Мерил Сойър
Не вярвай на никого (10)

Глава девета

— Защо Джина Барзини да лъже, че баща ми се е оженил за майка ми? — попита Броуди.

— Може и да не лъже. Възможно е Мария да греши.

— Не зная. Мария ми изглежда прям човек.

Тори бе напълно съгласна. Джина е змия; Мария очевидно е честна. Икономката може и да бърка, но не лъже съзнателно.

След като напуснаха кухнята, те тръгнаха по дългия коридор към голямата стая. Той бе задал още въпроси на Мария, но тя нямаше какво да допълни към вече казаното за смъртта на Джан Хок.

— Говорил ли си с Фред Уикерсън, семейния адвокат? — попита Тори. — Той би трябвало да знае истината за родителите ти.

Броуди поклати глава, а тя добави:

— Сигурна съм, че е все още тук. Повечето време се върти наоколо.

Намериха адвоката да пълни чинията си с печено говеждо месо от богатия бюфет, разположен в трапезарията. Фред Уикерсън ги поздрави сърдечно, но Тори усети известна неловкост, която той се опита да прикрие с усмивка. Тя не беше сигурна дали мъжът не хареса Броуди или пък е загрижен от преминаването на властта от Джан към неговите синове, единия от които напълно непознат.

Те се дръпнаха в края на стаята, далеч от останалите гости. Фред заговори тихо, така че никой друг да не може да ги чуе:

— Предполагам, че искаш да разбереш за наследството си.

Броуди поклати глава, един мускул потрепна на лицето му:

— Не. Елиът вече ми каза. Искам да зная дали родителите ми са били женени.

— Какво? — възкликна Фред, явно изненадан. — Разбира се, че са били женени.

— Ти ли подготви документите за развода им?

— Не. Аз станах адвокат на Джан, когато Елиът вече беше на три години. Нямам представа кой се е погрижил за развода.

— Документите вероятно са в архивите на областния секретар — вметна Тори.

— Не непременно. — В стаята вече имаше много хора и Фред почти шепнеше. — Може да са се развели в друг окръг или дори в друг щат.

— Намери ли свидетелство за брак сред документите на Джан? — поиска да узнае Тори.

— Имам само бизнес документи. Джан държеше личните си документи в сейф в библиотеката.

Елиът стоеше в другия край на стаята, заобиколен от хора, които не проявяваха признаци, че ще си тръгват. Наблизо бе Рачел и го наблюдаваше. Тори внезапно осъзна колко много разчита на Рачел Елиът да му помага в бизнеса, освен това тя знаеше, че Рачел въобще не се интересува от нея.

Женската интуиция на Тори й казваше, че интересът на Рачел към Елиът преминава отвъд бизнеса. Те бяха далечни братовчеди и Джан се бе надявал да се оженят някой ден. Той не бе много доволен, когато синът му предложи на нея да се оженят, но неохотно бе приел избора му.

— Хайде да видим дали можем да намерим Алдо Абрузо — каза Тори на Броуди. — Той познаваше баща ти по-добре от почти всеки друг.

— Добра идея — съгласи се Фред. — Макар всичко това да няма значение. Почти половината наследство е твое.

Те се отдалечиха и Тори разбра, че адвокатът няма никаква представа какъв е подтикът на Броуди. Не че тя го разбираше, но вече знаеше, че парите малко го интересуват. Броуди искаше да науми истината за отношенията на родителите си.

— Защо Джан Хок е бил толкова близък с този Абрузо? — попита той.

Преди Тори да успее да отговори, Рачел ги настигна и попита:

— Вие двамата къде отивате?

— Навън, да подишаме въздух — отговори Броуди.

— Прав си. Малко е задушно тук. — Гласът на Рачел бе само с един нюанс по-ентусиазиран. — До скоро.

— Майката на Алдо бе икономка преди Мария — отговори Тори на въпроса, който Броуди й беше задал, преди да ги прекъснат.

— Зная — каза той малко нетърпеливо. — Спомена ми го преди, помниш ли? Тя е отгледала Джан, както Мария е отгледала Елиът. Но защо са били толкова близки? Изглежда Джан е имал много роднини.

— Вярно — призна Тори, — но баща ти не бе човек, който лесно се доверява на хората. От детството си знаеше, че може да разчита на Алдо.

Тори отбеляза как Броуди винаги казваше Джан, а не баща ми. Дистанцираше се с думите, така като се бе дистанцирал емоционално. Вече бяха навън и вървяха по настланата с плочи пътека към пещерите, изсечени в скалистите хълмове, където бе разположена избата. Есента се усещаше във въздуха, стана й хладно и тя съжали, че не си бе облякла нещо по-топло.

— Алдо е експертът на избата — направи коментар Броуди.

— И върти бутилките.

— Какво точно означава това?

— Правенето на пенливи вина, или шампанско, не е съвсем същото като производството на останалите вина — обясни Тори. — В определен момент бутилките трябва да бъдат поставени на специални рафтове в полегнало положение, надолу с гърлата, така че утайката да се събере около корка. Всеки ден всяка бутилка трябва да бъде добре разклащана, за да може утайката да се филтрира надолу към корковата тапа. После трябва да се наклони съвсем мъничко. Да се извърши процеса правилно е изкуство.

— Няма ли машини за тази работа?

— Има, Корели и някои други използват компютри, за да въртят бутилките, но „Ястребово гнездо“ винаги се е гордеело със старомодните си методи. Алдо обръща бутилките, така както са го правили баща му и дядо му. И още по-важно, като експерт на избата той е отговорен за подбора на сортовете грозде, за да се произведат различните видове пенливо вино. Това е работа с огромен престиж.

— Звучи сякаш Алдо е бил най-добрият приятел на Джан — каза Броуди. — Това означава ли, че му е бил единственият приятел?

Тори щеше да заобиколи въпроса, но промени решението си, когато забеляза суровия блясък в очите на Броуди. Той знаеше резултата, защо да го лъже?

— Да. Очевидно Джан не беше близък с никой друг. Не се доверяваше на много хора.

— Дори и на Елиът?

— Джан се доверяваше на сина си до известна степен. Но не беше човек, който лесно се отказва от властта.

— Изглежда е бил истинско копеле.

Тори не можа да го отрече. Тя не знаеше някой друг, освен Алдо, който истински да бе харесвал Джан Хок. Тъжно заключение в края на един живот, помисли си тя.

 

 

На Рачел й трябваха пет минути, за да успее да поговори с Елиът насаме. Тълпата беше понамаляла, но дузина или повече гости и два пъти повече членове на семейството все още се мотаеха наоколо. Елиът изглежда изтощен, помисли си тя, чертите му са изопнати поради липсата на сън.

— Как мина с Броуди? — попита тя.

— По-добре, отколкото очаквах. Свестен мъж. — Елиът отпрати братовчед, който му предложи чиния с храна. — Няма да приеме наследството.

— Какво? — извика Рачел толкова силно, че няколко души се обърнаха. Тя сниши глас. — Сериозно ли?

Елиът се поколеба:

— Така твърди, но ще го повярвам, като го видя черно на бяло.

— Преди малко Броуди беше с Фред. Обзалагам се, че не е отказал парите.

— Тъкмо видях Фред да отива към библиотеката — отговори Елиът. — Хайде да го питаме.

Намериха адвоката в библиотеката, където бяха провели семейната среща относно завещанието. Наливаше си щедра доза бренди в кафето.

— Успя ли да поговориш с Броуди? — попита Елиът.

— Той попита ли те на колко възлиза неговия дял от наследството? — Рачел зададе въпроса си преди Фред да бе отворил уста да отговори на първия въпрос.

— Не. — Фред си сръбна от кафето, веднъж, втори път, после остави чашката. — Броуди искаше да узнае дали родителите ви са били законно женени и дали аз съм подготвил документите за развода. Всичко това се е случило, преди аз да поема правните дела на Джан. — Адвокатът наклони глава към античната ловна сцена на стената. — Казах му да провери в личните документи, които са в сейфа хей там.

— Защо е задавал тези въпроси? — Рачел бе напълно объркана. Най-много от всичко мразеше да не може да разбере правилно хората. Когато знаеше какво искат, тя бе наясно кои бутони да натисне, за да ги манипулира.

— Нещо е предизвикало подозрението му относно брака. — Фред взе отново чашата си. — Броуди питаше дали родителите ви въобще са се женили или дали легално са се развели.

— Ще се промени ли нещо в завещанието, ако не са се оженили легално — попита Рачел.

— Ни най-малко. Предполагам, Броуди мисли, че отговорът ще разкрие мистерията.

Рачел погледна към Елиът, после към Фред:

— Каква мистерия!

Фред не отговори, а Елиът промълви със свито гърло:

— Защо майка ми е взела Броуди и е оставила мен?

— Не е ли по-логичен въпросът защо баща ти е задържал теб, а не Броуди? — поиска да знае тя.

Елиът отхвърли въпроса с присвиване на раменете и Рачел изведнъж осъзна нещо, което не й бе хрумвало преди. Елиът завиждаше на брат си, защото не е бил принуден да израсне заклещен в здравия юмрук на Джан Хок.

— Защо не провериш в сейфа? — попита Фред. — Имаш ли комбинацията?

— Да — отговори Елиът. — Татко ме накара да я запомня преди години. Каза, че ще ми потрябва след смъртта му.

— Може би там има тайни документи или вещи — каза Рачел, като не можеше да овладее възбудата си.

За нейно разочарование всичко, което беше в стария сейф зад ловната сцена, бе кутия за бижута с антични часовници и копчета за ръкавели, най-вероятно от началото на века. Имаше тъничка купчинка документи под кутията за бижута.

Това бяха оригиналния нотариален акт за земята, розови квитанции, които доказваха правото на собственост на Джан върху колите, и акта за раждане на Елиът.

— Записано е, че майка ми е Линда Хок — каза Елиът със замислен глас.

— Няма ли брачно свидетелство или решение на съда за развод? — попита Фред от другия край на стаята, където се бе разположил в един фотьойл.

— Не. Това е то.

Рачел попита:

— Може ли да са на друго място?

— Ако са били в бюрото му, щях да ги намеря — отговори Елиът. — Не мога да разбера защо да ги крие.

— Може би Броуди бе подозрителен с право — тихо проговори Фред. — Може въобще да не са се женили.

— Но ти каза, че юридически това няма никакво значение, нали? — Рачел се опита да говори спокойно, но гласът й леко изтъня. Случваше й се винаги, когато бе объркана. Сега бе истински раздразнена, защото не разбираше какво става.

— Хайде да питаме брат ми какво го е накарало да мисли, че родителите ни не са се сключвали брак.

Ето този миг чакаше Рачел. Тя каза:

— Едва ли ще го намерим. Тори го заведе някъде. Предполагам, че ще се върнат… рано или късно.

Интонацията на Рачел се промени, забеляза Елиът. Тя се опитва да го предупреди за Броуди и Тори. А той бе решил да не реагира както на гроба. Нямаше за какво да ревнува. Броуди е последният мъж, от когото Тори би се заинтересувала.

Елиът и Тори си бяха говорили няколко пъти за нейния брак. Тя се бе омъжила за професионален каскадьор. Неговата безразсъдност я бе плашила и то основателно. Той се бе пребил, докато изпълнявал някаква лудешка каскада, за която го предупредили, че е прекалено рискована.

Тори бе споделила с Елиът, че иска да се чувства в безопасност с човек, който се интересува от семейството си, а не с някой, дето живее заради тръпката. Броуди бе най-крайното въплъщение на търсач на силни усещания. По време на разходката им с колата той му каза някои неща за опасните си мисии. Брат му възнамеряваше да се върне към антитерористичните операции. Той не е мъж, който да хареса на Тори…

Освен ако…

Освен ако подсъзнателно не е привлечена от мъже, които живеят на ръба, въпреки това, което тя си мислеше, че иска. Възможно ли е това, което я бе привлякло у Конър Андерсън, Тори да го намира у брат му и да не може да му устои?

Откакто се помнеше, Елиът бе популярен сред жените заради красотата и социалното си положение. Той обаче нямаше сестри и бе отгледан от Мария, майка за него, но все пак с известна дистанция помежду им, защото тя беше само служител тук и това означаваше, че истинското му общуване с жени беше ограничено. Нямаше никаква представа как мислят мозъците им.

Беше смутен вече месеци наред, защото Тори отлагаше определянето на дата за сватбата. Той бе чакал години, излизал бе с много жени и сега беше сигурен, че е срещнал подходящата за него жена. Тя изглежда се чувстваше по същия начин, но поради някаква причина продължаваше да отлага.

Уважи желанието й да запазят секса за след сватбата. В живота си бе имал достатъчно лесни жени и сега ценеше високо някой, за когото интимностите бяха с голяма стойност, макар за него това положение да бе направо ад. Сега се зачуди за нейните мотиви.

Може би грешката е моя.

Може би бе видял у Тори съвършената съпруга — а не истинската жена. Представата му за нея, за техните отношения, може би не е нищо повече от добро пожелание.

Докато обмисляше тази възможност, вдигна поглед и откри, че Рачел го изучава по един доста обезпокоителен начин. След смъртта на баща му Рачел изглеждаше прекалено забързана да установи позицията си на партньор. Имаше нужда от помощта й, вярно, но не бе сигурен, че иска тя през цялото време тя да му върви по петите.

На вратата се почука два пъти и Лоренцо подаде глава, без да дочака отговор.

— Познай кой пристигна току-що! Братята Корели.

— О, по дяволите! — Точно от това нямаше нужда сега — съперниците му да поднасят съболезнованията си. Разбира се, благоприличието изисква да го направят. Въпреки че бяха врагове, протоколът на лозаро-винарската област изискваше любезно лустро. Всички очакваха Корели да поднесат почитанията си.

Елиът пресече стаята с две големи крачки.

— Ще намеря Броуди. Братята сигурно вече знаят за наследството. Искам да излезем в единен фронт.

— Ще дойда с теб — каза Рачел. — Видях ги накъде тръгнаха.