Джефри Дивър
Сенчеста зона (83)

80

— Чарли Сомърс е добре — докладва Сакс, докато прибираше телефона си. — Рон току-що се обади.

Райм се намръщи.

— Не знаех, че е бил зле.

— Изглежда, е искал да стане герой. Решил да спре тока в Изложбения център. Рон го открил в мазето с кабел в ръка. Висял във въздуха.

— Как е мислел да го направи?

— Не знам.

— Коя част от „остани на линия“ не е разбрал?

Тя сви рамене.

— Не можахте ли просто да му се обадите?

— Оставил телефона си на щанда. Било заради напрежението, но не разбрах точно.

Братът на Анди Джесън също беше добре, макар и гладен, мръсен и ядосан. Постепенно се възстановяваше от престоя си в задната част на белия микробус на Логан, паркиран в уличката зад къщата на Райм. Логан не му бе дал никаква информация, беше го оставил на тъмно — и в прекия, и в преносния смисъл. Рандъл Джесън бе предположил, че го отвличат, за да измъкнат пари от богатата му сестра. Не беше чул нищо за атаките. Логан явно планираше да му пусне тока в мазето на Райм, за да изглежда, че е докоснал случайно нажежения кабел, докато е свалял инсталирания на електрическото табло комутатор, с помощта на който е убил Райм. Рандъл очакваше всеки миг да се срещне със сестра си, която в момента беше при Гари Ноубъл и изслушваше последните новини по случая.

Райм се запита дали Анди нямаше да използва момента и да отвърне на удара, като оповести пред пресата, че виновниците за атаките са хора, свързани с алтернативни енергийни източници.

— Какво става с Боб Кавано, инициаторът на всичко това?

— Хората на Макданиъл го закопчаха. Бил в кабинета си. Не е оказал съпротива. Полицаите открили тонове с разработки, свързани с бъдещи компании за производство на алтернативна електроенергия. Групата около него е планирала да ги създаде, след като поеме контрола над „Алгонкуин“. Ако Кавано откаже съдействие, Бюрото ще вземе имената на останалите от картела от компютъра му и телефонните разпечатки.

Зеленият картел…

Райм си спомни какво бе казал Логан преди няколко години, докато седеше с белезници на ръцете и краката между двамата полицаи:

— Организации? Всичко е измама. Трябва да си го разбрал.

Беше го изрекъл с безстрастен, зловещо аналитичен тон и днес го бе повторил.

Вече го разбрах…

Той се вгледа в противника си. Името му беше потвърдено, но той все още не можеше да мисли за него като за Ричард Логан. За него щеше да си остане Часовникаря. След пластичната операция лицето му беше различно, но очите бяха на човека, който доказа, че е не по-малко умен от самия него. В някои случаи дори по-умен, защото беше освободен от наложените ограничения на закона и съвестта.

Белезниците бяха надеждни, както и веригата на краката, но въпреки това Лон Селито не сваляше поглед от убиеца, сякаш подозираше, че той би могъл да използва огромния си умствен потенциал и въпреки всичко да избяга.

Но Райм не мислеше така. Арестуваният бързо огледа стаята, видя насочените към него пистолети и прецени, че е безсмислено да се съпротивлява.

— Кажи ми как го направи? — обърна се той към Райм и в погледа му имаше чистосърдечно любопитство.

Докато Сакс и Купър слагаха в пликчета и надписваха новите доказателства, Райм го запозна подробно с действията си.

— Когато нашият федерален агент ми подхвърли идеята, че извършителят може да не е Галт, а друг, осъзнах, че електротехникът е просто примамка, за да блокира разследването ми. Сам знаеш колко е опасно да действаш по предварителни предположения… Бях приел за безспорен факт, че извършителят е Галт. Но тази версия се провали и аз обмислих отново цялата… — той се усмихна на попадението на думата, която имаше намерение да използва — дъга от престъпления. Да вземем капана в училището. Какъв смисъл имаше някой да прилага толкова сложен план, само за да нарани двама или трима полицаи? И този шумен генератор! Хрумна ми, че като улика е достатъчно голям, за да крие в себе си нещо, което извършителят иска да вкара в лабораторията ми. Например микрофон.

Заложих на предположението, че в генератора има подслушвател и ти можеш да ни чуваш. Започнах да градя на глас новата версия за Анди Джесън и брат й като евентуални извършители, защото доказателствата ни водеха към тях. В същото време пишех на компютъра инструкции към всички в стаята. Докато разговаряхме, те бяха зад мен и четяха. Накарах Мел, един от моите хора, да провери генератора за микрофон и той го откри. Реших, че щом си искал да открием генератора, значи по него има някакъв доказателствен материал. Когото и да уличаваше, беше ясно, че той няма да е замесен в престъплението. Така разбрах, че Анди Джесън и брат й са невинни.

Логан се намръщи.

— И ти никога не си я подозирал?

— Подозирах я. Ние… наистина мислехме, че Анди ни е излъгала. Предполагам, че си чул това на микрофона?

— Да, въпреки че не успях да разбера за какво става въпрос.

— Тя каза на Сакс, че е наследила уменията си от своя баща. Сякаш й се искаше да скрие факта, че е работила на линия и може да образува дъга. Но когато се замислих, открих, че тя не отричаше този факт, просто казваше, че я бива повече в бизнеса… Добре, щом не са Анди и брат й, тогава кой? Отново прегледах доказателствата — погледна към дъските. — Не можех да намеря мястото на някои от тях. Особено на пружината. Тя не ми излизаше от ума.

— Пружина? Да, ти спомена нещо такова.

— На едно от местопрестъпленията открихме малка част от тънка пружина за часовник. Почти невидима. Решихме, че е от таймер и че следващия път системата ще бъде задействана с часовников механизъм. Но изведнъж размислих — щом може да се използва за таймер, значи става и за часовник. И това веднага ми напомни за теб.

— Пружина — лицето на Логан посивя. — Винаги минавам с ролер по дрехите си — той кимна към поставения до работната маса ролер, — за да съм сигурен, че съм премахнал всички следи по себе си, преди да отида на работа. Сигурно е изпаднала от ръкава ми. Искаш ли да ти кажа нещо интересно, Линкълн? Вероятно се е захванала, докато разчиствах инструментите и частите за старите часовници. Както ти казах вече… идеята за електрониката в часовникарството ме завладя напълно. Исках да се преквалифицирам. Да направя най-съвършения часовник. По-добър от държавния атомен часовник. Само че електронен.

— Тогава всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото — продължи след малко Райм. — Предположението, че писмата са писани от Галт под заплаха, беше възможно само ако ти си му ги диктувал. Алтернативно реактивно гориво? Изпитания с подобно гориво са извършвани предимно във военната авиация, но това означава, че е изпробвано поне в няколко частни или търговски полети. Реших, че няма логика някой да планира атака на летище или военна база, защото охраната около електрическите системи там е много засилена. Тогава откъде идваха тези следи? Единственият сценарий, включващ летища и самолети, не беше пряко свързан с този случай, а с теб. В Мексико. На едно от местопрестъпленията открихме зелено влакно… като цвета на униформите на мексиканските полицаи. По него имаше реактивно гориво.

— Оставил съм влакно? — Логан почервеня от гняв към самия себе си.

— Предполагам, че е попаднало по теб при срещата ти с Артуро Диас на летището, преди да отлетиш обратно към Филаделфия, да отвлечеш Рандъл Джесън и да се върнеш с него в Ню Йорк.

Въздишката на Логан потвърди теорията на Райм.

— Това беше моята версия, но всичко се базираше единствено на умствени заключения… докато не осъзнах, че отговорът е пред очите ми. Неоспоримото доказателство.

— Какво имаш предвид?

— ДНК. Бяхме получили анализа на откритата кръв, останала при първата атака по металната врата в мазето на електрическата подстанция. Но изобщо не ми мина през ума да я пусна през КОДИС — базата данни с ДНК към полицията. Защо да го правя? Вече бяхме идентифицирали Галт.

Това беше последният щрих. Райм беше дал писмени инструкции на Купър — не можеше да ги изрече на глас заради микрофона в генератора — да сравни ДНК пробата с архива на КОДИС.

— Имахме твоя проба от предишната ти поръчка в Ню Йорк преди две години. Тъкмо четях потвърждението, че двете проби са идентични, когато ти се появи. Успях да скрия бързо данните на монитора.

Мускулите по лицето на Логан се втвърдиха от гняв.

— Да, да… в подстанцията. Порязах си пръста на вратата. Опитах се да изтрия кръвта, но подозирах, че ти ще я откриеш. Затова подготвих бомба в онази батерия. Тя трябваше да унищожи следите.

— Принципът на Локард гласи — Райм започна да цитира добре известния криминалист от началото на двайсети век — „При всяко престъпление има размяна на…“

Логан побърза да довърши:

— „… Улики между престъпника и местопрестъплението или между престъпника и жертвата. Може да се окажат трудни за откриване, но връзката съществува. Задължение на всеки детектив е да открие поне едно доказателство, което би довело до идентифициране на извършителя, ако не и директно до адреса му.“

Райм не успя да сдържи усмивката си. Цитатът беше негов, парафраза на онзи на Локард. Беше го използвал в една статия за работата на криминалистите, писана преди два или три месеца. Ричард Логан определено си бе подготвил домашното.

Или беше повече от обикновено проучване?

Затова приех работата… Трябваше да съм близо до теб…

— Освен отличен криминалист ти се оказа и добър актьор, Райм — каза Логан. — Направи ме на глупак.

— Ти сам се направи.

Очите им се срещнаха. Телефонът на Селито звънна. Той отговори, проведе кратък разговор и докладва:

— Колата е тук. Можем да го отведем.

На вратата се появиха трима полицаи — двама от тях бяха с униформи, третият беше детектив с кестенява коса, дънки, дънкова риза и бежово яке. На устните му играеше нехайна усмивка и една част от причините за нея бяха двата тежки патлака, по един на всяко бедро.

— Здрасти, Роланд — усмихна му се Амелия.

— Не сме се виждали скоро — обади се Райм.

— Здравейте. Разбрах, че сте прибрали птичето в кафеза.

Роланд Бел отговаряше за транспортирането на задържаните в шерифската служба на Северна Каролина. Работеше като детектив от години, но още не можеше да се освободи от носовия южняшки акцент. Специалността му беше защита на свидетели и охрана на заподозрени. В тази работа нямаше по-добър от него. Райм остана доволен, че именно той ще придружава Логан до предварителния арест.

— Не се безпокойте. Ще бъде в добри ръце — увери ги Роланд.

След това даде знак на двамата полицаи и те помогнаха на Логан да се изправи на крака. Провери белезниците и веригата, после претърси арестувания. Кимна към хората си и те го поведоха към изхода. Часовникарят се обърна и каза някак свенливо, почти любовно:

— Пак ще се видим, Линкълн.

— Знам, Логан. Чакам с нетърпение новата ни среща.

Усмивката на Логан бързо се смени с объркване.

— Аз ще бъда свидетел по делото ти — улесни го Райм.

— Може да се срещнем там, може и някъде другаде — отвърна неопределено Логан. После погледна към великолепния Breguet. — Не забравяй да се грижиш за него.

И излезе.