Майкъл Скот
Вълшебницата (50)

Глава 50

— Къде ни караш? — попита меко Никола. — Защо напуснахме главния път?

— Проблем — рече кратко Паламед. Наклони огледалото за задно виждане, за да погледне към задната седалка на таксито.

Единствено Алхимика не спеше. Близнаците бяха клюмнали напред, държани от коланите си, а Гилгамеш се бе свил на пода, потрепваше и мънкаше нещо на шумерски. Никола погледна в тъмнокафявите очи на Сарацинския рицар в огледалото.

— Разбрах, че нещо не е наред, когато движението стана прекалено натоварено — продължи рицарят. — После помислих, че може да е станала катастрофа. — Колата правеше наглед произволни завои по тесни междуградски пътища и клонките на буйни зелени живи плетове шибаха страните й. — Всички главни пътища са блокирани; полицията претърсва всяка кола.

— Дий — прошепна Фламел. Откопча колана си и се премести на седалката точно зад шофьора, като се обърна, за да гледа през стъклената преграда към рицаря. — Трябва да стигнем до Стоунхендж — каза той. — Това е единственият начин да напуснем страната.

— Има и други лей-портали. Мога да ви откарам до Холихед в Уелс и да хванете ферибота за Ирландия. Нюгрейндж^[1] още действа — предложи Паламед.

— Никой не знае накъде води Нюгрейндж — рече твърдо Никола. — А лей-линията в Солсбъри ще ме отведе малко на север от Сан Франциско.

Рицарят сви по един път с табела „Частна собственост“ и спря пред дървена порта от пет пръта. Остави двигателя запален, излезе от колата и отлости портата. Фламел се присъедини към него и двамата заедно я отвориха. Един изровен коловоз водеше към разнебитена дървена плевня.

— Познавам собственика — каза кратко Паламед. — Ще се скрием тук, докато нещата утихнат.

Фламел посегна и го хвана за ръката. Разнесе се внезапен аромат на карамфил и Алхимика дръпна пръстите си, когато плътта на рицаря стана твърда и метална.

— Трябва да стигнем до Стоунхендж. — Фламел посочи към пътя, по който бяха дошли. — Не може да сме на повече от няколко километра.

— Достатъчно близо сме — съгласи се Паламед. — Защо толкова бързаш, Алхимико?

— Трябва да се върна при Пернел. — Той застана пред рицаря, принуждавайки го да спре. — Погледни ме, сарацине. Какво виждаш? — Фламел вдигна ръцете си; сините вени вече личаха ясно и по плътта му бяха избили кафяви старчески петна. Той отметна глава и показа набръчканата си шия. — Аз умирам, Паламед — каза простичко Алхимика. — Не ми остава още много, а когато умра, искам да съм с моята скъпа Пернел. Някога и ти си бил влюбен. Разбираш ме.

Рицарят въздъхна и кимна.

— Хайде да влезем в плевнята и да събудим близнаците и Гилгамеш. Той се съгласи да ги обучи на Водна магия. Ако си спомни за това и го направи, после ще продължим към Стоунхендж. Сигурен съм, че ще мога да съставя маршрут с GPS-а. — Той посегна и хвана Фламел за ръката. — Помни, Никола. След като Гилгамеш започне процеса, аурите на близнаците ще лумнат и тогава всички ще разберат къде са.