Джейн Силвъруд
Висок залог (15)

Четиринадесета глава

— Ник, скъпи! — Присила Симпсън обви ръце около врата на Ник и ентусиазирано го целуна по бузата. — Беше великолепен на Гранд Нешънъл. Чувствах се като дамите от Средновековието, които гледали как техния рицар се впуска в бой. Беше дори още по-вълнуващо!

— Благодаря, Присила. По време на състезанието аз самият бях доста развълнуван. — Той отпи от уискито и усмихнато се вгледа в привлекателната руса годеница на братовчед си Колин. Присила бе облечена в плътно прилепнала рокля с голи рамене, дълбоко изрязана на гърба. — Харесва ми роклята ти.

Под дългите ресници очите на младата жена проблеснаха дяволито.

— И на мен ми харесва твоят костюм. Тъмните тонове много ти подхождат. Изглеждаш загадъчен, мрачен и… невероятно сексапилен. Сините ти очи ме карат да настръхвам. Ако не бях вече сгодена за Колин…

— Хей, какво замисляте вие двамата? — Висок, рус и изключително привлекателен в елегантния си костюм, Колин Крестуел си проправяше път сред тълпата леко пийнали гости.

Никой не би допуснал, че Колин и Ник имат роднинска връзка. И по външност, и по темперамент, двамата бяха пълна противоположност, и то не само защото родителите им не бяха едни и същи, а и в резултат на коренно различно прекараното детство. Докато Ник бе осиротял съвсем малък и бе изпратен в интернат в чужбина от богатите си английски роднини, Колин бе израснал като гордостта на семейството и не му бе отказвано нищо. И двамата излъчваха самоувереност. Ала при Ник тя бе извоювана трудно, докато при Колин бе придобита от самото му рождение и затова бе някак по-мека, по-естествена.

Той потупа Ник по гърба.

— Както виждам, флиртуваш с всички хубавици в залата. — Колин огледа пъстрата тълпа, жените с бляскави рокли и бижута, мъжете в тъмни официални костюми. — Е, предполагам това е право на победителя. На колко празненства беше поканен през последната седмица?

— Честно казано, и аз самият не знам — сви рамене Ник. — Последните няколко дни бяха невъобразим хаос.

След като победи на Гранд Нешънъл Ник, бе повлечен от нестихваща поредица публични изяви. Сякаш всички по-богати семейства в Англия, дори далечно свързани с конните състезания, бяха решили да организират приеми в негова чест. Освен това бе зает да дава интервюта за вестниците, списанията, телевизионните компании. Макар да не обичаше празненствата, Ник много добре съзнаваше, че популярността му, нараснала неимоверно след победата в Гранд Нешънъл, ще бъде неоценим тласък за новия му бизнес — отглеждането и тренирането на коне. Трябваше да бъде търпелив и да понесе всички тези помпозни тържества.

— Е, победата ти в Гранд Нешънъл ще те превърне в богаташ — заяви Колин. — Половината от гостите в залата имат собствени конюшни, пълни с прекрасни жребчета. След сензацията, която предизвика, те със сигурност ще искат да купят коне от теб. — Той погледна многозначително облечените в скъпи тоалети жени и намигна на Ник. — А с твоята външност, не бих се изненадал, ако по-голямата част от твоите клиенти принадлежат към нежния пол. — Той собственички прегърна Присила през раменете. — Но тази жена вече е заета. Което не вярвам да представлява проблем за теб, тъй като, както винаги, имаш на разположение цял харем хубавици, от които да избираш. Така че долу ръцете!

Присила весело се разсмя и нежно погледна годеника си.

— Глупчо! Привлекателният ти братовчед би могъл да ме има, стига да поиска, но той просто не се интересува от мен.

Ник поклати глава, загледан усмихнато във веселата двойка, и отпи отново от уискито. За щастие, след като състезанието бе свършило, можеше да си позволи това удоволствие.

С очертаващото се пред него бъдеще можеше да си позволи и много други неща. Трябваше да вземе важни решения. Ала в едно бе сигурен. С кариерата му на жокей вече беше приключено.

Как ли Кейт би погледнала на това, запита се той. Прониза го такава силна болка, че за да я прикрие, отмести поглед от Колин и красивата му годеница, които продължаваха да се гледат влюбено. Под напрежението заради предстоящото изпитание, Ник бе успял да изтласка мислите за Кейт някъде дълбоко в съзнанието си. Но сега бъдещето се очертаваше съвсем спокойно и агонията от раздялата с Кейт го обземаше с нова сила.

В нощта преди Гранд Нешънъл той все още бе ядосан заради обвиненията, които му бе отправила и си казваше, че е радостен, задето са се разделили, преди връзката им да се задълбочи. Когато го упрекна, че е избрал ездата за професия, заради някаква изкривена връзка със смъртта на баща му, той се вбеси.

Но по време на Гранд Нешънъл в най-странни моменти, най-неочаквано имаше чувството, че се наблюдава отстрани и анализира собствените си реакции. Дори когато приемаше трофея за победителя, част от него сякаш бе отстъпила встрани и наблюдаваше, анализираше. Беше доста объркващо и все пак му разкри много…

— Ник, възнамеряваш ли да дойдеш до Бийчуолд, докато си в Англия? — попита Колин.

Бийчуолд бе семейно имение в Дорсет, където баба им и дядо им живееха като дребни провинциални феодали.

— Не, не възнамерявам да отида дотам — иронично се засмя Ник. — Някак не ми се вярва баба и дядо Крестуел да чакат със затаен дъх моето посещение.

— Грешиш — намръщи се Колин. — Те се гордеят с теб. А след Гранд Нешънъл… Е, ще се надуят като пуяци. Посещението ти ще ги развълнува.

Ник поклати глава.

— Ти си тяхната радост и гордост, Колин, не аз. Аз само петня семейната чест.

— Грешиш. Може би някога е било така. Знам, че бяха много жестоки към майка ти и се отнасяха хладно към теб в детството ти. Известно ми е, че когато си бил дете, си намирал топлота и съчувствие единствено у италианските ти роднини. Но сега с теб си разменихме ролите. Ти си известна личност. А какво съм постигнал аз?

— За бога, Колин! Ти си адвокат в много престижна фирма — възкликна Присила. — Престани да се подценяваш!

Високият русокос мъж сви рамене.

— Да, с голям зор успях да завърша Кеймбридж и благодарение на влиянието, което има семейството ми, сега работя за „Бъроуз, Пърси, Бостуик и Къртис“. Но подобна работа не само е лишена от всякакъв чар, ами няма и особени облаги. А ти си обгърнат с романтика. Докато предаваха Гранд Нешънъл, дядо се беше лепнал за телевизора, баба също. Двамата изпитват голяма вина заради миналото и биха искали да поправят грешката си.

— Бедата с миналото е, че не можеш да го промениш, нито да поправиш грешките си — промърмори Ник и допи уискито.

— Зная — съгласи се Колин. — Но няма смисъл да продължаваш да се държиш враждебно. Баба и дядо наистина ще се радват да те видят. Двамата с Присила отиваме с колата за две седмици. Ела с нас, Ник. Какво ще кажеш?

— Ще си помисля и ще ти се обадя — отстъпи накрая Ник.

 

 

Тази вечер, щом се върна в апартамента на Марчмънт, Ник прекара часове в размисъл. Крачеше напред-назад из всекидневната и от време на време поглеждаше към вратата на спалнята, където двамата с Кейт се бяха любили страстно. Оттогава той не бе в състояние да спи там и прекарваше нощите на дивана пред камината.

Кейт. Болеше го, когато мислеше за нея. И бе невъзможно да изхвърли образа й от съзнанието си. Марио му каза, че е била в Ейнтри.

— Видя ли хубавицата Кейт? — бе го попитал той. — Тя изпълни ли молбата ми?

— Каква молба? — внимателно попита Ник.

— Казах й, че си нещастен и че тя трябва да ти се усмихне преди състезанието. Усмихна ли ти се? — с надежда попита Марио.

— Не — отвърна рязко Ник и се отдалечи, защото не бе сигурен, че може да овладее изражението си. Значи дори не е пожелала да дойде и да ме поздрави, с болка си помисли той. Защо изобщо бе пристигнала в Ейнтри? Само за да се надсмее над комбинацията от бруталност и помпозна глупост, както наричаше тя смисъла на неговия живот?

Независимо от всичко, той се бе надявал да я срещне на някое от празненствата или публичните изяви, последвали Гранд Нешънъл. Лесно би могла да дойде, стига да поискаше. Но макар че непрекъснато търсеше с поглед огнената й коса и сърцевидното й лице, тя не се появи.

Ник отново прехвърли наум целия спор помежду им. Разбира се, бе невъзможно да изпълни молбата й. Нямаше начин толкова късно да откаже да участва в състезанието. Беше въпрос на чест и професионална гордост. Ала доста от останалите й заключения го безпокояха.

Бе мислил за баща си, докато яздеше, и когато Сизънуайн прескочи последното препятствие и първи прекоси финиша, Ник бе изпитал задоволство и удовлетворение. И отново бе осъзнал, че по някакъв начин това е свързано с баща му. Едуардо Конти беше привлекателен, сърдечен човек, напълно отдаден на спорта, с който са занимаваше. Всеки път, когато Ник се опитваше да си спомни деня, когато баща му загина, всичко, което изпитваше, бе смразяващ хлад. Нямаше ясни образи, само невероятен ужас.

Идеята на Кейт, че в желанието му да се състезава има някаква склонност към самоунищожение, бе погрешно. Но може би в предположенията й имаше известна истина. Може би за него бе въпрос на чест да бъде ненадминат в спорта, причинил гибелта на баща му. И вероятно чувстваше, че дължи на баща си, а също и на самия себе си победата в Гранд Нешънъл. Сега целта бе постигната и трябваше да мисли за бъдещето. Ала проблемът бе, че не можеше да си представи бъдещето без Кейт Хъмфри.

На следващата сутрин Ник намери в телефонния указател адреса на семейство Брасуел в Южен Кенсингтън, където Кейт му бе споменала, че живее под наем. Решен да я види и да изясни нещата помежду им, той взе такси до къщата и позвъни на вратата. Дребничката жена, която му отвори, се ококори от изненада.

— Изглеждате ми невероятно познат. Да не би да сте…

— Казвам се Николас Конти и съм дошъл да се срещна с госпожица Кейт Хъмфри. Тя вкъщи ли е?

— Ник Конти! — Жената примига. — Кейт спомена, че ви е срещнала в Италия. Не мога да повярвам. Изглеждате още по-добре, отколкото по телевизията. Моят съпруг ще помисли, че съм откачила, като му кажа, че сте идвали тук. — Тя поклати глава. — Е, нямаш късмет, Николас Конти. Кейт замина.

— Замина? Къде?

— Обратно за Америка. Някаква голяма компания, мисля, че беше „Бърнсайд“ й предложи да сключи договор с тях и Кейт прие.

 

 

Кейт седеше, отпуснала ръце в скута си, загледана навън през прозореца, докато огромната кола плавно се движеше по очертания от дървета път. Напоследък непрекъснато се возя в луксозни автомобили, помисли тя. Първо в колата на сър Седрик, а сега и в лимузината на Оуен Бърнсайд. Само че Кейт се чувстваше доста по-нервна и неспокойна в черния кадилак, отколкото когато пътуваше към Лондон с ролс-ройса на сър Седрик.

Кейт се наведе и почука по стъклото, което я отделяше от униформения шофьор.

— С какво мога да ви услужа, госпожице Хъмфри? — обади се той по интеркома.

На Кейт й се струваше доста нелепо да разговаряш по телефон с някого, който е само на крачка пред теб, но все пак включи микрофона и рече:

— Просто се чудех още дълго ли ще пътуваме до имението на господин Бърнсайд?

— Ще пристигнем след двайсет минути, госпожице Хъмфри.

— О! Благодаря. — Кейт се облегна на тапицираната с плюш седалка и приглади плисираната си ленена пола. Беше хубав априлски ден. Дъбовете и кленовете бяха напъпили, а лехите с нарциси и лалета изпъстряха с ярки цветове дворовете пред обикновените къщички, покрай които минаваше колата.

Времето в Нова Англия бе доста по-приятно отколкото на стария остров. Утрото на заминаването й бе хладно и облачно. Като се надяваше, че това е добър знак, тя още по-здраво стисна ръце.

Решението й да прекоси отново Атлантика бе доста внезапно, но също така неочаквано бе дошло и предложението на Уинстън Дипинг, включващо записването на неин собствен албум. Би било лудост да откаже. Хората на Бърнсайд не само поемаха ангажимента да лансират албума с рекламен бюджет, който би впечатлил дори Мадона, но също така възнамеряваха да организират концертно турне за нея по цялото Източно крайбрежие.

Освен това нищо вече не я задържаше в Лондон. Е, госпожа Брасуел щеше да й липсва, но друг — едва ли. Освен Ник. Ноктите се забиха в дланта й. Сега, когато вече знаеше, че е спечелил Гранд Нешънъл и е в безопасност, а освен това и известен, бе по-добре океанът да е помежду им. Светът на Ник бе толкова различен от нейния. Нищо нямаше да излезе, ако бе отишла с него в Ирландия. По-добре, че се разделиха, преди да си причинят още по-голяма болка.

Кейт застина на седалката, усетила ледените иглици, които плъзнаха по ръцете и краката й. Само ако можеше раздиращата сърцето й болка да изчезне! Постепенно и това ще стане, рече си ядно тя. Бе се влюбвала и друг път в неподходящи мъже и бе успяла да се възстанови. Щеше да се възстанови и сега.

Колата зави и спря пред масивен портал от ковано желязо. След миг пазачът ги пропусна да влязат. Лимузината плавно пое по лъкатушеща сред красив парк алея, очертана от рододендронови храсти.

Да се срещне с Оуен Бърнсайд бе условие от договора на Кейт. Да прекара час-два с болен старец, който хранеше илюзията, че тя е негова внучка й се струваше твърде незначителна жертва в замяна на договора. Подобна възможност се предоставя веднъж в живота. И все пак сега, когато оставаха само няколко минути до срещата, Кейт се чувстваше неспокойна.

Когато лимузината спря пред огромния замък от сив камък, младата жена се втренчи със страхопочитание в постройката. Прозорците бяха разделени с каменни колони, украсени с витражи и издадени еркери. Стените бяха почти изцяло покрити с остри листа на пълзящи растения. Няколко каменни стъпала водеха към масивна махагонова двойна врата с черно чукче във формата на сокол, което блестеше на следобедното слънце. Гербът на Бърнсайд, рече си Кейт.

Шофьорът отвори вратата, помогна й да слезе и я заведе до вратата. Натисна звънеца и звукът отекна необикновено силно в цялата постройка. Вратата се отвори и Кейт бе посрещната от униформен иконом, който я предаде на висока, слаба жена с черна коса. Тя се представи като Лорета Грийн, частната секретарка на Оуен Бърнсайд.

— Бих ви предложила питие, след дългото пътуване, но мисля, че бихте предпочели лека закуска с господин Бърнсайд — рече Лорета с хладна усмивка и поведе Кейт към внушителна вита стълба.

Кейт се огледа с любопитство. Портрет на красива жена в синя рокля висеше над камината в преддверието. Огромна маса от тъмно дърво проблясваше на мъждивата светлина, процеждаща се през прозорците.

Щом поеха по стъпалата Кейт прокара пръсти по украсения с дърворезба парапет, после насочи вниманието си към госпожица Грийн. Макар да не бе красива — носът й бе непропорционално голям, очите — твърде сближени — тя бе облечена безупречно и с вкус, което й придаваше необикновен чар, предизвикал завист у Кейт. Младата жена плъзна поглед по копринената рокля с безукорна кройка, която вероятно струваше цяло състояние. Секретарката на Оуен Бърнсайд сигурно бе невероятно добре платена.

Щом изкачиха стъпалата, госпожица Грийн се обърна към Кейт и тъмните й очи критично огледаха ленения й костюм и зелената копринена блуза.

— Трябва да ви предупредя, че здравето на господин Бърнсайд е доста крехко. Той с нетърпение очакваше посещението ви, но е възможно вълнението да му дойде твърде много. Ако се почувства уморен, ще се наложи да ви помоля да си тръгнете. Сигурна съм, че ме разбирате.

— Напълно. — Кейт с любопитство се взря в госпожица Грийн. Дали наистина бе доловила в гласа й нотка на враждебност? Е, не трябваше да се изненадва. Секретарката очевидно бе готова да защитава шефа си. Вероятно смяташе Кейт за пресметлива шарлатанка, дошла само за да подхрани фантазиите на стареца.

Внезапното хрумване я обезпокои. Нима беше пресметлива шарлатанка? Стомахът й нервно се сви, докато следваше госпожица Грийн по коридора до вратата, на която секретарката леко почука.

— Оуен? — тихо повика тя.

— Кой друг би могъл да бъде? Не говори с мен, сякаш съм болно дете. Може да съм прикован на легло, но още не съм изкуфял — отвърна хриплив глас. — Какво има? Тя пристигна ли?

Застанала зад госпожица Грийн, Кейт леко повдигна вежди и в крайчеца на устните й трепна усмивка. Изведнъж изпита съчувствие към госпожица Грийн. Дано наистина получаваше добра заплата. Бедната жена си бе заслужила всяко пени.

— Госпожица Хъмфри е зад мен — отвърна сдържано секретарката. — Ето я. — Тя отстъпи, така че Кейт да може да влезе.

Спалнята на Оуен Бърнсайд представляваше огромна стая, осветена от множество прозорци, през които струяха слънчеви лъчи. Огромна стъклена врата водеше към открита тераса. Ала цялата естествена светлина не достигаше, за да разведри обстановката, тъй като в стаята преобладаваха тъмните тонове. Подът, покрит с огромен тъмночервен персийски килим, бе почти черен, а също и стените. Цветните копринени лампиони и тежките махагонови мебели придаваха на спалнята старинен вид. Огромното легло беше с масивни украсени с дърворезба колони и балдахин от червено моаре.

— Червенокоса! — възкликна старецът с извит като ястребов клюн нос. Оуен Бърнсайд бе седнал в леглото, подпрян на планина от възглавници, а ръцете му, проснати отстрани, наподобяваха криле на готов за полет орел. — Ела тук и застани на светло, момиче! Нека те видя хубаво.

Щом Кейт прекоси стаята и застана в долния край на леглото. Бърнсайд повелително махна на госпожица Грийн.

— Можете да си вървите. Няма да имаме нужда от нищо през следващите няколко часа, освен от кафе и поднос с вкусни ястия. Но имам предвид наистина вкусни — добави той предупредително.

Кейт изпитателно се взря в стареца. Високото му чело бе покрито с доста оредяла снежнобяла коса, гъстите му вежди засенчваха дълбоко хлътнали сини очи. Въпреки възрастта и болестта, Оуен Бърнсайд изглеждаше точно такъв, какъвто очакваше — умен и безкомпромисен бизнесмен, превърнал малко провинциално вестниче в международен октопод с милионен тираж.

— Е, ето те най-после тук — измърмори той и я изгледа от глава до пети. — Първото от моите три момиченца. Не очаквах да си толкова хубава. Та ти си истинска красавица.

— О, благодаря.

— Седни, седни. Зная, че е мъчително да се разговаря с грохнал старец като мен, така че настани се удобно.

— Вие не сте грохнал старец — рече учтиво Кейт. Взе украсеният с пискюли стол пред бюрото, приближи го до леглото и седна.

— О, разбира се, че съм стар и обездвижен. Не съм от тези дето не наричат нещата с истинските им имена. Нищо няма да постигнеш в живота, ако не виждаш реалността такава, каквато е. Но ти не си тук, за да обсъждаме моето състояние. Разкажи ми за себе си. Джейк каза, че едва ли не е обърнал земята, докато те открие. Не се задържаш дълго на едно място, а?

— Боя се, че с моята професия, нямам голям избор — отвърна с усмивка Кейт.

— Разкажи ми за професията си. Как си я избрала? Целият съм в слух.

Кейт сви рамене и описа накратко годините, през които бе работила като пътуващ музикант. Докато говореше, проницателните очи на Оуен Бърнсайд не се отделяха от нея. От време на време той прекъсваше разказа й с въпроси.

— Доста трудно ти е било.

— Да, но предполагам, животът на повечето хора не е никак лесен.

— О, не зная. Бих могъл да изброя няколко души, на които целият им живот е минал като по вода. Но сега става дума за теб. — Отново и отново Оуен впиваше изпитателен поглед в нея. — След всичко, което ми разказа за баровете и свиренето на пиано, ти изобщо не спомена и дума за мъже. Красиво момиче като теб, сигурно има поне няколко ухажори. Някой по-специален?

Кейт помисли за Ник и почувства как по шията й плъзва червенина. Понечи бързо да отрече, но точно в този момент в стаята влезе госпожица Грийн, понесла поднос със сребърен чайник, чаши от китайски порцелан и плато с малки сандвичи.

— Чай! — възкликна намръщено Оуен. — Тази помия е за англичаните. Искам кафе и бренди.

— Знаете какво казва докторът — отвърна спокойно госпожица Грийн. Тя приближи масичка на колелца до леглото, недалече от Кейт и остави подноса на нея.

— И какви са тези гадости в чинията? — посочи купчината триъгълни сандвичи.

— Сандвичи с краставица, леки и здравословни.

Старецът избълва порой от ругатни, които накараха Кейт да подскочи и да запремигва. Госпожица Грийн ни най-малко не се смути. Тя спокойно напълни две чаши, добави бучка захар в чая на работодателя си, пожела им добър апетит и излезе от стаята.

Оуен с подозрение се взря в чая си и предпазливо отпи.

— Все едно пиеш от хладката вода в басейнчето за птици в градината — оплака се той.

— Хубав е — отвърна Кейт, след като отпи от своята чаша. — Докато бях в Англия, се научих да пия чай. — Тя си взе сандвич и отхапа. — Много са вкусни. Опитайте.

— Е, добре. И без това нямам избор. Както съм прикован към леглото, имам възможност да правя каквото искам колкото и „Затворникът на Зендая“. — Оуен грабна сандвич и отхапа половината, сякаш бе изгладняла пираня, нахвърлила се върху безпомощната си жертва. После присви очи и отново се взря в Кейт. — Каза, че си се научила да пиеш чай в Лондон. Какво друго свикна да харесваш? Откри ли например някакви чувства към младежа на име Николас Конти?

Кейт едва не изпусна чашата си.

— Как сте… Искам да кажа, откъде сте могли…

Оуен хрипливо се засмя.

— О, разполагам със собствени източници на информация, връзки, за които не знае дори Джейк Кейн, адвокат по този случай. Всъщност Джейк бе наел детектив, който те следеше през последния месец. — Старецът потупа кафявата папка, която Кейт не бе забелязала досега, тъй като бе наполовина скрита под завивките. — Вчера получих доклада му. В Италия е било доста напрегнато, както разбирам?

— Да, така беше.

— Имали сте късмет, че сте се измъкнали живи и здрави. Знам това-онова за хората, които сте успели да изиграете. — Оуен поклати глава. — Неприятна банда. — Той прочисти гърло. — Този Николас Конти, от друга страна, изглежда доста интересен младеж. Трябва да знаеш, че след толкова близкото му… запознанство с теб, реших да го проуча.

Кейт започваше да се чувства като някакъв лабораторен екземпляр, поставен за изучаване под микроскоп от мощната организация на Оуен Бърнсайд. Ала този факт ни най-малко не я развълнува, тъй като раздялата с Ник все още бе като отворена рана. От друга страна, бе невъзможно да се ядоса на самия Оуен Бърнсайд. Той може да беше груб и властен, но беше също така безпомощен болен старец, който й поднасяше кариерата на тепсия — а може би и още нещо, за което имаше неясното усещане, че ще се окаже много по-важно.

— Какво сте открили за Ник? — попита тя.

— Само че е саможив. Невероятно привлекателен за жените и като вихър на гърба на коня. Видях негова снимка. Повечето момичета веднага биха хлътнали по него. Ти не си, както разбирам?

Кейт отмести поглед от пронизващите я очи.

— Ник спаси моя живот, както и живота на близнаците, и аз много го ценя. Но сме толкова различни! Неговите интереси и моите… — Гласът й заглъхна и очите И се наляха със сълзи. — Случват се и такива неща — завърши тихо тя.

— Жените вече не са същите, каквито бяха по мое време — замислено рече Оуен. — Тогава се влюбваха млади и бяха много романтични. Така беше и с моята Алис. Срещнахме се, когато тя беше на седемнайсет и след година се оженихме. — Той посочи портрета на стената срещу леглото.

Кейт, благодарна заради предоставилата й се възможност да преглътне сълзите си, извърна глава. Когато погледът й се избистри, тя забеляза картина, изобразяваща млада жена с кестенява коса и чаровна усмивка. Беше същата дама, чийто портрет висеше долу в преддверието.

— Красива е.

— Да. — Той се изкашля. — Не приличаш на нея.

— Не, не приличам.

— Това не означава нищо. Синът ми също не приличаше на Алис, нито пък Глория Дийн.

Отново Глория Дийн, помисли си Кейт. Трябва сама да извърша някои проучвания за тази жена.

Оуен посегна да остави чашата си на масата, но треперещите му пръсти не достигнаха плота. Кейт внимателно я взе.

— Е, какво мислиш за вероятността да се окажеш изчезналата ми внучка и да наследиш огромно богатство? — попита той дрезгаво.

— Звучи ми като вълшебна приказка и също така смятам, че не съм момичето, което търсите.

Като й отправи кос поглед изпод побелелите си клепачи, Оуен бавно се понадигна.

— И все пак, би могла да бъдеш. Вероятността е доста голяма. Как би се почувствала, ако наистина се окажеш моя внучка?

— Не зная — искрено отвърна Кейт.

— Ти си израснала като сираче, Кейт — рече той с вълнение, което я впечатли и леко смути. — Нима не си се питала кое е истинското ти семейство, какъв е произходът ти?

— Питала съм се, разбира се. Но каква полза? Нямаше никакви документи, а след като осиновителите ми починаха, никой не предяви претенции към мен. Бях съвсем сама на света и трябваше да свикна с тази мисъл.

— Но ти би могла да създадеш семейство като повечето жени.

Кейт се стегна и косата й сякаш пламна, уловила самотен слънчев лъч.

— Имате предвид защо не съм се омъжила? Предполагам, просто не съм срещнала подходящия човек. Музикантите са доста разглезени и своенравни. А другите мъже не могат да приемат начина ми на живот.

Оуен замислено я изгледа.

— Да, предполагам си права. Свиренето на пиано толкова ли е важно за теб?

— Да — отвърна развълнувано Кейт. — Музиката и кариерата, която се надявам да направя, са смисълът на живота ми. Не бих могла да се откажа за нищо на света и заради никого. Това ще означава да предам самата себе си.

Оуен продължи да се взира в нея, плъзна поглед по бледото й лице, огнената коса, изправените рамене.

— Е, скъпа моя, независимо какво ще покаже разследването на Джейк, ти вече не си сама на света. Имаш мен, независимо дали искаш, или не.

— Така ли? — Зелените й очи се разшириха.

— Да, и се надявам, че наистина си говорила сериозно за всичко, което току-що ми каза, защото може да съм прикован на легло, но все още не съм се превърнал в безпомощен старец. Възнамерявам да осъществя твоята мечта. Ти ще трябва да ми помогнеш с таланта си, разбира се. Аз ще ти предоставя възможност. Щом успехът ти като пианистка е всичко, което наистина искаш, Кейт Хъмфри, само стой и гледай!