Джейн Силвъруд
Висок залог (13)

Дванадесета глава

— Шегувате се, разбира се — рече Кейт невярващо.

— Ни най-малко. Повярвайте ми, госпожице Хъмфри, говоря съвсем сериозно.

Джейк Кейн огледа с интерес стройната червенокоса срещу себе си. Какво ли ще бъде мнението на Оуен Бърнсайд за Кейт Хъмфри, запита се той. Джейк продължи да я изучава, като се стремеше да открие някаква семейна прилика — открития твърд поглед, волевата брадичка може би? А също и музикалния талант. Макар животът на Глория Дийн да е бил твърде кратък, за да пожъне успехи, тя също е била надарена музикантка.

Е, ако Кейт Хъмфри наистина се окажеше внучка на стареца, Оуен Бърнсайд нямаше от какво да се срамува. Тя беше изключително привлекателна млада жена, а и талантлива, освен това. Излъчваше хладно достойнство и спокойствие, което говореше за силен характер.

— Госпожице Хъмфри, ще ви разкажа история, която може би ще ви се стори странна, дори невероятна, но ви уверявам, че е самата истина. Натъквали ли сте се на името Оуен Бърнсайд?

— Да — призна Кейт, без да си дава труд да прикрие скептицизма си. Кой ли беше този човек и какво ли бе намислил? — Оуен Бърнсайд е мултимилионер. Освен всичко останало, той притежава и звукозаписната компания „Бърнсайд Рекординг Къмпани“.

Джейк кимна.

— Господин Бърнсайд вече е доста възрастен, и боя се, не е добре със здравето. Всъщност през последните десет години, откакто почина жена му, а той преживя доста тежък инфаркт, е инвалид и живее уединено. Преди това обаче бе невероятно жизнен и енергичен. Създаде от нищото световноизвестна издателска и звукозаписна империя, която сега струва милиарди.

— Да, чувала съм, но не разбирам какво общо има това с мен — рече нетърпеливо Кейт. Тя очакваше антрактите между отделните части от програмата, тъй като тогава си почиваше. Не желаеше да си губи времето в разговор с непознат за нещо, което изобщо не я интересуваше.

— Може да се окажете пряко засегната, госпожице Хъмфри. Само ме изслушайте. — Джейк отпи от содата си. — Световният успех и богатството невинаги са гаранция за щастие. Макар че Оуен Бърнсайд сключи брак с жената, която обичаше с цялото си сърце, синът им Кристофър, се оказа тежко разочарование и за двамата.

— В какъв смисъл?

— Боя се, че беше слаб характер, податлив на влияния. Израсна през шейсетте, когато масово се злоупотребяваше с наркотици. Тъй като разполагаше с много пари, имаше връзки с жени от шоубизнеса — певици, актриси. Имал е любовна авантюра и с красива млада рок звезда на име Глория Дийн. Чували ли сте за нея?

— Ами… името ми е смътно познато. Но все още не разбирам…

— Кристофър Бърнсайд загина при автомобилна злополука. За Оуен Бърнсайд и съпругата му смъртта на сина им бе ужасна загуба. Най-вече защото Оуен Бърнсайд трябваше да се примири, че никога няма има наследник, своя плът и кръв, на когото да остави империята си. Нямаше да има династия Бърнсайд. Ако го познавахте, щяхте да разберете какъв горчив хап трябваше да преглътне.

— Да, сигурна съм, но…

Джейк Кейн вдигна ръка, за да спре възраженията й.

— Приближавам се към същественото, госпожице Хъмфри. Имайте още малко търпение. Преди няколко месеца господин Бърнсайд получи анонимно писмо, което съдържаше зашеметяваща информация. Според автора на писмото Кристофър Бърнсайд все пак не бе умрял без потомство. Когато загинал във фаталната злополука, Глория Дийн носела неговото дете.

— О? — Кейт застина.

— Пак в писмото се твърди, че Глория Дийн износила детето и го родила.

— Какво се е случило с бебето й?

— Ето тук започва загадката. Ако авторът на писмото казва истината, в нощта на първи април 1964 година, тя сложила на детето златен медальон и го оставила в сиропиталището Бродстрийт в Бостън, Масачузетс.

Очите на Кейт се разшириха от изненада.

— Но точно там аз…

— Зная, госпожице Хъмфри. Точно там в същата нощ сте оставена и вие заедно с още две момиченца. За беда, както сигурно знаете, сиропиталището изгоряло до основи само след месец и всички документи били безвъзвратно унищожени в пламъците.

— Господин Кейн, всъщност какво точно сте дошли да ми кажете?

— Само това, че вие сте едно от тези три изоставени момиченца и съществува вероятност едно от децата да е именно изчезналата внучка на Оуен Бърнсайд.

Кейт се втренчи в мъжа срещу себе си. Чувстваше се зашеметена. Ушите й бучаха, някаква странна слабост обземаше цялото й тяло.

— Не говорите сериозно.

— Напълно сериозен съм.

— Тогава защо сте дошли? Какво искате от мен? Няма никакъв начин да докажа коя съм.

— Първо, тук съм, защото трябваше да ви намеря. — Той поклати глава. — Задачата не беше лесна. Вие доста пътувате.

— Да, така е. — Мислите й се върнаха към дните в Италия. Съдбата наистина си играеше с нея по незавиден начин.

— А сега, след като ви открих, бих желал да ви задам един въпрос и да отправя молба.

— Да? — Кейт внимателно го изгледа.

— Господин Бърнсайд е нетърпелив да открие изчезналата си внучка, ако тя наистина съществува. Затова ме упълномощи да издиря трите изоставени момиченца. Вие сте първата, която успях да открия.

— Хм. И какво ще прави, когато намери всичките?

За първи път от началото на разговора Джейк Кейн се усмихна. Очарователна усмивка, отбеляза Кейт.

— Доста е сложно — рече той. — Преди да се опитам да ви обясня, нека ви задам един въпрос.

— Питайте.

— Както вече споменах, истинската наследница на Бърнсайд е носила златен медальон, който е бил ценно семейно бижу. Да знаете нещо за подобен медальон?

— Имате предвид, дали го държа скрит в някой сейф? — Тя поклати глава. — Доколкото знам, когато съм дошла на този свят, не съм носила нищо, освен собствената си кожа.

Джейк кимна.

— Така и очаквах, но си струваше да опитам. Чудо би било, ако медальонът все още съществува. Най-вероятно е изгорял в пожара. Но да се върнем към въпроса какво възнамерява да предприеме Бърнсайд, когато открие и трите изоставени момиченца. Първо, той иска да се срещне с всички вас.

Кейт леко се стегна, но не каза нищо. Отново я обзе подозрение. Възможно ли бе това да е тънка уловка от страна на враговете на Лу Лафиоре? Но всичко бе толкова невероятно! Едва ли биха измислили нещо толкова заплетено и странно, за да я примамят в мрежите си! А и защо биха се интересували от нея сега, когато вече не се грижеше за близнаците?

— Второ — продължи Джейк Кейн, — щом открие и трите момичета, той иска да ви събере заедно в имението си в Масачузетс и да приложи на всяка една безболезнената процедура, наречена снемане на ДНК отпечатъци.

— ДНК отпечатъци? — вдигна вежди Кейт.

— Изследванията за установяване на бащинство са примитивни и доста ненадеждни — започна обяснението си Джейк. — Но напоследък гениите лаборатории вършат чудеса. От нещо толкова незначително като капка изсъхнала кръв например лаборантите могат по химичен път да извлекат генния код, в който се съдържа твоята уникалност. Гениите проби са уникални като отпечатъците от пръсти, оттук идва и името.

— И тази генна експертиза може да докаже без никакво съмнение дали имам роднинска връзка с Оуен Бърнсайд?

— Да.

— Тогава, ако е толкова лесно, колкото казвате, защо трябва да се усложняват нещата. Защо да не се взема кръв от пръста ми тук, да вземете пробата със себе си и след това да ме уведомите за резултата.

— Знам, че подобен начин на действие изглежда логичен. Но Оуен Бърнсайд определя процедурата и той не желае да бъде извършена по този начин. Заложени са огромно богатство и голяма власт, госпожице Хъмфри.

— Можете да ме наричате Кейт, ако желаете.

— Добре, Кейт. А аз съм Джейк. И така, залогът е твърде висок и господин Бърнсайд иска да предотврати всякаква възможност за грешка или измама. Той иска да се запознае и с трите момичета. Иска кръвните проби да бъдат взети едновременно и пред свидетели. Иска да обзаведе частна лаборатория в имението си и да подбере лаборантите, на които сам ще заплати. Иска свидетелите да проследят кръвните проби по целия път до лабораторията и да наблюдават всяка стъпка от процедурата под строга секретност, след което да потвърдят, че не са извършени никакви замени и че резултатите са абсолютно автентични и достоверни.

Кейт леко подсвирна.

— Разбирам. Този Оуен Бърнсайд може би е стар и болен, но никак не е лековерен.

— Умът му реже като бръснач. Ще се убедите сама, когато се запознаете с него.

— Но кога ще стане това? Ангажиментът ми тук свършва в края на месеца. Не мога да си позволя да се откажа, така че не бих могла да отида никъде, докато не изтече договорът ми.

Джейк Кейн кимна. Запита се дали да й каже, че дължи получаването на тази работа на „Бърнсайд Ентърпрайзис“. Но реши, че ще нарани гордостта й, а някак бе успял да долови, че красивата млада жена изключително много държи на гордостта си. А и трябваше да открие другите две сирачета.

— Не се безпокоите — рече той. — Ще поддържаме връзка. — Джейк стана и остави няколко банкноти на масата, за да плати сметката. Даде й още една визитна картичка, стисна ръката й и си тръгна.

Кейт остана на масата още няколко минути. Премита като заслепен бухал и се втренчи в картичката на Джейк Кейн. Ако не беше доказателството в ръката й, щеше да реши, че целият абсурден разговор се е състоял само във въображението й. После тръсна глава, за да дойде на себе си, и погледна изящното часовниче на китката си. Беше време да се върне в действителността — трябваше да започне заключителната част от програмата си за вечерта.

 

 

Няколко вечери по-късно Ник спря пред рекламния плакат на „Червената свещ“, поставен на статив на улицата пред бара. Червената свещ с гордост представя, гласеше надписът. На снимката под него Кейт изглеждаше очарователна в роклята си с голи рамене, ушита от някаква тъмна лъскава тъкан. Е, не е трябвало да се безпокоя за нея, рече си Ник. Очевидно е успяла да си стъпи на краката.

Най-сетне той откъсна очи от рекламата и закрачи напред-назад пред сградата. След като толкова недвусмислено го бе отблъснала, защо бе дошъл тук? Дали да влезе, или да се вслуша в здравия разум и да си тръгне? По света имаше толкова хубави жени. Дори вчера на поредния коктейл на Марчмънт една истинска красавица буквално се бе опитала да го завлече в леглото.

Но Ник знаеше, че няма да си тръгне. След като бе прочел обявата за Кейт във вестника, не беше в състояние да мисли за нищо друго. Всички останали жени, независимо колко красиви и агресивни бяха, не представляваха интерес за него. Бе се опитал да я забрави, но безуспешно. Трябваше да я види още веднъж.

В препълнения бар Ник все пак имаше късмет да си намери маса. Тъй като до Гранд Нешънъл оставаха само четирийсет и осем часа, той не посмя да си поръча алкохол, защото можеше да добави излишни грамове към теглото си. Но за да достави удоволствие на сервитьорката, си поръча бутилка сода и зачака Кейт да се появи на сцената.

За да убие времето, огледа посетителите. Публиката бе доста разнородна: оплешивяващи бизнесмени, които просто развеждаха клиентите си из града; пънкари в скандално облекло; начинаещи адвокати, довели тук приятелките си, за да ги впечатлят; и разбира се, неизменните скитници в оръфани дрехи. Ник изпита неприязън. Не харесваше подобни кабарета, а и посетителите щяха да имат възможност свободно да се любуват на Кейт, а той я искаше само за себе си.

Когато тя излезе иззад завесите в червеното петно на прожектора, Ник почувства как сърцето му болезнено се свива. В съзнанието му спомените за Кейт сякаш се подредиха в някакъв очарователен колаж: Кейт с разкъсана фланелка се опитва да усмири близнаците; Кейт в провисналите на коленете панталони и широката риза на Марио, когато Цезар я притисна заедно с Ник до стената; Кейт с разпиляна по уханното сено коса, нежно обвила ръце около врата му…

Но сега я виждаше в съвсем нова обстановка. Дългата черна рокля плътно прилепваше по тялото й и очертаваше стройната й фигура, като отзад се стелеше в богат волан по пода. Гримът й бе доста силен, а прическата придаваше на лицето й хладна изтънченост. Приличаше на младата Рита Хейуърт — очарователна, почти неземно красива и много, много сексапилна.

Когато възгласите и ръкоплясканията стихнаха и тя седна пред пианото, илюзията се засили. В Италия, заета с палавите близнаци, под непрестанно надвисналата над главите им опасност, тя често изглеждаше объркана и неспособна да вземе решение. Пред клавишите обаче напълно се владееше и Ник почувства вниманието и интереса сред публиката, когато младата жена засвири.

Кейт също долови нещо по-различно тази вечер. Погледът й обходи залата и тя разбра какво я бе смутило. Ник! Обзе я силно вълнение. Той седеше сам на масата и не откъсваше очи от нея. Явно не бе тук случайно, бе дошъл да я види.

Кейт успя някак да се справи и с трите части от програмата си. След всяка една, тя бързо се оттегляше в тясната съблекалня зад кулисите. Знаеше, че ако отиде при Ник преди края на изпълнението си, ще бъде така емоционално превъзбудена, че едва ли ще може да го завърши. Ала всеки път, когато се завръщаше на сцената, стомахът й се свиваше от страх, че Ник може да си е тръгнал.

Опасенията й обаче останаха напразни. Той седеше там, на същото място, обхванал чаша с недокоснато питие, вперил поглед в Кейт с изражение, което й бе трудно да разгадае, но от което й се замайваше главата.

Когато аплодисментите стихнаха след последното й изпълнение, тя приближи до неговата маса и издърпа близкия стол. За миг, продължил сякаш цяла вечност, двамата останаха безмълвни, вперили погледи един в друг. Кейт го бе виждала само в обикновени дрехи. В официалния си тъмен костюм той изглеждаше великолепно. Бе забравила колко опустошително красив е.

— Отдавна не сме се виждали — промърмори той с лека насмешка.

— Всъщност, видях те снощи — поправи го Кейт.

— Нима?

— По телевизията. Гранд Нешънъл наближава и в спортните новини продължават да излъчват записи от предишни състезания. Непрекъснато показват онези кадри от злополуката със Сизънуайн.

— Да, аз самият съм ги гледал неведнъж — призна Ник с гримаса. — Не са много приятни.

— Тръпки ме побиват.

— Така ли? — Очите му проблеснаха. — Означава ли това, че съм ти липсвал, Кейт?

Младата жена сведе поглед към ръцете си. Нима би могла да излъже? Откакто бе заминала от Ирландия, мислеше за него почти непрекъснато. Въпреки прекрасната си работа в „Червената свещ“, въпреки цялата история около Оуен Бърнсайд, тя лежеше будна нощем и мислеше единствено за Ник. Виждаше го пред себе си, съвсем близо, само на ръка разстояние и тялото й тръпнеше от копнеж.

— Да, липсваше ми — призна тя с дрезгав глас. — Много ми липсваше.

— И ти ми липсваше, Кейт. Иначе не бих дошъл тук. — Той се огледа. — Защо не отидем някъде да поговорим на спокойствие?

Краката й се подкосиха.

— Само да се преоблека.

Щом излязоха от бара, Ник спря такси. Даде указания на шофьора и когато колата се вля в движението, той се облегна назад и се вгледа в Кейт.

— Жалко, че свали онази рокля. С нея наистина изглеждаш превъзходно!

— О, благодаря — разсмя се Кейт. — Но тя е само театрален костюм и не бих се появила с нея по улиците.

— Освен ако не искаш да предизвикаш задръстване — пошегува се Ник, като я изпиваше с поглед. Без грим, с тъмнозеленото сако от рипсено кадифе и дългата до глезените пола в същия цвят, тя като че ли повече прилича на себе си, помисли Ник. И е все така поразително привлекателна. Точно в този момент я желаеше толкова силно, че с неимоверни усилия се сдържаше да не я грабне в прегръдките си.

— Как вървят нещата при теб? — попита. Бе озадачен колко хладно и спокойно прозвуча гласът му, въпреки че сърцето му бясно блъскаше в гърдите.

— Добре. — Кейт се зачуди дали да не му разкаже за Оуен Бърнсайд, но се отказа. Историята бе твърде заплетена и странна, а и можеше да се окаже измама. Нямаше смисъл да споменава за нея.

— Имаше ли някакви трудности, докато заведеш момчетата при баба им и дядо им?

— Не, никакви. Колата, която беше уредил, ни чакаше на летището и всичко мина гладко. Благодаря ти.

— Няма защо. Звъннах по телефона на старите Мортън още същата вечер. Увериха ме, че всичко е наред.

— О, да. Всъщност преди няколко дни се отбих да ги видя. Справят се чудесно.

Ник се усмихна, отчасти заради съвсем неангажиращия разговор, който водеха, въпреки бушуващите помежду им чувства, отчасти защото наистина бе изненадан от думите й.

— Учудваш ме. Бях останал с впечатлението, че нямаш търпение да се отървеш от Руди и Ранди.

Тя кимна с усмивка.

— Аз също мислех така. Но предполагам, постепенно съм започнала да се привързвам към тях.

— А към мен, Кейт?

Зелените й очи се разшириха и тя понечи да отговори, но точно в този момент таксито спря.

Ник плати, помогна й да излезе и я поведе към някакъв апартамент на третия етаж в стара тухлена постройка. Жилището бе очарователно обзаведено със старинни мебели и множество картини, изобразяващи залези над Челси Рийч.

— О, колко е красиво! — възкликна Кейт и приближи до прозореца. В далечината водите на реката блестяха като разтопено сребро на лунната светлина.

— Къщата е на Артър Марчмънт, новия собственик на Сизънуайн — обясни Ник и застана зад нея. — Той ми предложи да отсядам тук, когато се наложи да оставам в Лондон.

— Много е хубава. Имаш късмет.

Той сложи ръце на раменете й и когато топлината на плътта му проникна в тялото й, Кейт застина неподвижно.

— Дълго размислях, преди да дойда в бара тази вечер — рече той. Дъхът му нежно раздвижи косата й.

— Тогава защо дойде?

— Не можех да не дойда.

— О, Ник… — Кейт докосна ръката му.

— Сега би трябвало да ти предложа едно питие. Искаш ли?

— Не.

Той повдигна косата й и нежно целуна врата й.

— Лоша стратегия, Кейт. Трябваше да приемеш, вместо да се измъчвам, като стоя така близо. Питиетата щяха да ни дадат възможност да седнем с чашите в ръце на безопасно разстояние и да разговаряме учтиво като цивилизовани хора.

Гласът на Кейт бе хрипкав, гърлото — пресъхнало.

— Вече говорихме, Ник. Повече думи не са необходими.

— Да, предполагам, че си права. А желанието, което изпитвам към теб, ни най-малко не е цивилизовано. О, господи, Кейт! — Той плъзна длани по ръцете й, обви талията й и я притисна в обятията си. После рязко я обърна към себе си и впи устни в нейните.

Кейт се отпусна в прегръдките му. Копнееше за него, жадуваше ласките му. Всичко в него — свежия аромат, гладката кожа, силното гъвкаво тяло, желанието, което струеше към нея и проникваше във всяка фибра на тялото й — възпламеняваше чувствата й и я хвърляше в огъня на страстта.

— Как съм могъл да издържа толкова дълго без теб — дрезгаво прошепна той.

— О, Ник, и на мен не ми беше никак лесно. Когато те видях сред публиката, трябваше да положа неимоверни усилия, за да остана пред пианото и да продължа да свиря.

Ръката му бавно се плъзна по гърба й.

— Никога не бих се досетил. Ти се държа съвършено професионално, далечна и красива си като луната.

— Аз съм съвършена глупачка и няма нищо далечно или тайнствено в мен.

Целунаха се отново и страстта им се възпламени като прахан, до която са доближили запалено огниво. Ник решително хвана Кейт за ръката и я изведе от всекидневната. Минаха по къс коридор и влязоха в потъналата в сумрак спалня, заета почти цялата от огромно легло с балдахин.

Ник трескаво започна да сваля дрехите й, докато Кейт събличаше костюма му. Разменяха си гальовни думи, тихо се смееха, обсипваха с целувки голите си рамене, устни, гърди…

— Толкова си красива, Кейт. Всеки път, когато те видя…

— Зная какво ще кажеш. И с мен е същото. Ти си толкова привлекателен мъж, Ник! Сивите ти очи, дългите черни ресници, начинът, по който се движиш. Не е честно мъж да притежава такава красота.

— Всичко е честно, всичко! — привлече я Ник към себе си.

Само след секунди я отнесе в леглото и телата им се сляха, обзети от неутолима изпепеляваща жажда и копнеж. Въздишки, стонове и тихи викове нарушаваха обгърналата ги нощна тишина.

Бяха сдържали с непоносими усилия страстта си през дългите, изпълнени с отчаяние дни на раздялата. Сега желанието ги взриви и двамата твърде бързо достигнаха до екстаз. Останаха да лежат прегърнати, със сплетени тела. И отново се любиха, този път по-нежно, бавно и упоително. Изпълнени със сладостната болка на копнеещите едно за друго тела.

— Никога няма да разбера как съм могъл да издържа толкова дълго далече от теб — прошепна Ник. Обхвана с устни втвърденото зърно на гръдта й и леко го подразни с език.

Тя изстена от удоволствие, зарови пръсти в косата му и леко отметна главата му, за да докосне с устни челото.

— Трябва да спрем — прошепна със съжаление.

— Защо?

— Като обезумели подивели създания сме, а ти имаш нужда от почивка преди Гранд Нешънъл. Само след няколко дни ще рискуваш живота си.

Огрян от струящата през прозореца лунна светлина, Ник се усмихна.

— Тогава бъди великодушна и позволи на обречения да прекара последните си нощи в твоите обятия. Това е най-малкото, което можеш да направиш.

Но Кейт не поде шегата.

— Трябва ли отново да се състезаваш, Ник? Не можеш ли да се откажеш, докато не е станало късно?

Той свъси вежди и леко се отдръпна.

— Разбира се, че трябва да се състезавам. Що за въпрос?! Не мога да се откажа сега. Слушай, преди малко не пожела питие, но какво ще кажеш сега за чаша вино? Мисля, че имам дори неотворена бутилка шампанско.

— Чаша вино ще ми дойде добре, благодаря. — Тя проследи с поглед как мъжът стана, нахлузи панталоните си и се отправи към кухнята. Щом той излезе от стаята, Кейт седна в леглото и покри гърдите си с чаршафа.

Беше толкова не на себе си, когато влезе в спалнята заедно с Ник, че забеляза единствено леглото. Едва сега се огледа, очите й се спряха на пръснатите по персийския килим дрехи, после обходиха старинните мебели.

Имаше великолепен гардероб и украсено с изящна дърворезба бюро. Точно срещу леглото бе поставена тоалетка с огромно овално огледало. Стаята се осветяваше слабо от лампата в коридора и Кейт съзря образа си. Гола, с разрошена коса и поруменяло лице, жената в огледалото й се стори непозната. Изведнъж се почувства неудобно от голотата си и посегна за бельото. Тъкмо промушваше глава през сатенения комбинезон, когато Ник влезе. Носеше поднос с високи чаши, бутилка вино и минерална вода.

— Защо се обличаш? Повече те харесвам без дрехи.

— Когато огъня на страстта стихне, в тази стая е малко студено.

— Говори само за себе си. Моят огън все още гори с пълна сила. — Погледът му жадно се плъзна по тялото й и устните му докоснаха нейните.

— Не съм от жените, които спокойно се разхождат голи — рече тя и закачливо го отблъсна.

С насмешлива тъга Ник поклати глава, отвори бутилката и наля на Кейт чаша вино, а за себе си минерална вода.

— Няма ли да пиеш вино?

— Не мога. Тренирам.

— О, да. Как можах да забравя? — Кейт се намръщи, мислите й се върнаха към спора, който бе започнала с Ник, преди той да излезе от стаята.

— Как се забавлява, докато ме нямаше? — попита той, почувствал насоката на мислите й и решен да смени темата.

— Разгледах стаята и се възхитих на старинните мебели. — Кейт прокара пръсти по фината дърворезба на страничния махагонов стълб на леглото. — Тук е доста по-различно от „Нова езда“ с всичкото това кадифе и коприна.

— Да, „Нова езда“ е доста оскъдно и примитивно обзаведена. Всичките ми пари отидоха за животни и екипировка, а не за модерна мебелировка. — Той вдигна поглед към нея. — Сега осъзнавам колко малко зная за теб всъщност. Нямам представа какви са вкусовете ти, дали обичаш старинни, или предпочиташ модерни мебели, или определен стил…

— Има ли значение?

— Не зная. — Той отпи от минералната вода, без да откъсва поглед от нея. Със свободната си ръка нежно погали глезена й, подал се изпод чаршафа.

Ласкавите му пръсти се плъзнаха нагоре към коляното й и Кейт потръпна.

— Е, и аз самата не познавам добре предпочитанията си. Тъй като непрекъснато пътувам, никога не съм имала дом, който да подредя по свой вкус. Винаги съм живяла или в апартамент под наем, или във вече обзаведена квартира. — Тя прокара палец по ръба на чашата. — Разбира се, мога да кажа какво ми харесва. Но не зная какво бих избрала, ако имах пари и пълна свобода.

— Искаш ли да разбереш?

— Моля? — Тя вдигна поглед.

— Кейт, предложението ми все още е в сила. След като ангажиментът ти в „Червената свещ“ приключи, можеш да се върнеш с мен в Ирландия. Ако вдругиден на Гранд Нешънъл всичко мине добре, ще спечеля доста голяма сума. Ще можеш да обзаведеш фермата както пожелаеш.

Сърцето й сякаш се преобърна. Толкова много й се искаше да обвие ръце около врата му и да приеме предложението. О, Ник, Ник, стенеше душата й. Никога не съм срещала някой като теб и може би никога няма да срещна. С цялото си сърце желая да замина с теб и да се скрия от света. Да бъдем само двамата. Само да беше толкова просто. Но не е.

— Затова ли ще участваш в състезанието? Заради парите? — попита предпазливо тя.

— Парите винаги са от полза, но има друга причина. Марчмънт се съгласи да ми заеме Сизънуайн за разплод. В момента имам голяма нужда от жребец.

— Нали имаш Мисълайънс.

— Да, но той е известен единствено с дивия си нрав. Жребчетата на Сизънуайн не трябва да доказват нищо. Те ще бъдат ценни само защото са негови. — Ник се намръщи, очевидно озадачен защо тя отклони разговора, вместо да отговори на въпроса му.

— Този Марчмънт, за когото се състезаваш, трябва да е много богат. — Кейт многозначително огледа скъпата мебелировка.

— Да, така е. Всеки, който се занимава с конни надбягвания, трябва да е заможен. Този спорт изисква доста пари.

— Той самият язди ли?

— Въобразява си, че се е научил — усмихна се Ник. — Но всъщност има смелост да се качи само на най-кроткото конче в конюшнята.

— Значи не язди собствените си състезателни коне?

— Господи, не! — Ник се разсмя. После изражението му изведнъж стана сериозно. — Кейт, защо ме разпитваш за Марчмънт? Какво общо има той с нас?

— О, Ник, нима не разбираш? — Тя остави недокоснатата си чаша на масичката до леглото. — Този богаташ само те използва. Състезанията с коне за него са просто забавление. Какво го интересува, ако конете или ездачите се пребият, докато прескачат опасните препятствия? Той те използва, както разглезено малко момче си играе с оловно войниче. И ако ти отново пострадаш… — Тя сви рамене. — Е, за него няма да има никакво значение, нали? Винаги може да си купи заместник.

— Е, да, може и така да се погледне на нещата. Но такъв е животът на жокеите, Кейт. Състезаваш се, за да си изкараш прехраната, и поемаш риска.

— Но ти не си принуден да се състезаваш, за да си изкараш прехраната. Отглеждането на коне ти носи достатъчно доходи.

— Не бих казал. Ще мине доста време, докато „Нова езда“ наистина започне да носи печалба. В момента съм само новак, който опитва да се наложи в доста труден и скъп бизнес. И точно сега е от голямо значение да получа Сизънуайн като жребец за разплод.

— Това ли е истинската причина, поради която си се съгласил да участваш в състезанието?

— Какво целиш?

Кейт пое дълбоко въздух.

— Мисля, че причината има нещо общо с твоето его, с детството ти, отколкото с парите, които ще спечелиш, или с получаването на хубав жребец за твоите кобили.

Ник скочи на крака и се вгледа в нея.

— Откъде ти хрумна подобно нещо?

Кейт вкопчи пръсти в завивката.

— След като заминах от „Нова езда“, мислих за теб през цялото време. Непрестанно си спомнях нашите разговори, както и какво ми казаха хората, чичо ти, Аделина. А също така продължавах да гледам онзи запис по телевизията. О, Ник, кадрите са толкова ужасяващи! Ти беше направо стъпкан от подивял табун коне. Питах се: „Защо той рискува живота си в такава ненормална професия, когато не само знае, че тя е убила бащата му, ами е бил очевидец на смъртта му?“.

— Май много се задълбочихме, не мислиш ли? Не знаех, че си аматьор-психолог — рече сухо Ник.

— Не е нужно да си психолог, за да разбереш, че съществува връзка между начина, по който е загинал баща ти, и твоята фиксидея да рискуваш живота си на седлото.

Ник рязко й обърна гръб. Прокара пръсти през гъстата си коса в очевиден опит да се овладее. Настъпи продължително мълчание и Кейт се взря в стегнатите мускули на раменете му, в скованата му стойка. Младата жена нервно притисна колене към гърдите си. Не бе очаквала, че ще изрече току-що изплъзналите се от устните й думи. Но се страхуваше за Ник. Постепенно бе достигнала до заключенията за мотивацията му и не можа да ги премълчи. Бе започнала нещо и трябваше да го доведе докрай.

След миг Ник се обърна към нея.

— Първо, наистина имам нужда от парите, които се надявам да спечеля на Гранд Нешънъл и не бих се съгласил да рискувам живота си, ако не ми трябваха. Второ, конете и ездата са в кръвта на семейството ми не само от страна на баща ми. Роднините на майка ми също са запалени по този спорт, така че влечението ми към него е съвсем естествено. Не съм изградил живота си върху някаква изкривена подсъзнателна реакция, породена от смъртта на баща ми и трябва да ти кажа, че намирам подобно предположение за нелепо. И на трето място, какво общо има това с моята покана? Сигурно трябва да има някаква връзка, но все още не съм разбрал каква?

Кейт силно притисна колене към гърдите си, но очите й смело срещнаха погледа му.

— Ти ме молиш временно да се откажа от кариерата си и… мисля, че съм готова да изпълня желанието ти, защото съм луда по теб. Но и ти трябва да направиш нещо за мен.

— И какво е то?

— Ник, моля те, не участвай в Гранд Нешънъл!

— Но аз съм дал дума. — Челюстта му се стегна. — Тренирам с коня вече месеци наред. Всичко е уредено.

— Марчмънт ще си намери друг жокей. Знаеш, че е възможно.

— Кейт, аз съм подписал договор. Ти би ли се отказала от работата си в бара, с която си обвързана?

— Това е нещо съвсем друго.

— В какъв смисъл?

— Аз не рискувам да загина, когато излизам на сцената. Не ме дебне някой като Лафиоре, за да ме застреля. Точно в този момент, той може би крои планове как да не излезеш жив от това състезание.

— Казах ти, че съм се споразумял с него. Той се съгласи да прибере горилите си.

— Да, наистина, имаш думата му. Но може ли да се разчита на неговата дума? О, Ник, моля те! — Кейт притисна длани молитвено.

Той бавно поклати глава.

— Искаш да кажеш, че ще дойдеш с мен в Ирландия и ще дадеш шанс на двама ни само при едно-единствено условие: ако се откажа от договора с Марчмънт. Правилно ли съм разбрал?

— Да. Точно така. — Гласът й прозвуча глухо.

— Кейт, не мога да го направя. Не разбираш ли? Въпрос на чест.

Умолителното изражение на Кейт застина.

— Чест?! За каква чест може да става дума, ако загинеш? — Тя отметна завивките и посегна към блузата си. Ала тъкмо докосна меката материя, когато Ник сграбчи китката й.

— Сега е мой ред да играя ролята на психиатър! Разбирам каква е причината за всичко това. Ти изобщо не си имала намерение да приемеш поканата ми. Да се обвържеш с някого вероятно изобщо не е по силите ти.

— Моля? Какво искаш да кажеш?

— Ти си изоставена още като дете, Кейт. Никога не си имала семейство. Нямаш представа какво означава да си сериозно обвързана с някого и вероятно затова се боиш от подобна връзка.

— Това са глупости!

— Нима? Аз не мисля така. Според мен, след като преди малко се любихме, ти си решила да замажеш истинската причина, поради която отхвърляш предложението ми, затова скалъпи извинението с участието ми в Гранд Нешънъл.

— Не е вярно!

— Напротив, вярно е. — На мъждивата светлина очите на Ник изглеждаха черни. — Съгласи се да дойдеш с мен в Ирландия, ала постави неизпълнимо условие, защото се страхуваш да дадеш шанс на любовта ни.

— За бога, няма нищо неизпълнимо в молбата ми да не рискуваш живота си на някакво глупаво състезание.

— О, сега се оказва, че и професията ми е глупава. — Лицето му се изопна. — Нима е по-нелепа от твоята?

— Моята?!

— Аз поне не си изкарвам прехраната в долнопробни барове, като изнасям полугол представления и пея за любов на публика, която е прекалено пияна, за да ми обръща внимание!

Кейт рязко се дръпна и процеди през зъби:

— Извикай ми такси! Предполагам, вече и на двама ни е ясно, че в скоро време няма да предприема пътешествие до „Смарагдовия остров“.