Мерил Сойър
Не вярвай на никого (28)

Глава двадесет и седма

Броуди взе с поршето острия завой. През деня Склонът на мъртвеца изглеждаше съвсем различно, не както през нощта. Не толкова заплашителен, макар и все пак опасен.

— Не мога да повярвам, че си се измъкнал — промълви Тори, която седеше зад него.

Това бяха първите й думи откакто оставиха Елиът в „Ястребово гнездо“ да се среща с някакъв износител на вино. Броуди се зарадва, когато тя предложи да го придружи при Алекс Абрузо, макар сега да изглеждаше сдържана, сякаш умът й бе зает с нещо друго, а не с него. О, по дяволите, какво очаква той? Броуди Хок стои в центъра само на собствената си вселена, на ничия друга.

— Измъкването не бе трудно — каза й той, като влезе плавно в завоя. — Тюлените са обучени да се измъкват при разни условия. Обикновено от морето. Да те пуснат от хеликоптер в океана е като да се удариш в цимент. Вярвай ми, бодилите и синините не бяха нищо особено.

— Така ли? — Лъчезарните й зелени очи се ококориха.

— Да, не е голяма работа. — Той се пресегна и потупа ръката й. — Радвам се, че реши да дойдеш с мен.

Като излезе от завоя, му се наложи да гледа пътя, но усети смущението й. Снощи му се искаше да отиде във вилата, но устоя на изкушението. Единственият път към установяване на връзка с жена като Тори е чрез общуване. На вечерята бе положил началото, но този напредък сякаш вече се бе изпарил.

— Исках да си поговорим за Елиът.

Охо! Броуди не разбираше много от жени, но да разговарят за друг мъж беше сигнал за колебания. Кой можеше да я вини? Елиът беше страхотен мъж.

— Напоследък на Елиът му се струпаха доста лоши новини — започна Тори, а той се обърна да я погледне. Загрижеността бе сложила отпечатъка си върху нежните извивки на лицето й. — Не ми се иска да го безпокоим, освен ако ти не мислиш, че ние трябва да го направим.

Ти и ние. Хареса му как звучат заедно тези думи. Той не бе човек, който мисли в подобни термини, но целият му свят се бе променил. Може би е време за преоценка.

— Да го безпокоим? За какво?

— Не съм сигурна дали е съществено, но… докато разговаряхме с Рачел забелязах едно писмо на екрана на компютъра й. В него пишеше: „Незабавно анулирайте поръчката“. Тя пусна скрийнсейвъра, преди да мога да го прочета цялото.

— Рачел отговаря за поръчките. Купуването и анулирането на поръчки са обичайно нещо, мисля аз.

— Така е, само че това писмо бе адресирано до Португалия. Там е техният основен доставчик на корк.

Броуди спря, за да даде възможност на един туристически автобус да отбие към лозята.

— Разбирам защо си загрижена. Съществува недостиг на корк. Защо „Ястребово гнездо“ да анулира поръчка?

— Имам чувството, че Рачел не ми каза истината за Барзини. Или знае, или подозира, че те са повредили колата на Елиът. Дори е възможно тя да го е направила. — Чувствената извивка на устните й стана по-строга. После Тори продължи с глас, по-нисък от обикновеното: — Все пак, това е само чувство. Не съм сигурна. Исках да чуя какво мислиш ти, преди да безпокоя Елиът.

Броуди се развълнува. Точно на това се бе надявал от първия миг, в който я срещна. Една връзка не би могла да се основава само на секса, но преди не бе сигурен откъде да започне. Вечерята явно е била добро начало.

— Нещо у Рачел ме кара и мен да стоя нащрек. Да оставим чувствата си настрана, Тори, ще е полезно да знаем какво точно пише в писмото, преди да изтърсим всичко на Елиът.

— И аз това си мислех. — Гласът й придоби развълнуван, задъхан нюанс. — Тази вечер искам да се промъкна в офиса й и да разбера какво има в компютъра й. Видях те да въвеждаш тайния код и го запомних. Можем да влезем там, без да казваме на Елиът.

Броуди едва не каза на Тори, че няма да й позволи, после си промени мнението. Беше покровителствено настроен, но реши, че ще прозвучи прекалено мъжкарски, прекалено деспотичен. Не му се искаше да я излага на опасност, но нямаше друг избор.

— Добре, ще се опитаме да влезем в офиса й тази вечер, но ще трябва да си държим очите отворени за Алдо и Мария — каза той. — Не искам да ни хванат как душим наоколо.

— Добра идея. Рачел няма да е там след шест. Елиът ни покани на вечеря. Можем…

— Кажи на Елиът и го накарай да дойде с нас. Не искам брат ми да мисли, че съм си наумил нещо.

— Не зная… не съм сигурна.

Броуди превключи на по-ниска предавка и отби по страничния черен път.

— Фаралон е право напред…

— Зная. — Броуди зави и паркира до група диви елхи. — Трябва да изляза и да повървя. Алекс не ни очаква, така че няма значение кога ще пристигнем, нали?

— Не — много бавно промълви тя, докато той изключваше двигателя.

— Исках да поговорим очи в очи. — Броуди излезе преди Тори да започне да спори и отиде да й отвори вратата.

— За какво? — попита тя, като изви стройните си крака, за да излезе от колата. Беше облечена с тъмносиня пола и червен пуловер, украсен с тъмносиня лента. Подходяща червена чантичка и обувки допълваха деловия, но все пак женствен костюм.

— За Елиът — каза той, докато крачеха по черния път. — Защо му върна пръстена?

— Изчака толкова дълго, за да ме попиташ? Защо не ме попита още снощи?

— Ти защо не ми каза? — парира той.

Спряха под дъб, до който имаше дървена ограда, прясно боядисана в бяло. Зад нея се виждаше малка ливада, където лудуваха два тъмни коня. Наблизо пасеше доресто жребче, то от време на време вдигаше глава и изцвилваше на двата коня, сякаш за да привлече вниманието им. Конете спираха да играят и го поглеждаха отдалеч.

— Ако някой друг ме беше попитал защо съм развалила годежа, щях да му кажа, че не е негов проблем, но всъщност това е и твой проблем, предполагам. Елиът изтълкува погрешно това, което видя онази сутрин.

— Така ли? Че кое може да се изтълкува погрешно?

— Изглеждаше като че ли ние — тя пусна чантичката си на тревата, после седна до нея, близо до ствола на дъба, — ами, нали разбираш… сме в интимни отношения.

— Е, кажи ми, че имам бръмбари в главата — той се опита да прозвучи небрежно, докато присядаше на земята до нея, — но какво щеше да се случи, ако те не се бяха появили?

Лека руменина плъзна по врата към бузите й. Броуди събра целия си здрав разум, за да не я сграбчи и обсипе с целувки, докато и двамата се проснат по гръб.

— Елиът не заслужава да бъде унижаван. Мисля, че той е най-прекрасният мъж, за когото коя да е жена би могла да се омъжи.

Не можеше да се отрече нейната искреност, както и острата ревност, която го прониза. Кой е Броуди? Някакъв си нехранимайко…

— Ако е толкова прекрасен, защо върна пръстена?

Броуди чу наситения си с цинизъм тон и веднага съжали. Искаше му се да я разбере, а не да я отблъсне. Приближи се леко до нея, като скъси малкото разстояние помежду им, и постави ръка на рамото й. Принуди се да признае:

— Просто ревнувам. Никой никога не ми е казвал, че аз съм най-прекрасният мъж, за който коя да е жена би могла да се омъжи.

Тръсна го на шега, но изражението на Тори стана още по-сериозно:

— Позволявал ли си на някоя жена да те опознае достатъчно добре?

Броуди замръзна, стомахът му се сви от удара на голата истина. Вярно, животът му не включваше сериозни връзки с жени, но откъде ли знаеше това Тори? На челото ли му бе изписано?

— На тюлените не им остава много време за…

— Не си ли живял преди това?

По дяволите! Нямаше да го изкара извън равновесие, нали?

— Постъпих във флота в деня, в който навърших осемнадесет.

— Не си отишъл направо в специалните части, нали?

— Не — призна си той, после скочи в пропастта с въпроса: — Толкова ли съм прозрачен?

Тори му се усмихна или поне се опита:

— За мен — да. Сега, след смъртта на майка ти, някой познава ли те?

Майка не ме познаваше и аз не я познавах. Броуди устоя на настойчивото си желание да сподели горчивата истина. След като бе научил повече за миналото на майка си, той я разбираше малко по-добре. Нейната любовна авантюра бе съсипала живота й, а отглеждането на детето бе цената, която бе платила.

— Зная, че за теб ще е голям шок — Броуди се опита да говори закачливо, — но аз имам много добри приятели в Кий Уест. — Той се наведе и носът му почти опря нейния. — И познай какво? Един от тях е жена.

— Така ли? — Дали долови ревност в гласа й или просто така му се искаше? — Разкажи ми за нея… ъ-ъ, за тях. За всички тях.

— Хей, та ние нямаме на разположение цял един живот… — Броуди се насили да се усмихне, после осъзна, че само бе оголил зъбите си. Не успя да се усмихне.

— Добре, тогава ми разкажи за нея.

Той не бе толкова глупав, че да разтяга прекалено много истината. Никога не подценявай женската интуиция!

— Дженифър Уитмор е моя приятелка, женена е и живее в Корал Кейбълс. Запознахме се, когато приключвах с моето обучение за борба с тероризма в Кий Уест. Тя тренира копои, мъже, които се специализират в откриването на хора. Джени бе въвлечена в убийство и едва не отиде в затвора.

— Оле! И какво стана?

— Ще ти разкажа друг път. — Той целуна сладкото й носле. — Какво всъщност се случи между вас с Елиът.

Тори се облегна на дъба и се вторачи в него с толкова сериозно изражение, че го стресна!

— Елиът е прекрасен и заслужава да бъде обичан от все сърце, но аз не го обичах. Бях привлечена от неговата честност, от упоритостта му. Той е човек, създаден за семейство. — Гласът й стана тих и малко особен. — Всичко, което Конър Андерсън не беше.

О, божичко! Трябваше да се досети, че все още я боли. Баща й бе споменал, че съпругът на Тори е умрял преди пет години. Броуди бе предположил, че болката е утихнала, но сега виждаше колко много я тревожи все още.

— Съпругът ти е изпълнявал опасни каскади, нали? Мога да разбера защо не е искал семейство?

— Разбираш го?

Не му хареса как произнесе думите. В гласа й се долавяше нещо, което трудно може да се опише.

— Да. Лу каза, че съпругът ти е правел много рисковани каскади. Ами да си тюлен е също много рисковано. Аз не бих искал да съм на мисия и някоя жена да отвлича вниманието ми. Деца? Ами децата създават още по-голямо напрежение.

Тя посрещна думите му с тъжна, напрегната усмивка.

— Страхувам се, че беше по-сложно.

— О-о? — Броуди изчака, като съчувстваше мълчаливо на този мъж. Не беше сигурен, че той би могъл да тръгне на мисия, ако Тори го чака у дома. Ще се притеснява прекалено много какво ще стане с нея, ако го изпратят у дома в чувал.

— Конър ме оставяше да се тревожа, че може да го убият. Той не искаше семейство уж заради рисковете. Да си кажем истината, въобще не е трябвало да се жени. През цялото време ми изневеряваше с други жени.

— Защо? — Въпросът прозвуча по-грубо, отколкото възнамеряваше, но, честно, въобще не можеше да си представи да изневерява на Тори.

— Защото Конър беше чаровен и обаятелен. Жените бяха луди по него. Той не можеше да устои на изкушението — изговори тя задъхано и забързано, после замълча и затвори очи за известно време. След като ги отвори, добави: — Разбрах го след първата година, но не можех да го призная, не и на татко, не на никого, особено на себе си.

Точно затова мразеше връзките. Какво, по дяволите, говори човек в подобни моменти? Как може да изтрие обидата, нанесена й от това копеле? Опита се да постави ръце на раменете й, да я придърпа по-близо и да я прегърне успокоително, но Тори се възпротиви.

— Добре съм, наистина. Трябваше ми много време, за да бъда честна със себе си. Не можех да се омъжа за Елиът, без да го обичам истински. Възнамерявах да върна пръстена още преди инцидента с Джан. Когато Елиът се обади да ми съобщи за случилото се, беше толкова нещастен, че отложих разговора. Помислих си, че ще е по-добре да обясня как се чувствам след погребението и след като му дам малко време да свикне със смъртта на баща си.

— Разбирам — промълви той, доста изненадан. Май имаше голямо его. Беше предполагал, че поне отчасти е виновен за раздялата им.

Искаше му се да значи нещо за нея и вярваше, че е така, но тя не бе човек, който лесно се отделя от миналото си или пък емоционално се привързва към напълно непознат. Погледни истината в очите. Това си ти за нея — напълно непознат. Та те едва се познаваха… Разбира се, не заради него Тори бе върнала пръстена.

Броуди я прегърна и я приближи към себе си. Слънчевата светлина се процеждаше през клоните на дървото и ги обливаше с трепкащи сенки и светлини, докато той се опитваше да измисли какво да каже.

— Дай ми шанс, Тори.

— Шанс за какво?

— Да ти покажа, че аз съм толкова добър мъж, колкото и брат ми.

— Връщаш се скоро на работа, нали?

Не можеше да отрече. Възнамеряваше да се завърне към задълженията си, но нямаше да тръгне, докато не получи отговорите, които искаше, относно баща си, собственото си минало — о-о, по дяволите… Трябваше да свърши много неща, преди да си тръгне, но все пак щеше да си тръгне.

— Единственото, което мога, е да бъда тюлен.

— Ти си почти на тридесет. Имаш още няколко години и ще те назначат на канцеларска работа.

— Точно така — призна си той. — От къде знаеш?

Тори му се усмихна боязливо:

— Гледах специално предаване по канал Дискавъри. — Тя докосна бузата му с устните си и това бе най-бързата сладка целувка, която можеше да си представи. — Би могъл да смениш кариерата си.

— Така е. След като времето му изтече, Кайл Паркър започна работа като цивилен консултант за флота. Той е специалист по антитерористични технологии. Сателити и военна компютърна техника. Нещо подобно.

Не беше необходимо да е мозъчен хирург, за да разбере, че Тори нямаше предвид кариера при военните. Тя предполагаше, че Броуди би могъл да се възползва от наследството. Той трябваше да си признае, че бе привлечен от този лозарски регион толкова, колкото никога не си бе представял, че е възможно. Наслаждаваше му се, радваше му се също като брат си, но това не означаваше, че иска да прекара остатъка от живота си тук.

Така не стигаше до никъде. Не се доближаваше до Тори. По-скоро я отчуждаваше. Не знаеше какво да каже, затова се наведе и я целуна. Настоятелните му устни погалиха нейните и той се опита да не бъде прекалено агресивен. Жените харесваха чувствителни мъже, нали?

— Броуди, недей, моля те — прошепна тя. Устните му се отделиха от нейните и лекичко захапаха мекото на ухото й.

— Недей какво? Аз само те целувам.

— От това се страхувам.

Той дочу капитулацията в гласа й и не се колеба повече. Отново докосна устните й, а те леко се отвориха, като го приканваха да задълбочи целувката си. Не му трябваше да го окуражава дълго. Плавно пъхна езика си в устата й и започна да изследва сладостта й.

Чувствен стон се изтръгна от гърлото й и Броуди я прегърна по-силно. Тя изви гърба си, притисна гърдите си до мускулестото му тяло. О, по дяволите, не може да й устои, не може да забави темпото, не може да се въздържи…

Той плъзна едната си ръка от кръста й към гърдите. Обхвана едната с длан и леко потри зърното с палеца си. То стана по-голямо и ставаше по-твърдо с всеки изминал миг.

— Тори, ти си нещо специално — промърмори той, прилепил устни до извивката на шията й.

— Броуди — прошепна тя, тих, дрезгав звук, който направи името му да звучи невероятно еротично.

Настоятелното пулсиране в слабините се превърна в твърда възбуда, преди да успее да я целуне отново. Досега не бе предполагал колко възбуждащ може да е женският глас или как пръстите, заровени в косата му, могат да победят обикновено рационалния му ум.

Господи, о-о, господи, как му въздействаше тя, без дори да се старае много.

— Б-б-броуди… ъ-ъ… аз… не бива.

О, по дяволите! Точно това не искаше — Тори да размисли.

Той си пое дълбоко дъх.

— Всичко е наред, скъпа.

Броуди отново покри устните й със своите. Изумен от силата на своето желание, той се потопи в жарта на тялото й. Без да го осъзнава, провря ръка под пуловера и започна да гали дантелата на сутиена. Заоблената сфера отдолу беше топла — не гореща — при допира му.

Мислеше, че никога няма да се насити да я целува, да я докосва; смъкна я надолу в хладната трева, ноздрите му се изпълваха от уханието на влажна пръст и детелина, както и от дъха на цветя от парфюма й. Броуди притисна тялото си към нейното, задълбочи целувката си и оголи гърдите й със свободната си ръка.

— Много си опитен — прошепна тя, докато изваждаше ризата му от панталоните.

— Така е — избъбри той, преди да успее да се спре, след това добави: — Но това е най-дългата целувка в живота ми.

— Шегуваш се — ръцете й обхождаха гърба му бавно и мамещо.

— Съвсем сериозен съм.

Тори го погледна, а зелените й очи бяха ококорени:

— Защо?

— Защото ти си много специална за мен. — Очите му се плъзнаха надолу към възбудените гърди, загледа се в заострените зърна, които щръкнаха още повече от погледа му. Броуди се наведе, целуна едното, после другото, като ги поемаше дълбоко в устата си. Езикът му ги милваше, а в отговор тя заби нокти в гърба му. Макар да бе наранен от бодилите, не извика.

Болката беше толкова приятна.

Тори, Тори, спри го сега! Умът й викаше думите, но тялото й отказваше да ги чуе. Тя не познава този мъж; току-що се бяха срещнали, а вече втори път почти го канеше да се любят.

Никога, никога в живота си не бе изпитвала такава страст, която заплашва да я помете въпреки разума й. Но този мъж бе различен, осъзна тя, толкова различен. Тялото й разбираше този простичък факт и нямаше абсолютно никакво намерение да се откаже от удоволствието си.

Като че ли усетил мислите й, той се претърколи върху нея и тя почувства силната му ерекция между бедрата си. Прехапа бузата си, за да се спре и да не започне да го моли да я обладае незабавно.

Бийп! Бийп! Бийп! Бийп!

Тори вдигна глава, тялото й бе приковано към земята от Броуди.

— О, божичко!

Автобус, натоварен с туристи, премина и остави след себе си опашка от прах и силни подвиквания.

— Мислех си, че този път не се използва — промърмори Броуди.

— И аз.

Зън! Зън!

— Сега пък какво? — попита той.

Тори придърпа надолу пуловера си и се пресегна за захвърлената настрани чантичка.

— Клетъчният ми телефон.

Броуди се претърколи по гръб и се загледа в небето, ерекцията му бе ясно очертана под ципа на панталоните. Това е лудост, каза си тя, докато ровеше за малкия телефон сред вещите в чантичката си. Без значение какво иска предателското й тяло, тя не бе толкова глупава, че да прави любов до шосето — а не другаде — и то посред бял ден. Да не си е загубила ума?

— А-ало? — Тя чу гласа на баща си и каза. — Т-т-тате, ъъъ…

Кога за последен път го бе наричала тате?

— Тори, добре ли си? Звучиш ми особено.

— Да, да, добре съм. — Не погледна към Броуди, не можа.

— Аз съм в офиса ти. Ти къде си?

— На полето. — Поне не го излъга.

— Трябва да намеря Броуди веднага. Имаш ли представа къде може да е той?

— Мисля, че ще го намеря.

— Нека да се срещнем веднага на белведерето в „Пайъниър парк“. Имаме сериозен проблем — каза Лу и затвори.