Мерил Сойър
Не вярвай на никого (16)

Глава петнадесета

Броуди гледаше как зелените очи на Тори се разширяват от изненада. Остави въпроса да виси във въздуха. Ръката й все още докосваше бузата му, но сега бе напрегната заради потисканата емоция.

Кажи нещо, мълчаливо я подтикваше той. Кажи ми какво мислиш.

Броуди имаше нужда от помощта й, за да се справи с дилемата си. Ето защо я бе потърсил. Беше се изправял и преди пред ситуации на живот и смърт, но сега бе много по-сложно. Не само брат му беше замесен, но и тази жена.

Виктория Андерсън.

Самото й име звучеше мелодично и го караше да забрави мъчителния удар и дългия път в тъмното по малко използваните черни пътища, които водеха до хотел „Сребърна луна“. През целия път бе размишлявал по проблема си, но умът му непрестанно се връщаше към Тори.

Искаше му се тя отново да погали бузата му с нежните си пръсти, точно както преди малко. Копнееше за нещо повече от бегло докосване. Изпитваше болка не само заради нараненото си тяло, но и заради желанието си да я прегърне. Чувството бе настойчиво, сложно, една обезпокоителна емоция, неизпитвана до сега.

При отварянето на вратата светлината бе преминала през ефирното оправдание за нощничка. Той бе изтощен, бореше се с болката, но въпреки това тялото му отговори незабавно на примамливата гледка — високи, добре оформени гърди със стегнати зърна на върха, които повдигаха тъничката материя. Трениран да възприема всичко с един поглед, бе забелязал и талията, която можеше да обхване с ръце, и заоблените, но все пак стройни бедра.

О, по дяволите!

Само споменът предизвика желание в натъртените му и наранени крайници. Би дал всичко, за да я почувства под себе си, да усети стегнатото вкопчване на тялото й около своето. Прилив на копнеж го прониза като удар в корема.

Трябва непременно да се изплъзне от магията. Да си тръгне сега! Здравият разум му говореше да запази всичко вътре в себе си.

Нямай доверие никому.

Накрая Тори каза:

— Да те убие? Елиът никога не би направил такова нещо! — Ръката й се отпусна надолу. — Божичко, какво те кара да мислиш така?

Начинът, по който тя бързо скочи в защита на брат му, предизвика внезапен прилив на съжаление у него. Той се отдръпна, отдалечи се от нея, знаеше, че е разкрил прекалено много от себе си.

Тори чу собственото си дълбоко поемане на дъх. О, господи, помисли си тя. Броуди се отдръпва. Погледът, дето й хвърли, носеше смисъл, който не можа да разгадае добре. Мигът се удължи, тялото му се стягаше все повече с всяка изтичаща секунда. Той й напомняше ранен лъв, готов да се защитава.

— Броуди, моля те! Плашиш ме — прошепна тя.

Изразът му се смекчи, стана по-малко заплашителен. Той се пресегна и отмахна кичур коса от лицето й, като го сложи зад ухото. Изглеждаше замислен сега, не обезпокоен или ядосан, приближи се още повече.

— Не исках да те плаша. — Устните му бяха само на сантиметри от нейните, очите му бяха така близо, че тя за първи път забеляза мъничките черни петънца в дълбоките сини ириси.

Въобще не бяха заплашителни, премрежените му очи отразяваха възбудата, която вероятно кипеше в него. Неочаквано сърцето й започна да тупти така силно, че едва успяваше да диша. Всеки миг щеше да я целуне.

Тори не искаше той да я целува. Искаше да го разбере. Нещо се разтърси в нея, разби се на хиляди назъбени парченца. Този мъж бе самата противоположност на всичко, за което копнееше, и все пак тя беше… свързана с него по начин, който все още не можеше да определи с думи.

— Броуди, кажи ми какво се случи.

Очите му отново се захлопнаха, отдалечиха се от нея. Тя докосна бузата му с върха на пръстите си и леко започна да прокарва линия по мъжествената извивка на челюстта му, опитваше се да достигне до него.

— Моля те, обясни ми какво имаше предвид. Искам да зная.

Мина известно време, преди той да каже:

— След като ти си тръгна, ние отидохме в библиотеката и си поговорихме за работа.

— Добре ли мина разговорът? — подсказа му тя.

— Да, така мисля. — Гласът му изглеждаше напрегнат, като че ли се бореше да овладее някаква вътрешна емоция. — На тръгване ми се стори странно, че Елиът ми предложи поршето си. Очаквах да използвам рейндж роувъра или може би ягуара на баща му.

Който е и твой баща, безмълвно произнесе тя, като отново забеляза, че Броуди никога не го изричаше.

Гласът му беше много тих и все пак носеше фатален нюанс, който разкриваше колко обезпокоен е всъщност. Много тънка промяна в интонацията, повечето хора биха я пропуснали. Тя обаче придобиваше фина настройка към него и започваше да разбира какво става зад невидимата бариера, която той издигаше между себе си и другите.

— Вървеше чудесно по-рано, когато Елиът ме заведе да видя къде кацат ястребите.

— Но ти не си шофирал. Не си пробвал в действителност управлението, нали?

— Не, но Елиът кара, сякаш смъртта му е по петите. Предполагам, че някой е разхлабил болтовете, които придържат предавателните кормилни пръти. По онзи неравен път, с високата скорост, валът на кормилния механизъм щеше да се отдели, но не стана така.

— Чак по-късно, когато ти си седнал зад волана — вметна тя и той кимна. — Колко време е необходимо, за да се отвъртят болтовете на предавателните кормилни прътове?

— Няколко минути, ако знаеш какво правиш.

Усети как гърлото й се свива и се задушава. Виждаше как Броуди наистина вярва, че Елиът се е опитал да го убие. Без значение колко добросърдечен изглежда Елиът, една частица от своя характер той никога не разкриваше. Точно като брат си, помисли си Тори и неочаквано осъзна колко много си приличат двамата.

— Можеше да умреш — промълви тя, като повтори вече казаното от първия миг, в който чу за катастрофата на Склона на мъртвеца, само че този път сърцето й биеше до пръсване и едва успяваше да произнася думите. Какво й става? За няколко минути загрижеността й се бе превърнала в неимоверен страх.

Не се приближавай, крещеше рационалният й ум. Не си позволявай да се привързваш.

— Не умрях — отговори той с успокоителен глас, който в следващия миг се изпълни с ожесточение. — Ще трябва нещо по-голямо, за да ме убият.

Ожесточението и яростта останаха да висят във въздуха за миг и я оставиха безмълвна. Най-накрая Тори каза:

— Може би е някой от другите. Има нещо макиавелистично в целия клан. Някои от тях не е ли имал възможност да бърника по поршето?

Броуди сви рамене пресилено, като опъна шевовете на мръсната си риза:

— Възможно е, но Елиът печели най-много от смъртта ми.

Тя отвори уста, за да започне да спори, но после я затвори. Елиът би бил много по-богат, ако Броуди е извън картинката, не можеше да го отрече. Искаше й се да помисли за ситуацията и да я обсъди с баща си. Но най-много от всичко й се искаше да постави известна дистанция между себе си и Броуди. Напълващото й емоционално притегляне към него я плашеше.

Тори стана и разчупи тъпичката връзка помежду им.

— Ще взема ключа от къщата. Скоро ще съмне. — Тя изтича към рафта и грабна ключа. — Тогава ще решим какво да правим.

— Добре, но първо имам нужда от помощта ти.

Тори се обърна и видя как Броуди става, сваля вратовръзката си и я захвърля настрани. Какво прави той? Намигна й, смъкна скъсаната риза, като откъсна бодилите, които бе забелязала по-рано на ръката му. После пусна ризата в краката си.

О-о-о, господи… имай милост!

Броуди бе по-мъжествен и по-внушителен без дрехи, отколкото си го бе представяла. Мускулест, без да изглежда като спортист за вдигане на тежести. Висок, все пак… той изведнъж се обърна и тя видя, че гърбът му е раздран и покрит с червени ивици и засъхнала кръв. Със свалянето на ризата бе издърпал много от забелязаните по-рано бодили, но други бяха останали, а някои се бяха пречупили, като оставяха осили да стърчат от кожата му. Тори пусна ключовете на масата.

— Ще взема пинсетите. Ти легни на канапето. — Тя забързано отиде в банята и започна да рови в чекмеджето за козметика. Най-накрая откри пинсетите, с които си скубеше веждите. Изми ги с топла вода и се върна в другата стая с нова купчина антисептични тампони. Замръзна на мястото си.

— Крайно време беше. Човек може да умре, докато те чака.

Броуди се бе проснал на леглото й по корем, беше гол, само единият край на цветния чаршаф покриваше дупето му.

— Какво правиш? — думите едва излязоха от гърлото й.

Той наклони глава и я погледна над голото си рамо с усмивка-убиец:

— Задните ми части и краката ми отзад също имат бодили.

Тя бе прекалено смутена, за да каже нещо. Той беше прав, разбира се. Задната част на добре оформения крак беше обсипана с бодили. Можеше само да си представя какво се крие под чаршафа.

— Цяла нощ ли ще стоиш там и ще се дивиш над тялото ми, а?

— Аз не се дивя — отговори му, с право горда от уверения си глас. — Мисля си, че някои от тези червени ивици изглеждат инфектирани. Ще ми трябват още антисептични материали.

— О, това не е нищо. Веднъж ме простреляха в крака и получих гангрена. Трябваше да отрежат парче от бедрото ми. Искаш ли да видиш? — Той се пресегна назад и започна да дърпа малката част от чаршафа, който покриваше дупето и горната част на бедрото.

— Не! Не се тревожи! Ще повярвам на думите ти.

Броуди отпусна глава на възглавницата й и опъна дългите си ръце, после сграбчи таблата от ковано желязо на леглото, а мощните му бицепси се раздвижиха. Движението беше котешко, грациозно, но все пак у него нямаше нищо женствено. Опъването сякаш подчерта мъжествените контури на тялото му.

Тори направи две колебливи стъпки към голямото легло. То изглеждаше огромно и самотно, когато лежеше в него, но сега сякаш бе прекалено малко за двама им. Броуди се беше проснал под ъгъл и заемаше по-голямата част от пространството. Тя постави антисептичните тампони на нощното шкафче и приседна на празното място до него.

Лицето му бе обърнато настрани върху светлолилавата възглавница и той продължаваше да държи желязната табла с ръце. Вдигна поглед към нея и устните му се извиха, придавайки му леко развеселено изражение. Какво точно бе толкова смешно? Че е гол в леглото й?

Каква беше алтернативата? Погледна встрани. Броуди беше прекалено висок, за да легне на канапето, а бодилите трябваше да се махнат, преди да се получи инфекция.

Без съмнение той усещаше колко неудобно се чувства тя с гол непознат мъж, независимо от обстоятелствата. И се забавляваше. Тори го пренебрегна и се съсредоточи върху контузиите.

Единствената сериозна рана беше на челото, но кожата около бодилите на гърба му ставаше тъмнолилава. Дълбоки наранявания, осъзна тя. Беше паднал върху гърба си с голяма сила, значи някои от бодилите може да са се забили прекалено дълбоко и няма да може да ги извади с пинсети.

— Може да те заболи — предупреди го тя, като извади първия осил, който намери, после го постави върху тампона.

Пини дотича и положи глава на коляното й. Изскимтя с нисък, съчувствен звук, докато тя махаше някои от другите големи бодили, които не бяха излезли при свалянето на ризата. Броуди не трепна, дори когато тя трябваше да стисне кожата, така че да се покаже достатъчна част от осила, за да го издърпа.

След като свърши с горната част на гърба му, Тори изтри ожулената плът с антисептичен тампон.

— Не мога да извадя някои от по-малките крайчета, които са се отчупили. Вече са започнали да загнояват. Ще трябва да отидеш на лекар утре сутрин.

— Не се безпокой. — Гласът му беше дрезгав и заглушен от възглавницата.

Дюшекът се размърда и Броуди погледна през рамо.

— Къде отиваш?

Тори се бе забързала и русата й коса се развяваше около раменете.

— Имам лосион с алое. Ще облекчи зачервените места.

— Чудесно! — измърмори той във възглавницата си. Точно от това имаше нужда: още разтривки. Нежните й ръце отново да допират кожата му. Чия идея беше това, все пак? Мълчаливо се прокле. Защо не бе изчакал до сутринта и не бе отишъл до поликлиниката…

Отговорът му хрумна в следващата секунда: защото искаш да бъдеш с Тори. Това е само извинение.

Броуди усети как дюшекът пак потъва при сядането й до него. Погледна през рамо и се прокле за глупостта си. Тъничкият пеньоар се бе смъкнал от едното рамо и предлагаше еротичен поглед върху горната част на гърдите й. Многообещаваща цепнатина.

Той зарови нос във възглавницата и преброи до десет. Съскащият звук от стискането на пластмасово шише бе последван от студена струйка лосион по гръбнака му и замайващ аромат на алое. Тя лекичко размаза крема с кратки, кръгообразни движения, които съвсем определено бяха еротични.

Тори се зае със стегнатите мускули на врата му. Там нямаше тръни, но Броуди бе напрегнат от катастрофата, която едва не му бе коствала живота. Бавно, благодарение на нежните движения, напрежението отслабна.

— Приятно ми е — промърмори й той. Ръцете й се придвижиха леко нагоре, изследваха чувствителната кожа зад ушите му, където започваше косата. Въпреки охлаждащия лосион, който бе втрила в гърба му, лепкава пот се образува на челото му. Непреодолим глад се разля по всяка частица от тялото му.

От момента, в който се съблече и се хвърли на леглото, все бе възбуден. Доста женствените светлолилави чаршафи му се сториха глупави, но бяха изключително меки и носеха нейното ухание. Тя използваше някакъв аромат на цветя и той напояваше възглавницата й, изпълваше дробовете му. Възбуждаше тялото му.

— Ами, струва ми се достатъчно забавления засега. — Ръцете й се отделиха от врата му, а той стисна зъби, за да не започне да я моли да продължи. — Трябва да извадя останалите ти тръни.

Броуди използва възможността да намести по-удобно тялото си. С тази скорост ще му посинеят топките и ще отиват на останалите му синини. Скръцна със зъби и остави носа си заровен във възглавницата, докато тя обработваше долната част на гърба му.

Издърпването на няколко дълбоко забили се бодили направи чудеса за напъпващата му ерекция. Тъкмо започваше да подозира, че тя нарочно го тормози, когато усети струйка хладен въздух в основата на гръбнака си.

— О, господи — ахна тя. — Погледни това.

Той вдигна глава от възглавницата:

— Стегнати кифлички, а?

— Много смешно! Как се е озовала тази кал под панталоните и под бельото ти?

— Едва ли би искала да разбереш. — Той отново си представи безумното изплъзване от Склона на мъртвеца. — Вярвай ми.

Тори не можеше да не забележи колко стройни са кръстът и бедрата на Броуди в сравнение с широкия му гръб. Тенът му свършваше при талията. Тори задържа чаршафа върху една част от дупето му и внимателно прегледа другата за бодили. За щастие двата пласта — единият на слипа и единият на панталоните — го бяха предпазили.

Нямаше друг избор, освен да докосне голото му дупе и да извади тръните, които намери. Свърши бързо с едната страна. Само за да се увери, че няма осили от другата страна, тя надникна под чаршафа. За щастие, кожата бе гладка като бебешка. Както и при гърба и ръката му, всичките наранявания бяха от едната страна, сякаш той се бе приземил настрани.

Броуди я погледна със закачлива полуусмивка:

— Трябва да призная, че имам железни кифлички.

Тя го преобърна на една страна върху голото бедро:

— Не мисля така.

— Продължавай. На мен ми се доспива. — С пресилена въздишка той отпусна глава върху възглавницата.

Тори внимателно загърна чаршафа около задните му части и се опита да не надзърта между краката му. Въпреки че направи големи усилия, успя да види мъничко. Преглътна с мъка и се зае с работата.

— Не пропускай нищо — предупреди я Броуди, а гласът му звучеше сякаш едва сподавя смеха си. — Не искам да получа отравяне на кръвта.

— Няма да имам чак такъв късмет.

Върху каквито и храсти да бе паднал, по крака му бяха останали по-малки, по-трудни за вадене тръни от онези, дето бе извадила от гърба му. Има най-дългите крака, помисли си тя, докато го преглеждаше. Те имаха тен също като гърба му и бяха много мускулести. Косъмчетата, обсипали краката му, подчертаваха още повече неговата мъжественост.

Беше съвършен. Почти. Лявото му бедро имаше отстрани дълбок, като издълбан белег. Тори се пресегна и го погали.

— Тук ли са те простреляли?

Две минути тишина, после приглушено да се дочу откъм възглавницата. Очевидно Броуди заспива. Тя започна да работи прилежно, като махаше дузината трънчета, които изпъстряха кожата му. Бавно се спускаше надолу и сякаш й отне часове, за да стигне до прасците, където имаше по-малко осили. Дотогава вратът й започна да се схваща.

Тори се изправи и се изпъна назад, за да облекчи напрежението.

— Мисля, че тук трябва още алое.

Той не отговори и тя предположи, че е заспал. Ръцете му все още обгръщаха таблата от ковано желязо, но вече не я стискаха така здраво. Като внимаваше много да е изключително нежна, за да не го събуди, Тори размаза лосиона с върха на пръстите си. От глезена нагоре по прасеца нямаше проблеми, но горната част на бедрото му изглеждаше прекалено интимна област. Би я избегнала напълно, но точно там най-много трънчета бяха пробили кожата и я бяха оставили одраскана и с червени ивици.

Тори размаза успокояващото алое, но страхотно предпазливо избягваше вътрешната част на бедрото. Там нямаше никакви белези и все пак тя не можа да се въздържи да провери — само за да се увери.

Броуди стисна очите си и се опита да диша нормално, докато Тори разтриваше чувствителната му кожа с този проклет крем. Алоето бе хладно, но го разгорещяваше дяволски много. Господи Исусе Христе, питам те какво направих, за да заслужа това?

Направи всичко възможно да се престори на заспал, когато всяко помръдване на леглото, всяко докосване му напомняше, че тя е полугола и само на няколко сантиметра от него. Ще се престори на заспал и Тори ще го остави на мира за известно време, в противен случай ще бъде дяволски смутен.

Тори приключи с размазването на крема и се загледа в равномерните, ритмични движения на тялото на Броуди. Беше заспал. Ами, кой би го обвинил? Тя самата бе изтощена.

Тори се подпря на леглото и се надигна, после спря, тъй като не успя да се въздържи да го погледне. Много, прекалено много й влияеше сексапилът му, помисли си тя и рязко си пое дъх. Представи си предната част на бедрата му, притиснати към нейните чаршафи.

Какво, по дяволите, прави Тори? Беше ужасно тихо зад гърба му. Броуди все още усещаше тежестта й върху леглото и топлината на тялото й, където то се докосваше до неговото. Макар че беше твърд като кокал, продължаваше да диша бавно и отмерено, така, както бяха научени тюлените, за да не ги откриват.

Чакаше.

Нито тогава, нито по-късно, нито и след милион години Тори би могла да обясни какво направи след това.

Тя се наведе над него и внимателно погледна лицето му, което бе полускрито от възглавницата. Той е страховит и опасен, бе сигурна, но освен това беше най-пленителния мъж, който бе срещала. Дори когато си почиваше, сдържаната свирепост на тялото му я очароваше.

Тори се наведе още по-близо, надвеси се над врата му. Миризмата на антисептика се смесваше с определено мъжка миризма. Тя я остави да пропие дробовете й, а с нея долови и полъх от афтършейв с ухание на гора. О, господи, о-о господи…

Какви са намеренията й? Броуди заповяда на всеки свой мускул да остане на мястото си и задържаше дишането си бавно и равномерно. Но не можеше да контролира кръвта, пулсираща във вените. Гореща, буйна кръв.

Тори се приближи още повече, гърдите й докосваха меко гърба му. Тя разтвори устни и лекичко целуна извивката на врата му. С върха на езика опита вкуса на кожата му. Солена, с остър вкус и прекалено секси.

По дяволите! Броуди почти се поддаде. Ако тя не бе престанала да целува врата му в същата тази секунда, той щеше да я претърколи по гръб и да й покаже нещо адски повече от целувките.

Тори знаеше, че е на опасна територия и се премести встрани на леглото, бе шокирана от действията си. Ами ако той се бе събудил и я бе хванал да целува врата му? Броуди никога нямаше да разбере, че това е само моментен импулс — нищо повече от временна лудост.

Той така се бе извил на леглото, че не й оставаше много място, но тя се опъна до него. Ще го остави да си почине няколко минути, после ще го събуди, ще му даде ключа и ще го изпрати в стаята му. Междувременно тя използва възможността да помисли за него, опитваше се да анализира защо го намира за толкова неустоим.