Джефри Дивър
Сенчеста зона (72)

69

Отговорът на Тъкър Макданиъл беше:

— Глупости! Цялото разследване е базирано на Галт.

Селито не му обърна внимание.

— Кажи ми какво си измислил, Фред. Искам да чуя теорията ти.

— Моят информатор, надежден човек на име Уилям Брент, напипал следа. Тя го отвела при човек, който или стои зад атаките, или поне е свързан с тях. Но Брент изчезна. Направих собствено разследване и установих, че преди да го изгубя от погледа си, е разпитвал за току-що пристигнал в града мъж, въоръжен с 45 калибров пистолет. Разбрал е, че кара бял микробус. Хората от квартала говорят, че този тип отвлякъл и убил някого. През последните два дни се е намирал на адрес в Долен Ийст Сайд. Отидох на мястото. Оказа се, че наскоро там е извършено престъпление.

— Престъпление? — вдигна вежди Райм.

— Да не повярваш. На този адрес се намира апартаментът на Рей Галт.

— Но Галт не е новопристигнал в града — възрази Сакс. — Живял е на този адрес през целия си съзнателен живот.

— Точно така.

— И какво щеше да ни каже този Брент? — стисна скептично устни Макданиъл.

— Каквото и да е било, няма да ни го каже. Защото вчера е отишъл на уличката зад апартамента на Галт и се е натъкнал на колата на наш полицай. Сега е в болницата в безсъзнание.

— Боже мой! — прошепна Рон Пуласки. — В коя болница? В „Сейнт Винсънт“?

— Да. Точно там.

— Аз го блъснах — едва намери сили да изрече Пуласки.

— Ти? — зяпна Делрей срещу него.

— Но не, не може да бъде — замисли се полицаят. — Човекът, когото ударих, се казва Стенли Палмър.

— Да, същият. Палмър е едно от имената му, когато работи под прикритие.

— Искаш да кажеш, че срещу него не се води следствие? И той не е изнасилил, убил и откраднал никого и нищо?

Делрей поклати глава.

— Докладът беше измислен от нас. Нарочно го пуснахме в системата, та ако някой го проверява, да види, че има досие. Най-голямото му престъпление беше укриване на крадени вещи, после аз го вербувах на наша страна. Брент е момче на място. Работеше за пари, разбира се, но е един от най-добрите в бизнеса.

— Но какво е правил с пазарската количка на онази улица?

— Често използвана техника при работа под прикритие. Хората с пазарски торби и колички изглеждат по-малко подозрителни. Най-добре е с детска количка. Естествено, с кукла, не с бебе.

— Боже мой! — замънка Пуласки. — Боже мой, аз…

Но на Райм не му се слушаха вайканията на младия полицай. Делрей им бе представил теория и тя обясняваше липсата на логика в уликите, която бе усетил още в началото на разследването. Беше тръгнал на лов за вълци, но се оказа, че в гората има само лисици.

Но така ли беше наистина? Дали зад атаките се криеше друг човек? А Галт беше мъртъв?

Макданиъл очевидно беше на друго мнение:

— Но ние намерихме свидетели…

Кафявите очи на Делрей се впиха в сините очи на шефа му.

— Сигурни ли сте, че са надеждни?

— Какво искаш да кажеш, Фред? — в обикновено спокойния глас на специалния агент се прокрадна нотка на раздразнение.

— Може свидетелите да са вярвали, че виждат Галт, защото ние казахме на медиите, че извършителят е той. Те от своя страна го разпространиха из целия свят.

Райм примижа и замислено отбеляза:

— Сложи си защитни очила, облечи работно облекло на компанията и каска… Ако си от същата раса, имаш същата фигура и фалшив бадж с твоя снимка и името на Галт отдолу… Разбира се, защо не.

Сакс също се замисли.

— Техникът в тунела, онзи Джоуи Барзан, каза че го е идентифицирал по името на баджа. Иначе не е познавал лично Галт. А и долу беше много тъмно.

— А шефът на охраната Бърни Уол не е успял да види кой точно му дава второто писмо. Извършителят през цялото време е бил зад него — добави Райм и заключи: — Отвлеченият и убит човек е бил Галт, както е установил и твоят информатор, Фред.

— Точно така — кимна Делрей.

— Ами уликите? — заинати се Макданиъл.

Райм се загледа в дъската и изведнъж трепна.

— Мамка му! Как съм могъл да го пропусна?

— Какво, Райм?

— Обувките от апартамента на Галт. Онзи чифт на „Албъртсън-Фенуик“.

— Но те съвпаднаха — каза Пуласки.

— Разбира се, че ще съвпаднат. Но проблемът не е в това, новобранец. Обувките бяха в апартамента на Галт. Ако са негови, нямаше да бъдат там, а на краката му. Работниците не могат да си позволят по два нови чифта. Тези обувки са скъпи и служителите си ги купуват сами… Не, истинският извършител е видял какви обувки е носел Галт и е купил втори чифт със същия размер. Същото е станало с резача за болтове и с ножовката. Онзи ги е оставил в апартамента на Галт, за да ги намерим. Какви други доказателства имаме за присъствието на Галт на местопрестъплението? Онзи косъм в кафенето срещу подстанцията на Петдесет и седма? Това също ни е било подхвърлено. Прочетете внимателно написаното от Галт в блога — кимна той към листовете, които Пуласки бе изтръгнал от принтера в апартамента на Съфолк Стрийт 227.

„Моята история не се различава от тази на много други. Работих като електротехник на линия, после в отдел «Аварии» (като главен електротехник). През годините съм работил за няколко електрически компании и съм бил в директен контакт с линиите, пренасящи повече от сто хиляди волта. Създаваните от неизолираните трансмисионни далекопроводи електромагнитни полета са причина да се разболея от левкемия. Убеден съм в това. И съвсем скоро беше доказано, че силовите линии привличат аерозолни частици, причиняващи рак на гърлото и други заболявания, но това е нещо, за което медиите не говорят.

Трябва да накараме всички електрически компании да осъзнаят фактите, но по-важното е да предупредим хората за опасността. Защото компаниите не биха предприели нищо доброволно. Защо да го правят? Ако хората намалят потреблението на ток само наполовина, ще спасим живота на хиляди хора за година и ще ги принудим (компаниите) да бъдат по-отговорни към обществото. Те на свой ред ще намерят по-безопасни начини за производство и доставка на електричество. И ще спрат разрушаването на Земята.

Хора, трябва да вземете проблема в свои ръце!

Реймънд Галт“

— А сега вижте първите няколко параграфа от първото му писмо.

„Вчера сутринта, към 11:30 часа, при подстанция МХ-10 на Западна петдесет и седма улица имаше инцидент с електрическа дъга, причинена от изолиран кабел «Бенингтън» и стълб на автобусна спирка, свързан чрез клема с два сплит болта. След изолирането на четири други подстанции от мрежата и шунтирането на прекъсвачите в МХ-10 натоварването на кабелите с близо двеста хиляди волта предизвика електрически искров разряд.

Цялата вина за инцидента е ваша, причината се крие във вашата алчност и егоизъм. Това е типично за тази индустрия и е осъдително. «Енрон» разби финансовата стабилност на хората, вие разбивате физическото им здраве и изобщо живота на Земята. Експлоатирате безогледно електричеството и като последица разрушавате нашия свят, вмъквате се коварно в живота ни като вируси и ни поставяте в състояние на зависимост от това, което ни убива.“

— Прави ли ви впечатление нещо? — попита Райм.

Сакс вдигна рамене.

— Текстът в блога няма правописни грешки — обади се Пуласки.

— Правилно, новобранец, но не това е важното. Компютърният редактор отчита всички грешки и ги коригира. Говоря ви за избора на думи.

Сакс кимна отривисто.

— Да. В блога са подбирани много по-прости думи.

— Правилно. Блогът е писан от Галт, докато писмата са преписани от него. Писани са от собствената му ръка, но са диктувани от истинския извършител. Той е отвлякъл Галт и го е принудил да напише този текст. Използвал е несвойствен за електротехника изказ, затова той е допуснал грешки при сложните думи. В блога няма думи като „осъдително“… В първите две писма се забелязват подобни грешки. В последното писмо всичко е точно, защото извършителят е написал сам имейла.

Селито закрачи из стаята. Дъските заскърцаха жаловито под тежестта му.

— Помните ли какво ни каза Паркър Кинкейд? За почерка? Че писмото е написано от емоционално нестабилен и разстроен човек. Галт отговаря на профила, защото е бил изплашен и е писал под диктовка. Това би разстроило всеки. Онзи го е накарал да докосне прекъсвачите и каската, за да открием неговите пръстови отпечатъци по тях.

Райм кимна.

— Сигурен съм, че писаното в блога е дело на Галт. И подозирам, че истинският извършител го е открил именно там. Прочел е статията му и е разбрал, че той е ядосан на електрическата индустрия.

Погледът му се премести към веществените доказателства: кабелите, гайките и болтовете.

И генератора. Очите му останаха по-дълго върху него.

Отвори текстообработваща програма и започна да пише. Вратът и слепоочията му туптяха, но този път това не беше признак за нов пристъп на дисрефлексия, а знак, че сърцето му се вълнува.

Ловна страст.

Лисици, не вълци…

— Добре де… — измънка Макданиъл, игнорирайки поредното телефонно повикване, — ако това е истина, макар да не мисля така, но все пак, ако е така, кой стои зад всичко това?

Набирайки бавно текста, Райм обясни:

— Нека да разгледаме фактите. Ще отстраним всички пряко свързани с Галт улики. Да допуснем за момент, че всичко е било нагласено. Махаме късия рус косъм, инструментите, обувките, униформата и чантата. Вадим още каската и пръстовите отпечатъци. Така. Какво ни остана? Имаме връзката с Куинс — тарамата. Той се опита да унищожи блиндираната врата, където открихме остатъците, следователно доказателството е истинско. Имаме и пистолета. Значи истинският извършител има достъп до оръжие. Открихме и връзка с района на Сити Хол — от откритите по генератора следи. Имаме косми — дълъг рус и къс кестеняв. Това предполага двама извършители. Единият определено е мъж, той свързва кабелите. Другият е неизвестен, но вероятно е жена. Какво друго знаем?

— Не е от града — добави Делрей.

— Знае как да предизвика волтова дъга и как да заложи капан — обади се и Пуласки.

— Добре — кимна Райм.

— Един от тях има достъп до секретните документи на „Алгонкуин“ — отбеляза Селито.

— Но може да е използвал и Галт за тази цел.

Стаята се изпълни с шумове: бръмчене на машини, тракане на инструменти, дрънчене на монети в нечий джоб.

— Мъж и жена — каза Макданиъл. — Като подслушаната информация от Т и К. „Справедливост за Земята“.

Райм изпусна дълга въздишка.

— Тъкър, готов съм да го приема, но ми трябва поне едно веществено доказателство за наличието на организирана група. Такова няма. Нито едно влакно или отпечатък или някакъв намек.

— Всичко е в сенчестата зона.

— Но ако съществуват, не може да няма физическо доказателство за това — извика Райм. — Каквото и да е. Просто няма за какво да се хвана.

— Добре, тогава как си представяш всичко това?

Райм се усмихна.

Едновременно с това Сакс попита:

— Не мислиш сериозно за това, нали, Райм?

— Знаеш ли какво казвам в такива случаи? Елиминирай всички останали възможности и тази, която остане, колкото и невероятна да ти се струва, е отговорът.

— Не разбирам — обади се Пуласки. Изразът на лицето на Макданиъл говореше същото. — Какво имаш предвид?

— Хайде, новобранец, задай си няколко въпроса. Първо — има ли Анди Джесън коса с дължината на намерения косъм? Второ — има ли тя брат, бивш военен, който живее извън града и има достъп до оръжие от рода на армейски колт, четирийсет и пети калибър? И трето — не прекара ли Анди почти цялото си време в общината през последните два дни, докато даваше пресконференции?