Джефри Дивър
Сенчеста зона (49)

47

Всички се събраха пред телевизора в лабораторията на Райм.

Като прелюдия към пресконференцията на Анди Джесън, която щеше да започне след няколко минути, пуснаха кратко филмче за „Алгонкуин Консолидейтед“ и за самата Джесън. Райм бе любопитен да разбере подробности за тази жена, затова изслуша внимателно говорителя, докато проследяваше кариерата и работата й в компанията. Разбра, че преди нея президент и изпълнителен директор е бил баща й. Но тук не ставаше дума за непотизъм; тя бе дипломиран инженер, после бе учила за мениджър и се бе издигнала до върха, започвайки като обикновен техник на линия на север от Ню Йорк.

Дългогодишен служител на „Алгонкуин“, Джесън беше завоювала честно поста си и говорителят цитира нейни думи от предишно изказване, където тя признаваше, че е изцяло отдадена на работата си и на своята цел — да изведе компанията на първо място в страната по производство и продажби на електроенергия. Райм нямаше представа, че вследствие на дерегулация на пазара преди няколко години електрическите компании се превърнаха и в брокерски къщи: купуваха електричество и природен газ от други компании и ги продаваха на трети. Някои от тях бяха продали дори активите си за производството и преноса на електроенергия и се бяха превърнали в търговци без друга собственост, освен офиси, компютри и телефони.

И купища пари в банките.

Такъв беше резултатът от бизнес политиката на „Енрон“, както обясни репортерът.

Но Анди Джесън не се предала на тъмната страна, на арогантността и алчността в бизнеса. Енергична и целеустремена, тя управлявала „Алгонкуин“ със старомодно усърдие и обърнала гръб на бляскавия живот. Райм научи, че е разведена, без деца. Изглежда нямаше личен живот. Единственият й роднина бил нейният брат Рандъл Джесън, който живеел във Филаделфия. Бил военен с награди от Афганистан, освободен след раняване при избухване на мина.

Анди Джесън беше изявена защитничка на идеята за изграждането на мегамрежа в страната — унифицирана електрическа мрежа, свързваща цяла Северна Америка. Това според нея беше много по-ефективен начин за производство и доставка на електричество за нуждите на потребителите.

„С главен играч «Алгонкуин», разбира се“ — помисли си Райм.

Нейният прякор — въпреки че очевидно никой не го използваше в нейно присъствие, беше Всемогъщата. Явно беше свързан с твърдата ръка, с която управляваше компанията и амбицията й да изведе „Алгонкуин“ на върха.

Резервите й относно „зелената“ енергия бяха изказани директно в едно интервю:

„Преди всичко искам да ви уверя, че «Алгонкуин Консолидейтед» работи всеотдайно за откриване на възобновяеми енергийни източници. Но в същото време си мисля, че трябва да сме реалисти. Нашата планета е била тук милиони години, преди да изгубим хрилете и опашките си, да започнем да горим въглища, да произведем и да подкараме двигателите с вътрешно горене, и ще бъде тук дълго след като ние се преселим в историята.

Когато хората казват, че искат да спасят Земята, всъщност искат да спасят начина си на живот. Нека си признаем открито, че се нуждаем от електроенергия, и то в големи количества. Тя е необходима за развитието на нашата цивилизация, за изхранването и образованието на населението, за красиви дрехи, за да държим под око световните диктатори, да помогнем на страните от Третия свят да се присъединят към развитите. А най-добрият начин за производство на електрическа енергия е чрез петрол, въглища, природен газ и ядрени централи.“

Откъсът от интервюто свърши и студиото се изпълни с учени глави, дошли да критикуват или да ръкопляскат. От политическа гледна точка, а и по-добре за рейтинга беше да я разпънат на кръст.

Най-после започна предаването на живо от залата на общината, където имаше конферентна маса с четирима души зад нея: Джесън, кмета, шефа на полицията и Гари Ноубъл от Национална сигурност.

Кметът направи кратко изявление и обърна микрофоните към останалите участници. Анди Джесън с твърд и едновременно с това успокояващ поглед обясни, че „Алгонкуин“ прави всичко необходимо, за да държи ситуацията под контрол. Охраната е на мястото си, увери хората тя, но не обясни какво означава това.

За изненада на Райм и всички в стаята, участниците бяха решили да информират обществото за второто искане на нападателя. Линкълн предположи, че го правят с мисълта, че ако не успеят да спрат Галт и в следващата атака отново загинат хора, последствията за „Алгонкуин“ щяха да бъдат катастрофални. Обществото, а вероятно и законът, щяха да се обърнат срещу тях.

Репортерите веднага засипаха Джесън с въпроси. Тя обясни, че е невъзможно да изпълнят искането на изнудвача, защото намаляването на електроподаването би нанесло щети за стотици милиони долари. И вероятно би взело много повече жертви.

Джесън добави, че това ще застраши националната сигурност, защото искането ще възпрепятства различни военни и други държавни институции.

— „Алгонкуин“ е важно звено за нашата национална сигурност и ние няма да позволим някой да изложи страната ни на риск.

„Хитро — помисли си Райм. — Обърна всичко в своя полза.“

Накрая Джесън завърши с лично обръщение към Галт. Помоли го да се предаде и му обеща справедлив процес.

— Не позволявай семейството ти и другите хора около теб да страдат заради собствената ти трагедия. Гарантирам ти, че ще направим всичко по силите си, за да облекчим положението ти. Но те моля да постъпиш правилно и да се предадеш.

Тя не допусна повече въпроси и напусна мястото си веднага след края на изявлението. Високите й токчета зачаткаха отчетливо по пода.

Райм забеляза, че докато демонстрираше симпатия и разбиране, тя нито веднъж не призна, че компанията й е сбъркала някъде или че високото напрежение би могло да причини рак на Галт или на другиго.

Шефът на полицията пое щафетата и направи всичко възможно, за да успокои хората. Полицията и ФБР търсели Галт из целия град, Националната гвардия също била готова да се намеси, ако атаките продължат или мрежата бъде застрашена.

Той завърши с призив към гражданите да докладват за всичко, което им се стори необикновено.

„Това е полезно — реши Райм. — Ако има нещо, способно да разбуди Ню Йорк, то е думата «необикновено»“

После се върна при нищожните си улики.