Джефри Дивър
Сенчеста зона (75)

72

— Моля ти се, Чарли! — повтаряше разтревожено Сакс. — Моля те, вдигни телефона!

Преди минутка бе набрала телефона на Сомърс, но той иззвъня веднъж и веднага я прехвърли на гласовата поща.

Тя опита отново.

— Хайде, хайде! — измърмори и Райм.

Две позвънявания… три.

Най-после се чу глас.

— Ало?

— Чарли, обажда се Амелия Сакс.

— О, ти ли звъня преди малко? Аз отивах…

— Чарли — прекъсна го тя. — В опасност си.

— Какво?

— Къде си?

— В Изложбения център. Тъкмо щях… Какво искаш да кажеш?

— Наоколо има ли метални части? Нещо, което може да произведе електрическа искра? Някакви кабели?

Той се изсмя прегракнало:

— Стоя върху метален под. И тъкмо щях да отворя вратата на тоалетната, а тя е с метална дръжка — стана сериозен: — Искате да кажете, че може да е капан?

— Възможно е. Веднага се махни от металния под.

— Не разбирам.

— Имаме ново писмо с искания. Крайният срок е шест и половина. Но ние мислим, че атаките в хотела и в асансьора нямат нищо общо със заплахите и исканията. Те са само прикритие, за да се премахнат определени хора. И ти вероятно си един от тях.

— Аз? Защо?

— Първо, махни се от онова място.

— Ще се върна в залата. Подът там е бетонен. Почакайте — миг по-късно той отново беше на телефона. — Добре. Знаете ли, видях тук един човек. Той ме наблюдаваше. Но не мисля, че беше Галт.

— Чарли, Линкълн е на телефона — обади се Райм. — Стигнахме до извода, че Галт е извън играта. И най-вероятно вече е мъртъв.

— Значи друг стои зад атаките?

— Да.

— Кой?

— Анди Джесън. Мъжът, когото си видял, може да е нейният брат Рандъл. Уликите показват, че сигурно действат заедно.

— Какво говорите? Това е невъзможно! И защо аз да съм в опасност?

Сакс продължи:

— Някои от убитите при другите атаки са свързани с производството на алтернативна енергия. Като теб. Подозираме, че тя е подкупила определени компании да спрат производството си и да продължат да теглят електричество от „Алгонкуин“.

Настъпи кратка пауза.

— Наистина, един от проектите ми предполага обединяване на регионални мрежи, за да могат да задоволяват нуждите на районите си и… да започнат да доставят енергия на големи интер връзки като „Алгонкуин“. Предполагам, че това наистина няма да й хареса.

— Ходил ли си скоро в Скотсдейл?

— Наред с други места… Да. Работя и за една соларна ферма в този район. В Калифорния има вятърни системи. В Аризона са предимно соларни.

— Спомних си какво ми каза, когато разговаряхме в централата на компанията — каза Сакс. — Защо тя поиска ти да ми помогнеш в разследването?

Отново пауза.

— Права си. Можеше да повика всеки друг.

— Мисля, че беше нарочно.

— Боже мой! — изпъшка той.

— Какво? — попита Райм.

— Може би не само аз съм в опасност. В тази изложбена зала всички са заплаха за „Алгонкуин“. Цялото изложение на алтернативна енергия, идеите за микромрежи, за децентрализация. При положение, че е обсебена от идеята да превърне „Алгонкуин“ в енергиен доставчик номер едно за Северна Америка, Анди сигурно вижда заплаха във всяка фирма тук.

— Има ли човек от „Алгонкуин“, на когото можем да се доверим? Който да прекъсне енергоподаването за центъра? Без да знае Анди?

— Центърът не приема ток от „Алгонкуин“. Като повечето линии на метрото, той си произвежда собствена енергия. Генераторът е близо до основната сграда. Дали не трябва да евакуираме хората?

— Ще минат ли по метален под, ако трябва да излязат?

— Да, повечето от тях. Подът пред входа и във фоайето е метален. И не е боядисан. И знаете ли колко много електричество харчи място като това? Натоварването в ден като този е близо двайсет милиона вата. Вижте, аз мога да сляза и да намеря източника. Може да успея да го изключа. Ще…

— Не. Трябва да разберем какво точно правят. И как го правят. Ще се обадим веднага, щом разберем още нещо. Стой на линия.