Джефри Дивър
Сенчеста зона (80)

77

Птичка не върху, а над жица.

Чарли Сомърс седеше на нещо като импровизирана люлка в най-забутаната част на полуприземния етаж и се поклащаше във въздуха на разстояние точно две крачки от пренасящия 138 000 волта кабел, скрит в червена изолация.

Ако електричеството беше вода, налягането в кабела пред него щеше да бъде съизмеримо с налягането на дъното на океана — милиони килограми на квадратен сантиметър, готови да си намерят някакво извинение, за да смачкат всяка подводница до метална тепсия.

Главната линия, висяща върху стъклени изолирани подпори, минаваше на три метра над пода и вървеше по стената през мазето към собствената подстанция на центъра в далечния край на тъмното помещение.

Сомърс знаеше, че не може да хване едновременно голата жица и нещо, свързано със земята, затова си направи люлка от пожарния маркуч и я завърза за мостчето над високоволтовия кабел. Използвайки цялото си търпение, успя да прокара маркуча през него и да седне в образувалата се примка, молейки се горещо материалът за противопожарните маркучи да е направен от чиста гума и брезент; ако по някаква причина брезентът беше усилен с метална нишка, само след няколко минути той щеше да се изпари като утринна роса.

Той бе преметнал през врата си взетия от съседния щанд многожилен кабел и с помощта на швейцарския си армейски нож започна бавно да отстранява тъмночервената му изолация. След това щеше да свали изолационния слой и от високоволтовата линия, да оголи алуминиевите нишки и да свърже двете жици с голи ръце.

Следваше един от двата възможни варианта:

Или нищо.

Или фаза-земя… бум! И той щеше да се изпари.

При първия вариант щеше внимателно да удължи оголената линия и да я свърже с близкия обратен източник — метален трегер, свързан с основата на изложбения център.

В резултат късото съединение щеше да прекъсне електроподаването от подстанцията към залата.

Колкото до него, Чарли Сомърс щеше да се „заземи“. Но високото напрежение можеше да произведе огромна волтова дъга и да го убие.

Той знаеше, че крайният срок вече няма значение и Рандъл и Анди Джесън всеки момент може да натиснат дистанционното, затова започна да сваля бързо кървавочервената изолация на кабела. Навитите люспи на диелектрика се посипаха надолу и Сомърс неволно ги сравни с листенца на прецъфтяла роза, падащи едно по едно на пода в погребалния дом, останал пуст след завръщането на опечалените по домовете им.