Мерил Сойър
Не вярвай на никого (13)

Глава дванадесета

Броуди устоя на импулса си да я изпрати до колата и да се увери, че е заключила вратите, преди да потегли за вкъщи. Пини не е истинско куче-пазач, помисли си той, когато Тори му подаде сакото и си тръгна, но все пак лабрадорът е достатъчно голям, че да всява страх у хората. Областта тук е безопасна. Не би трябвало да се безпокои и все пак бе малко загрижен.

Изпитваше нещо повече от сексуално привличане към годеницата на брат си. Нещо по-дълбоко, психологическа връзка… или друго. Зачуди се за миг дали просто не оправдава действията си. Да открадне жената на друг мъж беше против морала му.

Що за човек мамеше собствения си брат?

Елиът не заслужава това. Броуди си напомни, че сега брат му ще има достатъчно грижи с управлението на „Ястребово гнездо“. Не трябва някой да усложнява личните му отношения с Тори. Съвсем сигурно е, че Броуди няма нужда от жена в своя живот. Последното нещо, от което обучен за антитерористични мисии тюлен се нуждае, е съпруга у дома, за която да се тревожи.

Въпреки че Елиът не бе казал нищо, Броуди знаеше, че брат му е страхотно ядосан. Очакваше гневни думи или дори борба след тръгването на Тори. Вместо това Елиът се впусна в обяснения кои са братя Корели.

— Корели са били основните ни съперници по времето на дедите ни. Пенливите вина Корели престиж и „Ястребово гнездо“ са се равнявали с най-доброто френско шампанско.

— После Корели се продават на френския консорциум за шампанско „Le Ruisseau“ — добави Рачел с нотка на отвращение.

— Французите превърнаха етикета Корели в специалитет за супермаркетите — обясни Елиът. — Хубавото шампанско е на пет или повече години, ако е реколта…

— Реколта? — попита Броуди.

— Реколта е термин, който се използва за годината, в която е брано гроздето — поясни Елиът, а в гласа му се долавяше известна нетърпеливост. — Много от френското шампанско и американското пенливо вино са комбинация от няколко години. Това не означава, че са лоши. Отлични са, но вината от дадена реколта са изключителни и се нуждаят от по-дълъг процес на отлежаване.

— Пенливите вина, които не са от определена реколта, като произведените от семейство Корели, са на възраст две или три години — каза Рачел.

— По-бърз оборот, по-големи пари — заключи Броуди.

— Парите не са всичко — погледна го Елиът.

— Защо да не се произвеждат едновременно комерсиални и специални вина? — попита Броуди.

— Логото на семейство Хок никога не е стояло до нещо посредствено — отговори Елиът с нотка, като че ли слага точка на разговора.

— И няма да започнем сега — допълни Рачел.

Тя ме дразни, помисли си Броуди и се зачуди защо ли е толкова близка с брат му. Как може Елиът да я понася? Без съмнение, Рачел е влюбена в Елиът, но той едва ли имаше и най-малката представа за истинските й чувства. Рачел притежаваше някаква лукава жестокост, която караше Броуди да стои нащрек.

Същото това чувство често бе изпитвал на мисиите на тюлените, когато навлизаше във вражеската територия и не знаеше кой се спотайва в сенките. Или когато врагът правеше своите ходове.

Жените са също толкова смъртоносни, колкото и мъжете, напомни си той. Във все повече и повече затворнически килии за терористи, както у дома, така и в чужбина, попадаха жени. Много мъже не разбираха измамните им ходове, защото не бяха тренирани да мислят като тях.

Ти никога не разбра майка си…

Неочакваното прозрение го връхлетя с пълна сила. Беше живял с майка си и я бе обичал безусловно, но никога не я бе опознал напълно. Защо се бяха местили от град на град толкова често? Защо тя бе отказвала да си търси друга работа, освен сервитьорството? На въпросите си Броуди все бе получавал неопределени отговори и накрая престана да я пита.

Дали се бе крила от Джан Хок?

Броуди никога не си бе задавал този въпрос, защото не бе знаел, че миналото на майка му е засенчено от такъв безмилостен мъж като… като баща му. Явно страхът бе отговорът на постоянното им местене и обяснението за тайнствеността на майка му.

Рачел прошепна нещо на Елиът и Броуди пренасочи вниманието си. Стояха пред френските врати на коридора, който водеше към огромния хол. Броуди забеляза, че тълпата е понамаляла, но все още имаше повече от дузина хора, които стояха наоколо.

Брат му отвори вратата и докато Рачел се плъзваше покрай тях, каза:

— Корели представляват интересите на френския консорциум тук. От няколко години се опитват да купят „Ястребово гнездо“. Това би разрушило всичко, за което нашето семейство е работило поколения наред.

Нашето семейство…

Броуди се загледа в очите на брат си, сини очи, така обезпокоително подобни на неговите, сякаш се взираше в огледало. Дъхът му заседна в гърлото. Не само че не успяваше да преодолее факта, че вижда себе си всеки път, когато погледне към Елиът, но и страстта, изписана на лицето на неговия близнак, го шокира.

Броуди беше абсолютно сигурен, че никога не бе допускал подобно изражение на своето лице. От най-ранните си години той се бе тренирал да разкрива колкото е възможно по-малко от емоциите си, да не показва нищо, което би могло да бъде използвано срещу него.

Дали той самият придава толкова голямо значение на нещо, колкото Елиът на „Ястребово гнездо“!

Да. Отговорът веднага изплува в ума му. Обича кариерата си. Живее заради треската на всяка опасна мисия. Това не бе реално място като лозята, но за него имаше същото значение.

— Братята Корели са тук, за да ни изкажат съболезнованията си, но скоро ще дойдат при теб с предложение да им продадеш своята част от „Ястребово гнездо“ — изрече Елиът толкова тихо, че гласът му не достигна до стоящите наблизо хора.

— За какво им е моят дял? — попита Броуди.

— Ние заедно, аз и ти, държим контролния пакет акции — отговори Елиът, гласът му стана още по-тих. — Алдо Абрузо и леля Джина притежават малък дял. За достатъчно пари могат да бъдат убедени да продават, особено ако по-голямата част от акционерите, в случая ти, вече са постлали пътя.

Броуди, човече, каза си той, ето защо Елиът не ти се нахвърли заради Тори. Има нужда от теб и каквото и да означава Тори за брат ти, „Ястребово гнездо“ значеше повече.

Може би Тори е усетила и това, помисли си Броуди. Тя изглежда има опасения относно отношенията си с Елиът; а може би просто на него така му се иска. Той няма никакъв опит с жените. Какво ли знае за начина им на мислене?

Като стана въпрос за това, Броуди нямаше никаква представа и за начина на мислене на Елиът. Той не бе отгледан в „Ястребово гнездо“, не е бил потопен в традициите му, не е живял с очакванията му. Не можеше да разбере манията на брат си относно лозята, освен ако не я свърже със собствената си обич към кариерата.

— Броуди, имам нужда от помощта ти — Елиът докосна ръката му.

Броуди погледна мястото на ръкава си, където брат му го докосваше. Стоеше там, небрежно бе преметнал якето през рамо и остро осъзнаваше, че това е първият им допир. Нещо прищрака вътре в него, но той го отхвърли.

Вместо това се загледа в ръката на Елиът. Голяма и квадратна като неговата, с дълги, тъпи на върха, пръсти.

Същите като неговите.

— Каква помощ? — успя да попита Броуди.

Елиът отдръпна ръката си.

— Тази вечер, поне, нека да покажем на братята Корели, че сме отбор. Дръж се, сякаш си тук, за да научиш бизнеса. Преструвай се, че ще останеш.

— Чакай малко. Искам да се върна към моята работа — сепна се Броуди. — Казах ти, че ще ти дам моя дял.

— Наследството няма да бъде уредено така бързо — намеси се Рачел. Тя стоеше на няколко крачки, Броуди си мислеше, че е прекалено далеч, за да ги чува, но очевидно е грешал. — Това ще даде време на Корели да работят по закупуването на дяловете.

— Разбирам… — Главата на Броуди пушеше. Нямаше намерение да се мотае наоколо много дълго, но настойчивото изражение на лицето на брат му го накара да каже: — Можеш да разчиташ на мен.

Елиът кимна, но в очите му имаше искрица бдителност. Ти нищо не разбираш, искаше да каже Броуди на брат си. Аз съм тюлен. Моите мъже трябва да разчитат на мен и на думата ми.

Преди да успее да си отвори устата, Джина Барзини се втурна към тях:

— Ето те и теб, Броуди. Корели умират от нетърпение да се запознаете.

 

 

Елиът тръгна след Джина и Броуди, за да потърсят братята Корели, но Рачел го дръпна за ръката и го спря:

— Не вярвам на Броуди — прошепна тя.

Елиът отвори уста, за да започне да спори с нея, но си спомни удивителния обрат на събитията през последните няколко дни. Има брат близнак, за който баща му никога не бе споменавал. Някога Елиът би заложил живота си, че това е невъзможно. Сега мислеше друго.

В този свят всичко е възможно.

Когато се вглеждаше в очите на Броуди и се вслушваше в гласа му, сякаш виждаше и чуваше себе си. И все пак му бе трудно да разгадае брат си. Лицето му, гласът му изразяваха по-малко емоции от на останалите хора.

Кой знае какво иска Броуди в действителност?

Той твърдеше, че не иска дела си от „Ястребово гнездо“, но това може да е само димна завеса пред… пред кой знае какво. По дяволите, сигурен бе, че Броуди си е харесал неговото момиче. Хладнокръвието на Елиът се пропука при спомена за Тори в ръцете на брат му.

— Трябва да ти кажа нещо — додаде Рачел. Вече бяха в края на коридора, стояха до Ремингтън, който баща му много бе ценил. Висока бронзова статуя, улавяща духа на Дивия Запад — един каубой обяздва мустанг.

Това е нашето семейство, често повтаряше баща му, опитомяването на земята.

— Какво има? — попита Елиът, като се опита да пренебрегне нетактичното й отношение.

— Дочух разговор между Джина и Лоренцо — поде тя, гласът й бе тих и той си представи как леля му и братовчеда си шушукат, често го правеха. — Джина повдигна интересен въпрос. Ако нещо се случи на Броуди, преди наследството да е уредено, има специална клауза в завещанието, която определя начина на действие.

Елиът преглътна поредица от мръсни думи. Какво става?

— При кого отива наследството? — чу той гласа си.

Рачел се поколеба, нави кичур тъмна коса около ръката си, после каза:

— Семейство Барзини, моето семейство и Алдо Абрузо.

Семейство Ритво? Това бе невероятно дори за баща му. Доминик и синовете му, Еди и Сам, да отглеждат грозде! Те нямаха никакъв опит в правенето на вино. Само Рачел разбираше от бизнеса, но баща му никога не би оставил винарната на някоя жена.

В извивката над горната му устна се събраха капчици пот, когато осъзна напълно какво загатва Рачел. Дали Барзини наистина ще убият Броуди? Докато баща му беше жив, леля Джина играеше ролята на прелестната, безпомощна сестричка. Елиът бе разбрал от собствен опит, че Джина Барзини е женско копие на баща му и е толкова безпомощна, колкото навита на кълбо гърмяща змия.

Леля Джина бе живяла в сянката на Джан, но сега смъртта му я освободи. Често бе манипулирала съпруга и сина си. Елиът се съмняваше, че който и да е от мъжете може да стигне чак до убийство, но все пак ще си поговори с тях, за да се увери, че нищо лошо няма да се случи на Броуди.

— Шегуват се — побърза да каже Рачел, когато той се взря в нея и тя видя шока, изписан на лицето му. — Те няма да направят нищо, особено ако научат, че Броуди възнамерява да припише дела си на теб.

Елиът кимна, но не бе сигурен. Много пари бяха поставени на карта. Барзини бяха скапани производители на вино с етикет, който щеше да изфиряса без неговата финансова помощ. Семейство Ритво бяха в още по-лошо състояние. Отглеждаха грозде и успяваха да достигнат най-много до посредствено ниво.

Преди Елиът възнамеряваше да отреже Барзини незабавно, но сега не можеше да рискува да ги отчужди. Те ще продължат да бъдат финансов разход по време, когато почти не може да си го позволи, но какъв избор има?

С рушвети в кеш от французите, братята Корели обикаляха наоколо като хиени около току-що убито животно. Няма да е много трудно да убедят Ритво и Барзини да продават, особено ако открият, че „Ястребово гнездо“ изпитва финансови затруднения.

Без съмнение, помисли си Елиът. Вярвайки му или не, той има нужда Броуди да играе за него и трябваше да увери всички, че брат му е на негова страна.

Елиът прекоси стаята, а Рачел подтичваше, за да е редом с него. Със залепена на лицето усмивка, Елиът се приближи до Рико и Дон Корели с думите:

— Виждам, че вече сте се запознали с брат ми.

Той застана рамо до рамо с Броуди, беше сигурен, че представляват по-внушителна гледка от Корели. Двамата братя имаха пет години разлика във възрастта, Дон бе по-големият. И двамата бяха ниски и набити като тапи, с ниски чела, така че вълнистата тъмна коса почти стигаше до още по-тъмните им очи.

— След всичкото това време трябва да си бил шокиран при откритието, че имаш близнак — каза Дон Корели на Елиът.

Словоохотлив и хитър бизнесмен е Дон Корели, вероятно той ще говори с членовете на семейството за продажбите, реши Елиът.

— Бях малко изненадан — Елиът се усмихна на Броуди, — но ми хареса да имам брат близнак.

— Броуди вече придобива доста добър нюх към бизнеса — намеси се Джина, като неволно играеше за Елиът.

— Вярно е — потвърди Елиът. — Роден е за това.

— Чудесно — обърна се Рико към Броуди. — Значи възнамеряваш да останеш?

— Отказваш се от кариерата си? — гласът на Дон прозвуча изумено. — От това, което чувам, ти си един от малкото специалисти в тази област. Техно тероризъм, нали?

Елиът мълчаливо отбеляза червена точка за Корели. Очевидно бяха проучили Броуди. Сега беше по-уверен от всякога, че са се прицелили в брат му, за да могат най-накрая да пипнат „Ястребово гнездо“.

— Ще поостана известно време — отговори Броуди. — Тъкмо говорих с Алдо, нашият експерт на избата. Той ме увери, че това ще е най-добрата ни година.

Значи ето къде е ходил Броуди с Тори… Ако брат му възнамерява да даде дела си, защо, по дяволите, прави такива проучвания? Предупреждението на Рачел отекваше в главата му. Може ли да разчита на думите на Броуди?

Като че ли прочела мислите му, Рачел го смушка и се включи в разговора:

— Как вървят нещата с „Корели престиж“! Все още ли сте доволни, че сте част от „Le Ruisseau“?

Добрата стара Рачел, помисли си той. Сега Корели бяха принудени да се защитават. Трупаха пари като луди, но за сметка на гордостта си. Любителите на вино по целия свят знаеха, че етикетът им означава четвърто качество, меко казано.

— „Le Ruisseau“ е най-доброто! — Рико насочи отговора си към Броуди. — Имаме някои наистина вълнуващи планове за разрастване.

— Ще натрупаме милиони и милиони — допълни Дон, като също визираше Броуди с думите си, но бе достатъчно тактичен, че да погледне и към Елиът.

— Късмет! — пожела Броуди, като въобще не изглеждаше впечатлен. Обърна се към Елиът: — Трябва да тръгвам.

— Ще те закараме — намеси се бързо Дон и така потвърди предположенията на Елиът. Корели знаеха, че Броуди е дошъл с Тори и баща й. — Ние също трябва да вървим.

— Не е необходимо — опита се да подхвърли небрежно Елиът. — Броуди ще вземе моята кола, така че да може да си пренесе нещата тук.

— Точно така — без колебание потвърди Броуди.

Елиът погледна Джина и Рачел с ъгълчето на очите си. И двете не изглеждаха твърде доволни, но когато забелязаха погледа му, изкопаха по една усмивка.

— Е, ще тръгваме. Искахме само да наминем и да ви кажем колко съжаляваме за смъртта на вашия баща — усмивката на Дон бе по-мрачна и от тези на Джина и Рачел.

— Рачел, заведи Броуди в библиотеката. Аз ще изпратя Рико и Дон до колата им — каза Елиът, а после се обърна към Броуди: — Да седнем за малко и да поговорим, преди да отидеш за нещата си.

Разделяй и владей, помисли си Броуди, това е мисията на Корели. Представянето на един здрав фронт бе осуетило плановете им засега, но без съмнение няма да се предадат.

— Ти оставаш тук — възкликна Джина и плесна с ръце. — Прекрасно!

— Двамата с Елиът трябва да се опознаят по-добре — вметна Рачел бързо.

— Елиът ще даде на Броуди ключовете на поршето си? — обърна се възрастната жена към Рачел. — Удивително!

Броуди се съмняваше, че брат му ще позволи на някой друг да кара ценната му кола, но си държеше устата затворена. Елиът вероятно имаше намерение да му даде рейндж роувъра.

— Много бързо се сприятелиха — увери Рачел Джина, а после се обърна към него: — Хайде, Броуди. Ела да ти покажа библиотеката.

Младата жена вървеше до Броуди и си мислеше, че двамата братя са като две капки вода — физически. Непреодолимо чувство на загуба я прониза до мозъка на костите. Ако не внимава, Броуди ще заеме мястото й. Но тя няма да позволи това да се случи.