Джефри Дивър
Сенчеста зона (73)

70

— Анди Джесън?

Райм отговори на Макданиъл, като продължаваше да трака по клавиатурата.

— И нейният брат. Той подготвя нещата. Рандъл Джесън. Той избира местата за атака. Но двамата действат заедно. Ето защо има движение на уликите. Тя му е помогнала да пренесе генератора от белия микробус до училището в китайския квартал.

Сакс скръсти ръце и се замисли.

— Чарли Сомърс ми каза, че армията обучава войниците си за работа с електричество. Рандъл може да е научил оттам всичко за електрическите разряди.

— Онези влакна върху стола на Сюзън — обади се Купър. — Базата данни показа, че може да са от военна униформа.

Райм кимна към дъската с уликите.

— Помните ли проникването в подстанцията във Филаделфия? В онова филмче за живота на Анди по телевизията казаха, че Рандъл Джесън живее в Пенсилвания.

— Точно така — потвърди Сакс.

— Косата му тъмна ли е? — попита Пуласки.

— Да. Поне е била тъмна, когато е бил дете. Видях го на снимките на бюрото на Анди Джесън. Тя побърза да каже, че той не живее в града. И нарочно спомена, че няма никаква представа от техническата част в работата на компанията. Че носела в себе си таланта на баща си — онази страна от индустрията, свързана с бизнеса. Но спомняте ли си филма за нея? Преди пресконференцията?

Купър кимна и каза:

— Работела е на линията, преди да наследи стола на татко и да застане на върха — той посочи към бялата дъска. — Явно е, че ни излъга.

— И гръцката храна — добави Сакс. — Не би ли могло да е от нея? Може да се е срещнала с брат си в един от близките ресторанти.

Райм се сети още нещо, свъси вежди и без да откъсва поглед от екрана, произнесе:

— Но защо Бърни Уол е още жив?

— Шефът на охраната в „Алгонкуин“ ли? — Селито се почеса по главата. — Не се бях замислял за това. За Галт… за извършителя щеше да е по-добре да го убие.

— Рандъл би могъл да достави второто писмо по милион различни начини. Целта е била да накара Уол да повярва, че е бил Галт. Той не е видял лицето на извършителя.

Делрей се съгласи:

— Не е чудно, че никой не е виждал истинския Галт, въпреки че пуснахме снимката му по телевизията и в интернет. Защото извършителят е бил друг.

Макданиъл изглеждаше по-малко скептичен.

— Къде е този Рандъл Джесън сега?

— Знаем само, че планира нещо грандиозно за шест и половина тази вечер.

Загледан в последните веществени доказателства, Райм се замисли, после продължи да пише. Беше списък с инструкции кой как да действа оттук нататък. Една буква след друга, редеше ги съвсем бавно.

Но специалният агент отново бе обзет от съмнения.

— Съжалявам, но това е безсмислено. Разбирам накъде биете, но какъв е мотивът й? Така съсипва собствената си компания. Превръща се в убийца. В това няма логика.

Райм поправи една буква и продължи да пише.

Трак, трак…

После вдигна поглед и каза тихо:

— Жертвите.

— Какво?

Той обясни:

— Ако извършителят е искал просто да заяви несъгласието си, както се опитва да ни убеди, е щял да сложи часовников механизъм. Така не би рискувал да се показва наоколо. Знаем, че може да го направи; открихме пружина от таймер на едно от местопрестъпленията. Но не е действал така. Използвал е дистанционно управление и е бил наблизо при всяка от атаките. Защо?

Селито се изсмя.

— Божичко, Линк! Анди и брат й са преследвали конкретен човек? Но тя го прави да изглежда… случайно. Ето защо атакуват малко преди крайния срок.

— Точно така. Новобранец, приближи дъските насам.

Пуласки веднага изпълни заповедта.

— Жертвите. Вижте жертвите.

Луис Мартин, помощник-управител на склад

Линда Кеплер, Оклахома Сити, туристка

Морис Кеплер, Оклахома Сити, турист

Самюел Ветър, Скотсдейл, бизнесмен

Али Мамауд, Ню Йорк Сити, сервитьор

Герхард Щилер, Франкфурт, Германия, рекламен агент

Лари Фишбийн, Ню Йорк Сити, счетоводител

Робърт Бодин, Ню Йорк Сити, прокурор

Франклин Тъкър, Парамъс, Ню Джърси, търговец

— Знаем ли нещо за ранените?

Сакс заяви, че не знае.

— Някой от тях може също да бъде предполагаема цел. Трябва да разучим. Но какво знаем за тях. За починалите? — попита Райм, загледан в имената. — Има ли някаква причина Анди да иска някой от тях да умре?

— Семейство Кеплер са туристи, дошли на обиколка из страната — каза Сакс. — Пенсионери от десет години. Ветър беше свидетел. Може затова да са искали да го убият.

— Не, това е планирано най-малко преди месец. Какъв му е бизнесът?

Тя запрелиства страниците на бележника си.

— Президент на „Саутуест Конкрит“.

— Мел, провери ги.

След минутка Купър докладва:

— Чуйте това. Седалището им е в Скотсдейл. Строителна фирма, разработила много инфраструктурни проекти. В уебстраницата се казва, че Ветър е на семинар в хотел „Батъри Парк“ във връзка с финансирането на алтернативна енергия — той продължи да чете: — Наскоро са започнали изграждането на зони с фото галванични елементи.

— Слънчева енергия — поясни Райм и продължи да се взира в дъската. — А жертвите от офис сградата? Сакс, обади се на Сюзън Стрингър и разбери дали знае нещо за тях.

Тя извади телефона си и проведе разговор с жената. След малко затвори и каза:

— Стрингър не познава адвоката и онзи, дето се е качил от шестия етаж. Но има бегла представа от бизнеса на Лари Фишбийн, счетоводителя. Дочула да обяснява на приятеля си, че имало нещо съмнително в счетоводните книги на фирмата, която проверявал в момента. Изчезвали някакви пари. Където и да е било, времето там е било горещо. Толкова горещо, че не можело да се играе голф.

— Може да е Аризона. Обади се и провери.

Селито взе от Сакс телефонния номер на жертвата. Разговорът му продължи около две минути.

— Бинго! — извика той, след като затвори. — Фишбийн е бил в Скотсдейл. Върнал се е във вторник.

— Аха! Скотсдейл… където е фирмата на Ветър.

— За какво ти е това, Линкълн? — попита Макданиъл. — Аз все още не виждам мотив.

След кратка пауза Райм отговори:

— Анди Джесън е против възобновяемите източници на енергия, нали?

— „Против“ е силно казано, но определено не им е фен — отвърна Сакс.

— Ами ако подкупва произвеждащите алтернативна енергия компании да ограничат производството си? Или прави нещо друго, за да саботира работата им?

— И да увеличи нуждата от произвежданата от нейната компания енергия — допълни го Макданиъл. Сега, когато мотивът беше в джоба му, интересът му се повиши.

— Точно така. Ветър и Фишбийн може да са разполагали със съсипваща бизнеса й информация. Ако бяха убити по различно време, но само двамата, разследващите можеха да се запитат дали двата случая не са свързани. Но Анди е нагласила нещата така, че да изглеждат като случайни жертви и никой да не може да събере парченцата. Ето защо исканията в писмата бяха невъзможни за изпълнение. Тя не е искала това. Трябвало е атаките непременно да се проведат.

Райм се обърна към Сакс:

— Вземи имената на ранените и ги провери. Може и сред тях да има потенциални жертви.

— Добре.

— Но ето че имаме и трето писмо, дошло по електронната поща — каза Селито с необичайно за него оживление. — Дали това не означава, че иска да убие още някого? Коя може да е следващата жертва?

Райм продължаваше да пише. Напрягаше сили да приключи бързо, въпреки трудностите.

— Не знам — отвърна той. Очите му се вдигнаха към електронния часовник на стената. — И имаме по-малко от два часа, за да разберем.