Майкъл Скот
Вълшебницата (62)

Глава 62

Пернел Фламел беше разочарована.

Докато стоеше сгушена върху вишката, където бе прекарала нощта, Вълшебницата отчаяно се надяваше, че някоя от малките платноходки, пръснати из залива, внезапно ще извие към острова и Скати и Жана ще слязат на брега.

Но с напредването на деня тя осъзна, че няма да дойдат.

Не се и съмняваше, че са опитали, и знаеше, че може да ги е спряло само нещо ужасно. Но също така я беше малко яд на себе си, задето бе хранила големи надежди.

— Идва лодка! — прошепна гласът на Де Аяла зад лявото й ухо и я стресна.

— Хуан! — тросна му се тя. — Ще ме вкараш в гроба! — Примъкна се до ръба на вишката, усещайки как я залива вълна от облекчение и мъничко вина, задето се бе съмнявала в приятелките си. Лицето й разцъфна в жестока усмивка; ако имаше до себе си Жана д’Арк и Скатах Сянката, нищо не би могло да й се опре — дори сфинксът или Морския старец.

Заплющяха огромни черни криле и тя видя как Богинята-врана се спусна в спирала от върха на фара и се понесе леко към кея почти точно под Пернел. Вълшебницата се намръщи; какво си въобразяваше тази твар? Скатах вероятно щеше да я убие и да я хвърли на нереидите — те не подбираха много-много какво ядат.

Тъкмо се готвеше да стане и да слезе от вишката, когато лицето на Де Аяла се материализира частично пред нея. Очите на призрака бяха разширени от тревога.

— Долу. Стой долу.

Пернел се просна на пода. Чу шума на извънбордов мотор и стърженето на дърво в дърво, когато лодката се удари в кея. После един глас заговори. Мъжки глас.

— Госпожо, за мен е чест да ви открия тук.

В този глас имаше нещо ужасно познато… Пернел се промъкна до ръба на вишката и надзърна надолу. Почти точно под нея италианският безсмъртен Николо Макиавели се кланяше дълбоко на Богинята-врана. Вълшебницата позна в младежа, който слизаше от лодката, безсмъртния, когото бе хванала да я шпионира вчера.

Макиавели се изправи и показа един плик.

— Имам инструкции от нашия Древен господар. Трябва да събудим спящата армия и да убием Вълшебницата. Къде е тя?

Усмивката на Богинята-врана беше свирепа.

— Нека ви покажа.