Джули Гарууд
Скрита камера (16)

Шестнадесета глава

— Какво каза? — взря се той неразбиращо в телевизора.

— Градинската разпродажба — повтори Лира. — Нали се сещаш — хората изнасят разни неща, които вече не им трябват, и другите ги купуват с намаление. Седни и гледай, моля те.

Сам отмести една възглавница и седна на леглото с лице към телевизора. Лира се изправи на колене и се пресегна встрани за дистанционното, за да увеличи звука.

О, господи, тя имаше най-сексапилния гръб, който Сам някога бе виждал. Нямаше начин да отмести погледа си встрани, дори животът му да зависеше от това.

— Бях там, в този двор, Сам.

— Какво?

— Там — посочи тя към екрана, където тъкмо показваха снимката на семейство Руни. — Това е жената, която изхвърляше всичките онези прекрасни книги. Някои от тях бяха много ценни издания — добави тя и седна обратно на мястото си. — Всъщност жената раздаваше всичко и не искаше никакви пари от хората. — Лира отмести очи от телевизора и погледна към Сам, който я следеше с объркано изражение. — Какво има? — попита тя.

Той само поклати глава и отново се обърна към екрана. Репортерът продължаваше да говори за убийството и последвалото го самоубийство, а след това камерата се обърна към детектива от полицията, който обясни, че са започнали да разследват експлозията и последвалия пожар. Предполагали умишлен палеж. Репортажът завършваше с интервюта на очевидци, а изглежда, не липсваха желаещи да изкажат мнението си по телевизията. Репортерът представи някаква жена, която е станала пряк свидетел на убийството.

— Да, видях я как го направи — обясняваше тя. — Върнах се обратно в къщата, за да си взема още една лампа, и тъкмо когато минавах през двора, съпругът на онази жена зави с колата си по алеята и започна да крещи. Той естествено не знаеше, че тя има оръжие…

— Ти беше ли там, когато онази жена е застреляла съпруга си? — попита Сам.

Лира не му отговори веднага. Току-що беше забелязала, че Сам е седнал върху късия сатенен халат, комплект с нощницата й. Самата нощница не можеше да се нарече неприлична, но беше доста разголена и момичето реши, че е по-добре да се прикрие. Задърпа яката на халата, докато Сам се сети да се отмести, а тя се опита да се престори, че се облича съвсем несъзнателно.

— Видя ли я да го убива? — повтори въпроса си той.

— Не, сигурно е станало малко след като съм си тръгнала. Сега като се замисля, предполагам, че жената беше доста нестабилна психически. В очите й се забелязваше някакъв див поглед, но тогава си помислих, че просто е бясна на мъжа си. Опитах се да й обясня, че някои от книгите са много ценни, но на нея не й пукаше. Каза, че щяла да ги изгори, ако не ги взема. Да ти призная честно, нямаше да се хвана да споря с нея, ако знаех, че в джоба си държи пистолет.

Лира приглади косата си назад и я остави да пада свободно по раменете й, след което дръпна една възглавница, сложи я до тази на Сам, облегна се удобно, протегна крака и ги кръстоса.

„Това момиче ще ме умори!“, помисли си Сам и тихо изпъшка. Лира имаше прекрасни дълги крака с перфектна форма, като изваяни.

Лира не разбра за какво въздъхна мъжът до нея.

— Да, можеш ли да повярваш? — оживи се тя. — Първо гледа да се отърве от всичко, което е собственост на съпруга й, а след това го чака да се върне, за да я види какво е направила. На това му казвам аз „отмъстителна жена“ — добави Лира. — Но явно това не е бил краят на дяволския й план, извадила е пистолет, застреляла го е, а след това, според очевидците, спокойно е влязла в къщата и се е гръмнала. Определено мога да кажа, че жената не беше с всичкия си.

Прекъснаха репортажа за реклами, а Лира погледна към Сам. Седеше толкова близо до него, че й беше трудно да мисли. Беше невъзможно да се взира в красивите му очи и в същото време да задава смислени въпроси, затова се обърна отново към екрана. Престори се, че рекламата за танцуващата зърнена закуска й е много интересна, докато си спомни какво искаше да го попита.

— Онази къща… — започна тя. — Кой би искал да я взриви? Защо въобще е трябвало да я взривяват? Чу какво каза репортерът, семейство Руни не са имали деца или други близки роднини. Това е доста тъжно, нали?

— Сигурно е добре, че са нямали деца — каза Сам.

— Вярно — съгласи се Лира. — Би било доста трудно за тях с такава откачена майка.

— Може би този, който е взривил къщата, е искал да прикрие нещо — замисли се Сам. — Ти кога за пръв път се срещна с онази жена?

— Точно миналия петък. Бях се запътила извън града и се спрях на градинската й разпродажба — каза Лира и несъзнателно се наведе към него. — Ама че уикенд! — въздъхна тя. — За една минута се разминах с възможността да стана свидетел на убийство и в същото време проникнаха в апартамента ми.

— Възможно ли е между двете да има някаква връзка? — попита Сам.

— Не виждам каква — поклати глава момичето. — Кой би могъл да знае, че съм се спряла на градинската разпродажба? Не съм казвала на никого.

— Ще проуча с какво са се занимавали Руни, за да са толкова богати — каза Сам.

— Обзалагам се, че е незаконно. Защо ли са останали женени? Очевидно тя се чувстваше много потисната.

— Може би й е харесвал този начин на живот? А може и да го е обичала… кой знае? Причините сигурно са стотици.

— Ти някога карал ли си се с жена си? — попита предпазливо Лира. Не искаше да си пъха носа където не й е работа, ала любопитството й към Сам ставаше все по-силно с всяка изминала минута.

Този път той реши да не се шегува и отговори честно:

— Не. Със сигурност имаше неразбирателства, но не мога да кажа, че сме имали кой знае колко големи караници.

Лира тъкмо щеше да му зададе друг въпрос, но близостта с него отново я разконцентрира и тя изгуби нишката на мисълта си. Сам се загледа в телевизора, но тя не можеше да откъсне очи от лицето му.

Той й бе казал, че е бил женен три години. Не беше от типа мъже, които биха прекратили дълготрайно обвързване, значи нещо се беше случило. Той беше толкова сериозен, толкова отговорен. Как която и да е здравомислеща жена би могла да го зареже? Нямаше жена на света, която би го зарязала по свое желание. А това означаваше… Лира усети как сърцето й се свива от болка, когато внезапно осъзна защо Сам толкова упорито отказваше да говори за брака си. Жена му беше починала.