Майкъл Скот
Некромантът (48)

Глава 48

Софи изпищя.

Скочи от кухненската маса, стиснала ръката си.

Пернел и Ифа от двете й страни също скочиха на крака. Само Фламел и Нитен останаха седнали.

— Какво има? — попита Пернел.

Софи вдигна дясната си ръка. Дланта й бе яркочервена.

— Стори ми се… имах чувството, че нещо ме изгори — каза тя, като премигваше с насълзени очи.

Пернел отиде до мивката и намокри една кърпа със студена вода, а после я притисна към дланта на Софи.

— Значи се започна — каза тя, впила поглед в очите на момичето. — Прометей учи брат ти на Огнена магия.

— Но когато Сен Жермен ме учеше, не ме болеше.

— Начините за преподаване на Огнена магия са толкова много, колкото са и учителите — рече Пернел.

— Трябва да отида при него… — започна Софи.

— Не можеш. Това е нещо, което той трябва да свърши сам. — Пернел издърпа Софи обратно до масата. — Сядай; ние също имаме да свършим нещо.

Пернел седна срещу Никола на малката кухненска маса. Ифа бе заела третото място, с лице към Софи. Нитен седеше на кушетката, където Софи бе спала по-рано, и бавно и методично бършеше катаната^[1] си с парче плат.

По средата на масата стоеше резбована дървена кутия.

Софи я огледа внимателно. Усещаше във въздуха дъх на екзотични подправки и разпозна една от миризмите като жасмин, любимия парфюм на леля Агнес. А когато погледна кутията, осъзна, че и по-рано е виждала тройната спирала, издълбана върху стените и капака й. В ума й проблесна споменът как Зефания бе видяла същата тройна спирала по стъклените стени на Безименния град.

Софи гледаше как Никола вдигна предпазливо капака и бръкна в кутията, за да извади предмет, увит в торбичка от фино сплетени треви и ракита.

Една по една, аурите им заискриха и запукаха, мятайки точици светлина из стаята — зелени и бели, сребърни и сиви, както и петънца тъмносиньо от Нитен. Косата на Пернел се надигна леко от раменете й и в нея запращя статично електричество.

Пернел взе кутията и капака и ги остави на земята, а Алхимика сложи увития в трева предмет по средата на масата. Задърпа усуканите тревни стъбла. Пукащи нишки енергия пробягваха по пръстите му.

— Може да си виждала това и преди — каза Пернел на Ифа, а после погледна към Софи. — А може би и ти. Е, не самата ти, а Вещицата. — Всъщност — добави тя небрежно — може да знаеш за него повече и от нас.

Никола развърза тревните възли и обвивката падна, за да разкрие изящен и красив кристален череп, който бе почти — но не съвсем — като човешки. Когато Алхимика сложи ръка върху него, бавна вълна от ментовозелена светлина запулсира през прозрачния кристал. Пернел постави дланта си върху неговата и черепът засия.

— Сега ти — каза Никола, вперил очи в Ифа.

Тя го изгледа с израз на крайно отвращение върху лицето.

— Не докосвам това отвратително нещо — рече дрезгаво тя.

— Както искаш. — Той погледна към Софи. — Имаме нужда от силата на твоята аура…

Софи бе вцепенена от шок и имаше чувството, че всичкият въздух е бил изсмукан от стаята. Беше виждала това и преди…

 

Зефания отново беше в Безименния град.

Опитваше се да защити припадналия си брат от ордите чудовища, които се събираха отвън. Но в библиотеката бе също толкова опасно; оживелите глинени хора се тътреха около нея, заплашвайки да я смачкат.

Тя влачеше Прометей навътре в сградата. Навън нощта бе паднала и невидими създания бродеха по пустите улици, ноктите им тракаха, чуваше се шум от хлъзгаща се плът. Тя усещаше зловонието им: миришеха на крокодили.

Дълбоко в недрата на библиотеката Зефания откри една стая. Необикновено високите врати бяха заключени, но част от стъклената стена близо до пода липсваше. В отминалите епохи сигурно земетресение бе разлюляло града и част от пода бе хлътнала; стъклените блокчета на стената се бяха разместили и разделили, образувайки широка пролука.

Тя пропълзя през отвора и издърпа брат си на сигурно място в стаята, точно когато чудовищата нахлуха в сградата над тях. Чуваше ги как съскат и щракат със зъби, и долавяше звука на трошаща се глина.

Когато се изправи, стаята моментално бе озарена от меко млечнобяло сияние. По стените нямаше нищо — макар че някога трябва да са били покрити с безброй книги, — само по средата на стаята, върху плинт от полиран метал, стоеше кристален череп.

Зефания видя как през черепа пробяга светлина и той запулсира. Осъзна, че ритъмът съответства на биенето на сърцето й.

А после черепът й заговори…

И разкритията му бяха ужасяващи.

 

Софи знаеше какъв е този череп, знаеше произхода и силите му.

Това бе Архонтска технология и даже Архонтите бяха създали черепите въз основа на още по-старо знание. Вещицата бе прекарала векове в търсене на подобни артефакти и щом ги намираше, ги унищожаваше напълно. Бе заличила безброй хилядолетия знание, изпепелявайки огромни складове с метални книги; стопяваше на шлака древни предмети и артефакти, които изглеждаха като мечове, копия и ножове; разбиваше кристални кълба и стриваше на прах приказни скъпоценни камъни. Зефания бе похарчила цяло състояние — няколко състояния, — за да издири Архонтските черепи. Те не можеха да бъдат счупени, бяха неуязвими за оръжие или инструмент, но тя накрая бе открила, че може да ги унищожи, като ги хвърли в кратера на действащ вулкан, за да бъдат погълнати от разтопената лава. След като отърва света от толкова магически предмети, колкото успя да намери, Вещицата се бе заела да избива разказвачите, които пазеха спомена за Архонтите и за Земните господари преди тях.

Но всичко това бе станало по-късно.

Много по-късно.

След потъването на Дану Талис.

След като бе осъзнала колко опасни всъщност са черепите.

— Софи? — Пернел се наведе напред, впила очи в лицето на момичето. — Имаме нужда от аурата ти. Сложи ръка върху черепа.

Софи поклати глава — движението бе съвсем леко, почти незабележимо.

Вълшебницата премигна изненадано.

— Знаеш ли — или по-скоро Вещицата знае ли — нещо за кристалните черепи?

Софи погледна Пернел в очите и бавно и решително поклати глава. Инстинктът й — или пък беше знанието на Вещицата — я накара да излъже.

— Не — каза тя.

Още докато го изричаше, електрическата крушка се пръсна с пукот и стаята потъна в тъмнина… с изключение на сияещия череп.