Джефри Дивър
Сенчеста зона (71)

68

— Какъв е крайният срок? — попита Селито.

— Шест и половина вечерта.

— Дава ни малко повече от три часа. Какво иска?

— Този път е по-откачено от първите две. Може ли да използвам компютъра?

Райм кимна.

Специалният агент затрака по клавиатурата и след няколко секунди на екрана се появи писмото. Погледът на Райм беше замъглен. Той примига няколко пъти и се загледа в монитора.

„До «Алгонкуин Консолидейтед Пауър енд Лайт» и до президента на компанията Анди Джесън

Около шест часа вчера следобед, чрез обратна линия, свързана към контролния панел в кабината на асансьор в офис сграда на Западна петдесет и четвърта улица, посредством дистанционен прекъсвач, беше изпратена електрическа енергия от 13 800 волта. Когато асансьорът спря, преди да достигне до приземния етаж, един от пътниците се докосна до контролния панел, за да натисне бутона за алармата, кръгът се затвори и индивидите в нея загинаха.

Два пъти ви помолих да покажете добра воля и да намалите електроподаването. И двата пъти ми отказахте. Ако бяхте изпълнили разумните ми искания, никога нямаше да причините такова страдание на хората, наричани от вас потребители. Но вие най-безотговорно отхвърлихте исканията ми и някой друг трябваше да плати цената за това.

През 1931 година, когато Томас А. Едисон починал, неговите колеги решили да спрат тока в целия град, за да почетат паметта на човека, създал електрическата мрежа и донесъл светлина в домовете на милиони хора. Градът потънал в тъмнина.

Сега отправям същата молба към вас — не в чест на човека, създал мрежата, а заради хората, унищожени от нея — онези, които се разболяха от неизлечими болести заради близостта си с електропроводите, заради замърсяването на въздуха от изгарянето на въглища и от радиацията, онези, които изгубиха жилищата си при земетресения, причинени от геотермални вибрации и пресушаване на естествените ни водоизточници, заради излъганите от компании като «Енрон», списъкът е безкраен.

Но за разлика от онази далечна 1931-ва аз искам да изключите цялата Североизточна интервръзка за един ден. Като започнете от 18:30 този следобед.

Ако изпълните искането ми, хората ще разберат, че не им трябва толкова много енергия, за да живеят. Ще видят, че това, което ги кара да искат още и още енергия, са алчността и лакомията им, умело подклаждани от вас. Защо? Заради печалбата, разбира се.

Ако пренебрегнете искането ми и този път, последствията ще бъдат далеч по-големи от онези при незначителните инциденти през изминалите два дни и жертвите ще бъдат много повече.

Р. Галт“

— Абсурд! — извика Макданиъл. — Ще настъпи пълен хаос, ще избухнат бунтове, може да се стигне до гражданско неподчинение. Губернаторът и президентът са непреклонни. Няма да се подадем.

— Къде е писмото? — попита Райм.

— Виждаш го пред себе си. Беше изпратено като имейл.

— До кого е адресирано?

— Лично до Анди Джесън. И до компанията. На акаунта на охраната.

— Може ли да се проследи източникът?

— Не. Използвал е пълномощно от Европа. Изглежда, че се готви за масова атака — погледна го Макданиъл. — Вашингтон също се намесва. И онези сенатори, дето работят заедно с президента върху възобновяемите източници, пристигат днес в града. Искат незабавна среща с кмета. Заместник-директорът на централния офис на Бюрото също е на път. Всичко се координира от Гари Ноубъл. Изкарахме още агенти и въоръжени отряди на улицата. И директорът на полицията мобилизира допълнително хиляда редови полицаи — той потърка очи. — Линкълн, разполагаме със специалисти по токовете, пожарната също е на крак, но трябва да имаме поне някаква идея къде да очакваме следващата атака. Разполагаш ли с нещо? Трябват ни конкретни показатели.

Макданиъл намекваше, че бяха поверили криминалната част на случая на Райм с уговорката, че здравословното му състояние няма да попречи на разследването.

От входа до изхода…

Райм бе получил каквото искаше — разследването. Но не успя да открие човека. И здравословното му състояние, въпреки уверенията му, че няма да бъде проблем, бе подложило на риск живота на Сакс и Пуласки, плюс още десетина полицаи от специализираните отряди.

Той погледна гладкото лице на агента, срещна блестящите му като на котка очи и каза равно:

— Имам цял камион с доказателствен материал, Макданиъл. Но трябва първо да го обработя.

Макданиъл се поколеба за миг, после махна с ръка в двусмислен жест.

— Добре. Давай.

Райм вече се обръщаше към Купър, кимайки към цифровия предавател със записа на стоновете на „жертвата“.

— Направи аудио анализ.

Със защитени в ръкавици ръце специалистът включи диктофона към своя компютър и на монитора започна да се изписва диаграма. Миг по-късно, разчитайки синусовите извивки на монитора, той заговори:

— Качеството на сигнала и капацитетът предполагат, че е записано от телевизионна програма. Кабелна.

— Марката на рекордера?

— „Саноя“. Китайски.

Купър натисна съответните команди и изследва базата данни.

— Продава се поне в десет хиляди магазина из страната. Няма сериен номер.

— Нещо друго?

— Няма отпечатъци или други следи по него, освен още малко тарама.

— А генераторът?

Сакс и Купър пристъпиха предпазливо към следващата задача. Макданиъл се отдалечи в ъгъла и проведе няколко телефонни разговора. Оказа се, че генераторът е модел „Пауър Плюс“, вероятно произведен в завода на „Уилям Джонас“ в Ню Джърси.

— Откъде може да го е взел? — попита Райм.

— Ще открием — зае се Сакс.

Два телефонни разговора — до местния търговски представител на завода и генералния представител за областта — им разкриха, че е бил откраднат от Манхатън. Според районното полицейско управление крадците не са оставили никакви следи. На строежа нямало охранителни камери.

— Открих нещо! Много любопитно — оживи се Купър и изтича до хроматографа. След малко из стаята се разнесе бръмченето на машината. — Има нещо тук… — надвеси се над дисплея той. — Хмм.

Подобно изказване обикновено беше последвано от убийствения поглед тип „Какво трябва да означава това?“ на Райм. Но той все още се бореше с последствията от пристъпа и беше много уморен. Затова изчака търпеливо специалистът да му обясни.

— Не мисля, че сме го срещали досега — продължи най-после Купър. — Значително количество кварц и малко амониев хлорид. В съотношение десет към едно.

Райм веднага откри отговора.

— Смес за почистване на мед.

— Медни жици — предположи Пуласки. — Галт ги почиства.

— Добро попадение, новобранец. Но аз не съм убеден — не вярваше, че електротехниците почистват жиците, преди да правят нещо с тях. Беше нещо друго и той го обясни: — Тази смес се използва предимно за почистване на медни части върху сгради. Какво друго откри, Мел?

— Каменна прах, каквато не се среща често в Манхатън. Теракота — Купър приближи до окуляра на микроскопа.

— Виждам гранули… изглежда, че са от бял мрамор.

— Полицейските бунтове през петдесет и седма. Хиляда осемстотин петдесет и седма.

— Какво? — погледна го неразбиращо Макданиъл.

— Преди няколко години имаше такова нещо. Помните ли случая „Делгадо“.

— Помня го — обади се Сакс.

— Ние ли сме работили по него?

Райм отговори с гримаса: нямаше значение кой е работил по случая. И кога. Разследващите полицаи, не, по дяволите, не само полицаите, а всеки служител в силите на реда трябваше да е запознат с всички по-големи случи в града, настоящи и минали. Колкото повече знаеш, толкова по-вероятно е да направиш полезна връзка и да решиш конкретния случай.

Научи си уроците.

Той обясни:

— Преди няколко години Стивън Делгадо (с параноидна шизофрения) извърши серия от убийства, повтаряйки престъпленията от времето на скандалните бунтове на нюйоркската полиция през 1857. Избра да убие своята жертва на същото място, където преди сто и петдесет години се разиграла истинска касапница: Сити Хол Парк — паркът пред общината.

Престъпникът беше заловен веднага след първото убийство, защото Райм го проследи до един апартамент в Горен Уест Сайд, където бе оставил следи, включващи и препарат за почистване на мед, прах от теракота от магазина на „Улуорд“ и гранули от бял мрамор от градския съд, където тогава, както и сега имаше ремонт.

— Мислиш ли, че иска да удари Сити Хол? — попита напрегнато Макданиъл и отдръпна слушалката от ухото си.

— Мисля, че има връзка. Засега мога да кажа само това. Запиши го на дъската и ще го обмислим. Какво друго извади от генератора?

— Още косми — каза Купър и вдигна пинсета на височината на очите си. — Рус, дълъг около двайсет и пет сантиметра. Няма обезцветяване и деградация на цвета. Бих могъл да кажа, че притежателят му не е навършил петдесет. Виждам пречупване в края. Ако искаш, ще го мина през хроматографа, но деветдесет процента съм сигурен, че…

— … е спрей за коса.

— Точно така.

— Вероятно е жена. Нещо друго?

— Друг косъм. По-къс. Кестеняв. Подстриган по войнишки. Също под петдесетте.

— И не е на Галт — заключи Райм. Изглежда, че най-после открихме връзка с онази група „Справедливост за Земята“. Но може да са и други. Продължавай.

Другите новини не бяха така обнадеждаващи.

— Фенерчето може да е купено от хиляда магазина. Няма пръстови отпечатъци. Канапът също е обикновен. Кабелът, използван да свърже вратите на училището, е същият като в предишните случаи: „Бенингтън“. Болтовете са обикновени, подобни на вече използваните.

Райм се загледа в генератора. Усещаше, че мисълта му тече на бавни обороти. Една от причините беше преживяната преди няколко часа атака на дисрефлексия. Но не беше само това. Имаше нещо притеснително в данните по случая. Нещо не беше наред. Прекалено много парченца от пъзела не можеха да намерят мястото си.

Отговорът трябваше да е в доказателствения материал. Какво не виждаше? И още по-важно: какво не беше там. Той огледа внимателно белите дъски, опитвайки се да мисли спокойно и последователно. Не за да изпълни препоръките на доктора и да предотврати нов пристъп, а защото нищо не го изкарваше от строя така, както отчаянието.

.Профил на извършителя

• Идентифициран като Реймънд Галт, четирийсет години, адрес: Манхатън, Съфолк Стрийт 227

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за Земята“? Терористична група? Включен ли е човек на име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“

— пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките

— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и оборудване“ (оръжие и експлозиви)?

— бойната група включва мъж и жена

— неизяснена връзка между тях и Галт

• Раковоболен; наличие на винбластин и преднизон в големи количества, следи от етопозид. Левкемия

• Галт е въоръжен с армейски колт модел 1911 година, четирийсет и пети калибър

• Дегизиран като работник по поддръжката с тъмнокафяв гащеризон. Също и тъмнозелено влакно?

• Носел е бежови кожени ръкавици

…

Място на престъплението: подстанцията „Алгонкуин“ „Манхатън 10“, Западна петдесет и седма улица

• Жертва (починала): Луис Мартин, помощник-управител в музикален магазин

• Няма пръстови отпечатъци по повърхностите

• Шрапнел от разтопен метал като резултат от електрическата дъга

• Многожилен изолиран алуминиев кабел

— произведен в завод за електроматериали „Бенингтън“; АМ-МВ, издържа до 60 000 волта

— срязан ръчно с ножовка, с нов лист, счупен зъб

• Два сплит болта с два отвора в тях

— неустановен източник

• Отчетливи следи от инструменти по болтовете

• Метален прът от знак, прикрепен за кабела с болтове с диаметър половин сантиметър

— неизвестен източник

• Следи от обувки

— „Албъртсън- Фенуик“, модел Е-20, за работа с електричество, размер 11

• Срязана решетка, за да се открие достъп до подстанцията, ясни следи от резач за болтове

• Блиндирана врата от сутерена с рамка

— взет материал за ДНК анализ. Изпратен в лабораторията

— гръцка храна, тарама хайвер

• Косъм от руса коса, дължина — два сантиметра и половина. Естествена, от човек под петдесет години; открит в кафето на улицата срещу подстанцията

— изпратен за токсико-химичен анализ

• Следи от минерали: вулканична пепел

— не се намира в почвата около Ню Йорк

— изложби, музеи, институти по геология?

• Проникването в софтуера на контролния център на „Алгонкуин“ е станало с вътрешни кодове; не са замесени хакери отвън

…

Писмо с искания

• Доставено в дома на Анди Джесън

— няма свидетели

• Писано на ръка

— изпратено на Паркър Кинкейд за анализ

• Обикновена хартия и мастило

— неизвестен източник

• Няма други пръстови отпечатъци, освен на А. Джесън, на портиера и куриера

• Няма видими следи по хартията

…

Място на престъплението: хотел „Батъри Парк“ и околностите му

• Жертви (починали):

— Линда Кеплер, Оклахома Сити, турист

— Морис Кеплер, Оклахома Сити, турист

— Самюел Ветър, Скотстдейл, бизнесмен

— Али Мамауд, Ню Йорк Сити, сервитьор

— Герхард Щилер, Франкфурт, Германия: рекламен агент

• Дистанционно управление за пренасочване на електропотока

— компонентите са от неизвестен източник

• Кабел „Бенингтън“ и сплит болтове, идентични с онези от първата атака

• Работният костюм на Галт от „Алгонкуин“, каска и чанта с инструменти, с неговите пръстови отпечатъци. Не са намерени пръстови отпечатъци на друго лице по тях

— гаечен ключ със следи, сравними с онези по сплит болтовете от първата атака

— следи от стъклен прах, може да се свърже със стъклото от бутилката, открита в подстанцията в Харлем

— вероятно работи сам

• Следи по нападнатия от Галт електротехник, Джоуи Барзан

— реактивно гориво

— атака на военна база?

…

Място: апартаментът на Галт, в долната част на Ийст Сайд, Съфолк Стрийт 227

• Скъпи писалки „BIC“, синьо мастило, сравнимо с използваното за написването на писмото до Анди Джесън

• Бяла хартия за принтер, обикновена, размер А4, като използваната за писмото

• Пощенски плик, обикновен, размер 10, като плика, използван за писмото до Анди Джесън

• Резач за болтове, ножовка със следи, съвпадащи с откритите на първото местопрестъпление

• Принтирани страници от компютъра:

— медицински статии за рака, свързани с работата с кабели под високо напрежение

— блог със статия на Галт: на същата тема

• Обувки „Албъртсън-Фенуик“, модел Е-20 за работа с електричество, размер 11 със следи, идентични с намерените на мястото на първата атака

• Допълнително: следи от реактивно гориво

— атака над военна база?

• Не са открити сведения къде може да се крие в момента, нито накъде би насочил следващите си атаки

…

Място: подстанция МХ-7 на „Алгонкуин Консолидейтед“, Сто и деветнайсета улица, Харлем

• Коктейл „Молотов“: бутилка от вино 750 мл, неизвестен източник

• Бензин „Бритиш Петролиум“, използван за катализатор на пожара

• Парче памучен плат, вероятно от бяла тениска, използвано за фитил. Източник — неопределен

…

Второ писмо с искания

• Доставено от Бърнард Уол, шеф на охраната на „Алгонкуин“

— нападнат от Галт

— без физически контакт, няма оставени следи

— без индикации за местопребиваването му и място на следващата атака

• Хартията и мастилото съвпадат с откритите в апартамента на Галт

• Още следи от реактивно гориво и алтернативно реактивно гориво върху хартията

— атака над военна база?

…

Място на престъплението: офис сграда на номер 235, Западна петдесет и четвърта улица

• Жертви (загинали):

— Лари Фишбийн, Ню Йорк Сити, счетоводител

— Робърт Бодин, Ню Йорк Сити, адвокат

— Франклин Тъкър, Парамъс, Ню Джърси, търговец

• Една оставена от Реймънд Галт резка по метала

• Кабел „Бенингтън“ и сплит болтове, идентични с онези на другите местопрестъпления

• Две ръчно направени дистанционни управления

— едно за прекъсване на тока в асансьора

— едно за затваряне на веригата и подаване на ток в кабината на асансьора

• Болтове и по-малки кабели, свързващи таблото към асансьора; неизвестен източник

• Обувките на жертвите са били мокри

• Следи от:

— китайски билки — женшен и годжи

— космена пружина (план да използва таймер, вместо дистанционно управление?)

— тъмнозелено влакно, вероятно от военна униформа

— съдържа следи от авиационно реактивно гориво

— атака над военна база?

— тъмнокафяво влакно вероятно от военна униформа

— съдържа следи от дизелово гориво

— съдържа още китайски билки

…

Място на престъплението: изоставена училищна сграда в китайския квартал

• Кабел „Бенингтън“, идентичен с използвания при другите атаки

• Генератор „Пауър Плюс“ на завод „Уилямс — Джонас“, откраднат от строеж в Манхатън

• Цифров гласов рекордер, марка „Саноя“, със записан глас от телевизионно шоу или филм. Кабелна телевизия

— неустановен източник

• фенерче „Брайт Бийм“

— неустановен източник

• Улики, свързващи извършителя с района около Сити Хол

— кварц и амониев хлорид, пуцинг за почистване на медни повърхности

— теракотена прах, подобна на облицовката на сградите в околността

— прах от бял мрамор

• Косъм, дълъг около 20 см, рус, съдържащ лак за коса. Принадлежи на човек под петдесетте, вероятно жена

• Косъм, дълъг 2 см. Кестеняв, на човек под петдесетте

…

Трето писмо с искания

• Изпратено по електронна поща

• Източник — неизвестен. Използвал е пълномощно от Европа

 

 

Райм беше сгрешил.

През цялото време го усещаше и се оказа истина. Уликите — доколкото ги имаше — не пасваха. Но грешката му беше, че търсеше отговора на загадката в изписаните пред него бели дъски. А той не беше там. Решаващото парченце от пъзела връхлетя в лабораторията заедно с Том под формата на върлинест, потен чернокож мъж с яркозелен велурен костюм.

Фред Делрей кимна забързано към хората в стаята и веднага забрави за тях. Втурна се към Райм и едва поемайки си дъх, изрече:

— Трябва да обсъдим нещо, Линкълн. Искам да прецениш дали виждаш логика в тази идея.

— Фред — започна Макданиъл, — какво, по дяволите…

— Линкълн? — настоя Делрей.

— Разбира се, Фред. Казвай.

— Какво ще кажеш за възможността Галт да е извън играта? Според мен той е мъртъв поне от няколко дни. Някой друг организира всичко това. От самото начало.

Райм замълча за момент — изтощението и слабостта след пристъпа забавяха анализа му на теорията на Делрей. Мина известно време, докато се усмихне и отвърне:

— Какво мисля ли? Мисля, че идеята ти е брилянтна.