и странични облегалки от еленови рога.

— Предполагам, че това не е светско посещение.

Броуди си пийна от скоча, преди да отговори:

— Не, не минавахме наблизо.

Алекс се усмихна бегло, но не се засмя.

— Какво има?

Тори забеляза, че Алекс не зададе никакви лични въпроси на Броуди. Сигурно го бе видял на погребението и беше чул клюките за тайнствения брат близнак на Елиът, но не спомена нищо.

— Чудех се дали братята Корели не са ти правили предложения…

— На мен? В никакъв случай. — Алекс се загледа в Броуди. — Защо Корели да правят предложения на мен?

— Заради дела на баща ти от „Ястребово гнездо“.

Алекс гаврътна остатъка от скоча си и каза:

— Не са ми правили предложения. Те се обърнаха директно към татко.