Джефри Дивър
Сенчеста зона (54)

52

Сюзън Стрингър имаше симпатично сърцевидно лице и мелодичен глас. Щом я видяха, в главите на всички присъстващи изникнаха две определения: приятна и мила.

Очите й бяха неспокойни, устните — стиснати, дори когато се усмихваше, лицето й беше съсредоточено, като на човек, който се придвижва из улиците на Ню Йорк, използвайки само ръцете си.

— Къща в Горен Уест Сайд с достъп за инвалиди! Това е огромна рядкост.

В отговор Райм й се усмихна, но усмивката му беше резервирана. Чакаше го работа и тя не включваше разговор със свидетели. Уверенията пред Сакс, че ще разпита лично Сюзън, бяха просто шега.

Но тази жена се бе разминала на косъм със смъртта, била е в смъртоносния капан на Галт и бе оцеляла като по чудо. Може би щеше да му даде полезна информация. И щом тя държеше да се срещне с него, както го бе уверила Сакс, какво пък, той щеше да го преживее. Сюзън кимна разбиращо към Том Рестън, за да му покаже, че знае колко отговорна и трудна е работата на болногледачите. Той я попита дали се нуждае от нещо и тя поклати глава.

— Няма да остана дълго. Вече е късно и не се чувствам много добре.

Очите й бяха хлътнали и напрегнати. Без съмнение ужасната сцена в асансьора тревожеше мислите й.

Сюзън приближи количката си до Райм. Ръцете й бяха в отлична форма. Тя страдаше от параплегия, вероятно имаше нараняване на гръдния кош, в средната или горната част на гръбнака.

— Нямате изгаряния, както виждам? — огледа я той.

— Не. Не изпаднах и в шок. Единственият проблем беше димът от… от мъжа до мен. Той пламна пръв — последните думи бяха изречени шепнешком.

— Разкажете ни какво стана — помоли я Сакс.

Поглед на стоик.

— Наближавахме приземния етаж, когато асансьорът спря. Светлините угаснаха, остана да свети само аварийната лампа. Един от мъжете зад мен се пресегна към бутона за помощ. Щом го докосна, започна да вие и да се тресе.

Тя се закашля. Прочисти гърлото си и продължи:

— Беше ужасно. Човекът не можеше да отлепи ръка от таблото. Приятелят му го хвана, за да му помогне… или онзи се докосна случайно до него. Беше като верижна реакция. И двамата затанцуваха на място. Единият пламна. Косата му… започна да пуши, замириса на изгоряло — Сюзън говореше шепнешком, едва си поемаше въздух. — Ужасно, просто ужасно! Те умираха около мен… Аз изпищях. Осъзнах, че е някакъв проблем с електричеството, затова не исках да докосвам металната рамка на стола си, нито на вратата. Просто седях — тя потръпна и повтори: — Просто седях. После кабината тръгна надолу, извървя последните си сантиметри и вратата се отвори. Фоайето беше пълно с хора. Те ме издърпаха навън… Опитах се да ги предупредя да не докосват нищо метално, но токът вече беше спрян — тя отново се закашля. — Този човек… Рей Галт. Какъв е той?

Райм й разказа накратко.

— Мисли си, че се е разболял от рак заради работата си с електричеството. Търси отмъщение. Но може да има връзка и с екотерористи. Има вероятност да е нает от хора, които са против традиционното производство на електричество. Още не знаем със сигурност.

— И той убива невинни жертви, за да накаже виновните? Какво лицемерие! — извика Сюзън.

— Той е фанатик, дори не забелязва лицемерието — обади се Сакс. — За него добро е това, което той иска. Всичко, което го възпрепятства да изпълни задачата си, е лошо. Тяхната философия е съвсем проста.

Райм стрелна Сакс с поглед. Тя схвана намека и попита Сюзън:

— Казахте, че имате нещо полезно за нас?

— Да. Мисля, че го видях.

Въпреки недоверието към свидетелите, Райм й кимна окуражително.

— Продължете, моля.

— Той се качи в асансьора от моя етаж.

— Защо мислите, че е бил той?

— Защото разля вода на пода. Изглеждаше неволно, но сега разбирам, че е било нарочно. За да подобри връзката.

— Водата, открита от Рон по обувките на жертвите. Точно така. Той се чудеше откъде може да се е взела.

— Беше облечен като работник по поддръжката. С лейка за цветя. Носеше кафяв гащеризон. Усъмних се, защото по коридора няма цветя. Ние в офиса също нямаме.

Линкълн се обърна към Сакс:

— Нашите хора още ли са там?

Според нея трябваше да има някой.

— Но предполагам, че са хората от пожарната. Не от полицията.

— Кажи им да се обадят на управителя на сградата. Ако трябва да го събудят. Да каже дали има работник за цветята. И да проверят охранителната камера.

След няколко минути вече имаха отговори на въпросите: никой не беше наемал човек за цветята, нито от управата на сградата, нито от офисите. А охранителни камери имало само във фоайето с общ план, безполезно показващ „тълпи от влизащи и излизащи хора“, както им докладва един от пожарникарите.

— Не се вижда нито едно лице.

Райм показа снимката на Галт на монитора.

— Това той ли е? — попита свидетелката.

— Може би. Той не погледна към нас, а и аз не се загледах в него — тя погледна Райм, очаквайки разбиране. — Лицето му не е на височината на моето.

— Нещо друго да ви е направило впечатление?

— Докато вървеше по коридора и после, когато влизаше в кабината, не откъсваше поглед от часовника си.

— Следял е крайния срок — каза Сакс и добави веднага: — Но въпреки това избърза.

— Само няколко минути — уточни Райм. — Може да се е страхувал, че някой в сградата ще го разпознае. Искал е да приключи по-бързо и да се махне оттам. Вероятно е наблюдавал трансмисиите на „Алгонкуин“ и е знаел, че те няма да ги затворят.

Сюзън продължи:

— Носеше ръкавици. Бежови. Бяха кожени… те бяха точно на нивото на погледа ми. Спомням си ги ясно, защото си помислих, че ръцете му сигурно са потни. В асансьора беше горещо.

— Видяхте ли някакви надписи по облеклото му?

— Не.

— Спомняте ли си нещо друго?

Тя сви рамене.

— Не че е важно, но човекът се държа много грубо.

— Грубо?

— Когато влизаше в кабината, ме бутна. Дори не се извини.

— Докоснал се е до вас?

— Не до мен — отвърна тя и погледна надолу. — До стола. Хвана страничната облегалка и го отмести от пътя си.

— Мел!

Техникът завъртя глава към тях.

— Сюзън — обърна се към нея Райм, — имаш ли нещо против, ако изследваме мястото, където се е докоснал?

— Не, разбира се.

Купър взе лупа и огледа внимателно страничната облегалка на стола на посоченото от Сюзън място. След малко хвана с пинсета едно по едно две неща от болтовете, свързващи страничния панел към желязната рамка. Райм не разбра какви бяха, но видя, че ги пренесе на работната маса.

— Какво беше?

— Влакна. Едното е тъмнозелено, другото е кафяво — Мел ги разгледа на микроскопа, после потърси сравнения в базата данни. — Памук, грубо изтъкан. Може да е бойна военна униформа.

— Има ли достатъчно материал за изследване?

— Предостатъчно.

Сакс и Купър заделиха части от двете мостри и пуснаха пробите в газ хроматографа и мас спектрометъра.

След няколко минути Сакс се обърна към изгарящия от нетърпение Райм и каза:

— Имаме резултати.

Принтерът изхвърли един лист, Купър го грабна и зачете:

— По зеленото влакно има още реактивно гориво. Но има нещо ново. На кафявото влакно има дизелово гориво. И пак от онези китайски билки.

— Дизел — замисли се Райм. — Може би не е летище. Може да се цели в някоя рафинерия.

— Това ще вдигне във въздуха целия град, Линкълн — погледна го Купър.

И наистина щеше.

— Сакс, обади се на Гари Ноубъл. Кажи му да засили охраната по пристанищата. Особено където има рафинерии и танкери — тя грабна телефона. — Мел, добави всичко намерено към списъците.

Място на престъплението: офис сграда на номер 235, Западна петдесет и четвърта улица

• Жертви (загинали):

— Лари Фишбийн, Ню Йорк Сити, счетоводител

— Робърт Бодин, Ню Йорк Сити, адвокат

— Франклин Тъкър, Парамъс, Ню Джърси, търговец

• Една оставена от Реймънд Галт резка по метала

• Кабел „Бенингтън“ и сплит болтове, идентични с онези на другите местопрестъпления

• Две ръчно направени дистанционни управления

— едно за прекъсване на тока в асансьора

— едно за затваряне на кръга и подаването на ток към кабината на асансьора

• Болтове и по-малки кабели, свързващи линията към таблото на асансьора; неизвестен източник

• Обувките на жертвите са били мокри

• Следи от:

— китайски билки — женшен и годжи

— космена пружина (планира да използва таймер вместо дистанционно управление?)

— тъмнозелено влакно, вероятно от военна униформа

— влакното съдържа следи от реактивно гориво и от алтернативно реактивно гориво

— атака над военна база?

— тъмнокафяво влакно, вероятно от военна униформа

— съдържа следи от дизелово гориво

— следи от китайски билки

…

Профил

• Идентифициран като Реймънд Галт, четирийсет години, адрес: Манхатън, Съфолк Стрийт 227

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Член на терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“

— пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките

— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и материали“ (оръжие и експлозиви)?

— бойната група включва мъж и жена

— неизяснена връзка между тях и Галт

• Раковоболен; наличие на винбластин и преднизон в големи количества, следи от етопозид. Левкемия

• Въоръжен с армейски колт модел 1911 година, четирийсет и пети калибър

• Маскиран като работник по поддръжката с тъмнокафяв гащеризон. И нещо тъмнозелено?

• Носел е бежови кожени ръкавици

 

 

Купър прибра доказателствения материал по пликовете и добави във всеки етикет с данните за пред съда. Сакс разговаряше с Гражданска отбрана за риска от атака по пристанищата в Ню Йорк и Ню Джърси.

Райм и Сюзън Стрингър се оказаха сами. Докато се вглеждаше в бялата дъска, той усещаше изучаващия й поглед. Почувства се неудобно и се обърна към нея, опитвайки се да измисли начин да я подкани да си тръгне. Тя дойде, помогна и се запозна с известния парализиран специалист. Време беше да си обира крушите.

— Вие сте С4, нали? — попита го тя.

Това означаваше, че травмата му е на четвъртия шиен прешлен.

— Да, въпреки че мога да мърдам няколко пръста на ръката си. Но не усещам нищо.

Технически погледнато, той беше напълно „увреден“, в смисъл, че бе изгубил сетивност надолу от мястото на фрактурата. („Непълно“ увредените могат да извършват редица движения.) Но човешкото тяло е истинско чудо и неговото успя да съхрани няколко електрически импулса въпреки преградния огън. Връзката беше лоша, но все пак работеше.

— Но сте в добра форма — каза тя. — Мускулите са стегнати.

Той погледна към бялата дъска и каза отсъстващо:

— Всеки ден правя раздвижващи упражнения и електрическа симулация за поддържане на тонуса.

Райм трябваше да си признае, че обичаше упражненията си. Каза й за своята механична пътека и велоергометъра. Тези съоръжения го раздвижваха, не че наистина се движеше, но все пак поддържаха мускулатурата му и с тяхна помощ успя да си възвърне свободата на движенията в дясната ръка. След инцидента можеше да си служи само с пръстите на лявата.

Можеше да се каже, че в момента е в по-добра физическа форма, отколкото преди инцидента.

Каза й го и от израза на лицето й видя, че го разбира.

— Бих ви поканила на една канадска борба, но…

Райм избухна в искрен смях.

Сюзън изведнъж стана сериозна. Огледа се, за да се убеди, че никой не ги чува и може да говори спокойно, обърна се към него и го погледна право в очите:

— Линкълн, вярваш ли в съдбата?