Джефри Дивър
Сенчеста зона (61)

58

Ториното не беше кола, която можеш лесно да прикриеш, затова Сакс я паркира два квартала по-далеч от района, където беше забелязан Галт.

Училището беше затворено преди година и според визуалната планировка на града скоро щеше да бъде разрушено и на негово място щяха да построят сграда на общината.

— Добро скривалище си е намерил — каза на Пуласки тя, докато приближаваха предпазливо триметровата дървена ограда около училищния двор, покрита с графити, плакати на алтернативни театри, музикални групи и други представления — „Седмият печат“, „Властимащите“, „Боло“. По това време тя вече тънеше в мрак.

Пуласки, който полагаше видими усилия да се концентрира, й отговори с кимване. Трябваше да го държи под око. При огледа на асансьора в Мидтаун се беше справил добре, но беше ясно, че инцидентът пред апартамента на Галт не му дава покой.

Те спряха пред оградата. Дейностите по разрушаването все още не бяха започнали. Между крилата на вратата — две закачени на панти шперплатови платна, свързани с верига и катинар — имаше достатъчно място, за да се промъкнат. Вероятно и Галт бе минал оттук, ако изобщо беше идвал. Сакс приближи до пролуката и надникна вътре. Училището беше цяло, въпреки че част от покрива беше паднала. Повечето стъкла бяха изпочупени, но оттук не можеше да се види какво става вътре.

Да, това наистина беше добро скривалище. И ужасно, ако се наложи да го атакуваш. Имаше стотици удобни за защита местенца.

Да извика ли отряда? „Не още“ — размисли тя. Всяка минута забавяне даваше възможност на Галт да приключи с последните приготовления за следващата си атака.

И всяка стъпка на полицай може да унищожи важна следа.

— Може да ни е поставил капан — прошепна Пуласки. Гласът му трепереше от напрежение, погледът му не слизаше от металната верига на вратата. — Да е сложил кабел.

— Не. Не би рискувал някой да я докосне случайно и токът да го удари. Полицията би дошла, преди да е нанесъл сериозния си удар — отвърна тя, но в същия момент си помисли, че би могъл да го направи, за да разбере, ако някой влезе в убежището му. Въздъхна дълбоко, огледа улицата и попита: — Ще можеш ли да прескочиш това?

— Кое?

— Оградата.

— Мисля, че бих могъл. Ако преследвам някого или мен преследват.

— Аз ще мога само ако ме придържаш. Ще влезеш след мен.

— Добре.

Те намериха едно по-ниско място в оградата, така че кракът й да успее да достигне догоре. От другата страна имаше гъсти храсти, които щяха да омекотят приземяването им и едновременно с това да ги прикрият. Тя си напомни, че Галт е въоръжен с мощен четирийсет и петкалибров пистолет. Увери се, че глокът й е стабилно прикрепен към колана, и кимна. Пуласки приклекна и сплете пръсти.

За да му даде възможност да се отпусне, тя каза някак тъжно:

— Искам да ти призная нещо. Много е важно.

— Какво? — разтревожи се той.

— Напоследък сложих няколко кила отгоре. Внимавай за кръста си.

Той едва-едва се усмихна. И все пак това беше усмивка.

Тя стъпи на ръцете му, потръпна от болка и се обърна с лице към оградата.

Галт може да не беше подал напрежение по веригата, но не му пречеше да закачи кабел от другата страна на вратата. Сакс отново видя в съзнанието си дупките по тялото на Луис Мартин. Видя още опушената кабина на асансьора и гърчещите се тела в хотела.

— Без подкрепление? — прошепна Пуласки. — Сигурна ли си?

— Сигурна съм. На три. Едно… две… три.

Той се оказа много по-силен, отколкото си мислеше тя, и я издигна буквално до върха на близо триметровата ограда. Сакс се хвана за горния й ръб и седна веднага. Загледа се в училището. Никакви признаци на живот. Погледна надолу и видя само храсти, нищо, което би вкарало в тялото й пет хиляди градусова дъга. Нямаше кабели, нито табла.

Тя се обърна с гръб към училището, хвана се здраво за ръба и се спусна надолу, докъдето можеше. Сега трябваше да скочи. И го направи.

Достигна земята и се претърколи. Болката прониза коленете и хълбоците й. Но тя познаваше болестта си, както Райм познаваше своята, и като него усещаше докъде се простират възможностите й. Веднага разбра, че болката е плод на моментен протест. Успя да се прикрие зад най-гъстия храст, извади пистолета и докато оглеждаше района за възможни капани, болката в ставите отмина.

— Чисто е — прошепна тя към оградата.

Чу се глух звук, леко изпъшкване и Пуласки като истински кунгфу герой от холивудски филм се приземи безшумно до нея. Неговото оръжие също беше отвън.

Те прецениха, че ако Галт е вътре, няма да могат да приближат отпред, без да бъдат видени. Решиха да минат отзад, но преди това Сакс трябваше да свърши нещо. Огледа внимателно земята наоколо и даде знак на Пуласки да я последва. Като се криеше зад храстите, тя тръгна надясно от сградата към контейнерите за боклук.

Сакс остави Пуласки да я покрива и прибяга до две ръждиви метални кутии, прикрепени към стената. И на двете отстрани пишеше с олющени букви „Алгонкуин Консолидейтед“. Имаше телефонен номер за спешни случаи. Тя извади от джоба си детектора на Сомърс, включи го и обиколи с него кутиите. Захранването беше нулево.

Не беше изненадващо, като се има предвид, че мястото беше изоставено от година, но тя се зарадва на доказателството.

— Виж — каза шепнешком Пуласки и я хвана за ръката.

Сакс погледна през мръсния прозорец, посочен от младия полицай. Беше тъмно и не се виждаше добре, но когато се вгледа, й се стори, че вижда бавно движение на светлина от фенерче. Сякаш някой търсеше нещо. Заприлича й на човек, който рови из документи в тъмна стая. Но не беше абсолютно сигурна, светлината беше измамна. Какъв документ можеше да е? Карта? Графика на електрическа система, която щеше да се превърне в смъртоносен капан?

— Той е вътре — прошепна развълнувано Пуласки.

Сакс извади радиостанцията и се обади на Бо Хауман.

— Какво имате, детектив, ка?

— Вътре има човек. Не мога да кажа дали е Галт. Намира се в средната част на основната сграда. Ние с Рон ще минем по двата фланга. За колко време ще сте тук, ка?

— Осем-девет минути. Ще обградим терена.

— Добре. Ние ще минем отзад. Обади се, когато сте готови. Ще се явим в гръб.

— Разбрано, край.

Тя се обади на Райм, съобщи му, че може би престъпникът е там и ще влязат веднага, след като дойде специалният отряд.

— Внимавай за капани — напомни й той.

— Тук няма електричество. Безопасно е.

Тя прибра радиостанцията и се обърна към Пуласки:

— Готов ли си?

Той кимна.

Сакс се приведе и тръгна бързо към гърба на сградата. Стискайки здраво глока, тя си мислеше: „Хайде сега да те видим, Галт. Тук няма ток, не можеш да се скриеш зад него. Ти имаш пистолет и аз имам пистолет. Сега сме на моя територия.“