Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Finding Laura, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Атанасова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2012)
- Разпознаване и корекция
- Надя(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Кей Хупър. Огледалото на Лора
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 1999
Редактор: Антон Баев
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-604-6
История
- —Добавяне
Пролог
24.12.1954
Тя внимателно постави огледалото на масичката и несъзнателно прокара пръсти по сложните извивки на лъскавата метална рамка. Очите й, които срещнаха погледа му, бяха широко отворени и тревожни.
— Защо ми казваш това? — Гласът й затрепери.
— Защото трябва да знаеш. — Той пристъпи към нея и щом долови явното й смущение, лицето му доби напрегнат израз.
— Не разбираш ли какво означава това? Нима не можеш да го проумееш?
— Не вярвам.
— Катрин…
Тя нервно поклати глава:
— Не. Това не е истина. Как бих могла да го повярвам? Ти ме молиш да се отрека от всичко, на което са ме учили през целия ми живот.
Едва сега осъзна, че беше сгрешил, като й каза. Тя бе твърде религиозна, вярата й бе толкова силна, че не би й позволила да приеме подобно твърдение дори изречено от него. Прикова поглед в тревожното й лице и почувства хладна тръпка на неудобство.
— Всичко е наред, скъпа — опита се да я успокои той. — Това беше просто една моя налудничава идея. Обичам те толкова много, че ми се струва…
— Не. — Тя го гледаше така, сякаш бе непознат човек със странни разбирания. — Не. Ти наистина мислиш така.
Изпита желание да стори нещо, с което да прогони уплашения израз от лицето й и ужасения й поглед. Но тя бе права — той вярваше в това, което бе казал. А познаваше себе си твърде добре, за да му хрумне, че би могъл да излъже някого — особено нея.
Опита повторно да се справи с положението:
— Нима това е толкова важно, Катрин? Има и други неща, за които не сме на едно мнение, други въпроси, по които не сме съгласни. Защо?
Лицето й стана съвсем бледо.
— Искаш да кажеш… че през цялото време си ме придружавал до църквата, без да вярваш? Нима нямаш никаква вяра? Ти… ти си ме лъгал?
— Не. Не съм те лъгал. Просто споделям друго тълкувание на Божието слово. Различно обяснение за…
Но Катрин се отдръпна от него и в очите й се долови отчаяние.
— Аз съвсем не съм те познавала — промълви тя. — Как бих могла да се омъжа за човек, когото дори не познавам?
— Катрин…
Протегна ръце към нея, но тя се обърна, леко залитна и се втурна навън от стаята. Той остана там още няколко мига, изпълнен с тревога и уверен, че е направил най-голямата грешка в живота си. Тогава чу приглушения шум на стария й, очукан автомобил и със свито сърце се затича към вратата. Навън валеше силен дъжд, пътищата бяха хлъзгави, а тя не бе особено добър шофьор…
Задните светлини на нейната кола се загубиха в края на пътеката, когато той се качи в своята и трескаво завъртя ключа. Знаеше къде би могла да отиде. В църквата, където отнасяше всичките си проблеми. А тя се намираше на другия край на града и до нея се стигаше през множество резки завои и стръмни възвишения. Проливният дъжд и високата скорост увеличаваха риска.
Навярно не бе много далеч от нея, но гюрукът му пречеше да вижда пътя добре и трябваше да намали. Изруга наум. Усети, че гумите се подхлъзнаха и въпреки намалената скорост, едва овладя колата. Студените вълни, които го обливаха, сякаш избликнаха като леден порой.
„Тя ще бъде в безопасност. Трябва. Бог ще се погрижи за нея.“
Стигна до върха на едно от множеството коварни възвишения и фаровете на автомобила му осветиха счупените колове на старата ограда. Обзет от ужас, той натисна спирачките и рязко отвори вратата, крещейки името й. Докато отчаяно се мъчеше да достигне до пролуката, дъждовните струи обливаха тялото му, заслепяваха очите му и той едва не се препъна в гредите.
Изтри с ръка лицето си и погледна през завесата от капки. Блесна светкавица и за миг пред него се разкри ужасяваща гледка. Колата й бе преобърната, а червеникавият оттенък на повърхността под нея го накара да потръпне. Продължи напред през калта с единствената мисъл да стигне до нея.
Бе едва на няколко крачки, когато до него отекна гръм и експлозията хвърли колата във въздуха. Горещата вълна го отблъсна назад и преди да успее да се опомни, пламъците я обгърнаха.
Вцепенен от ужас, под жестоката огнена светлина видя ръката на Катрин. Висеше през прозореца на шофьорската седалка, незасегната от парчетата стъкла около нея. А диамантът на пръстена, който й бе подарил, хвърляше ярки сурови отблясъци.