Джефри Дивър
Сенчеста зона (44)

42

Младият полицай им разказа какво се е случило.

— Изобщо не мислех. Или може би мислех прекалено много. Изплаших се. Реших, че Галт може да ми е погодил номер с колата.

— Как би могъл да го направи? — попита Райм.

— Не знам — извика отчаяно Пуласки. — Забравих, че вече съм включил стартера. Завъртях отново ключа и шумът… изплаши ме. Не знам как, но кракът ми се плъзна от спирачката към съединителя.

— Кой беше човекът?

— Съвсем непознат. Казва се Палмър. Шофьор на нощна смяна в някаква спедиторска фирма. Минавал напряко от магазинчето за дома си… Ударът беше много силен.

Райм си спомни за травмата на Пуласки. Един престъпник го бе ударил здраво по главата и оттогава полицаят все беше отнесен. Сега проблемът му беше причина за нараняването на друг човек.

— Вътрешните искат да ме разпитат. Казаха, че сигурно ще се стигне до съд. Препоръчаха ми да си намеря добър адвокат. Аз… — гласът му секна. Той потърка чело, събра сили и повтори трескаво: — Кракът ми се плъзна. Изобщо не си спомних, че вече съм завъртял ключа.

— Добре, новобранец, разбирам угризенията ти, но важното в момента е, че този Палмър няма нищо общо с Галт, нали?

— Няма.

— Тогава ще те помоля да изчакаш няколко часа да привършим тук и после да се вайкаш — изрече твърдо Линкълн.

— Да, сър, разбира се. Съжалявам.

— И така, какво откри?

Той им разказа за извадените от принтера листове. Райм го похвали, но полицаят сякаш не го чу. Продължи да разказва разсеяно за болестта на Галт и за подозренията му, че причината за рака му е високото напрежение.

— Отмъщение — замисли се Райм. — Добър мотив. Стар като света. Но не е от любимите ми. А на теб? — погледна той към Сакс.

— И от моите не е — отвърна сериозно тя. — Предпочитам алчността и страстта. Отмъщението е присъщо на асоциални и емоционално разстроени хора. Но тук не е изключено да има и нещо повече от отмъщение. От писмото останах с впечатление, че той е тръгнал на кръстоносен поход. Спасява хората от злата електрическа компания. Фанатик. И продължавам да мисля, че може да има връзка с терористи.

Освен мотива и вещите, свързващи Галт с местопрестъплението при първата атака, Пуласки не бе открил нищо, от което да предположат къде може да се крие в момента той и какъв ще бъде следващият му ход. Беше разочароващо, но Райм не се изненада; атаките бяха добре планирани и Галт не беше глупав. Сигурно е знаел от самото начало, че самоличността му ще бъде разкрита, и се е погрижил да си намери добро скривалище. Райм потърси съответния телефонен номер в електронния указател и го набра.

— Кабинетът на Анди Джесън — разнесе се от микрофона уморен глас.

Той се представи и след малко вече говореше с президента на електрическата компания.

— Току-що разговарях с Гари Ноубъл и агент Макданиъл — започна тя. — Разбрах, че са загинали пет души. Други са настанени в болница.

— Така е.

— Много съжалявам. Колко ужасно! Тъкмо преглеждам досието на Реймънд Галт. Снимката му е пред мен. Не прилича на човек, способен на такова нещо.

„Те никога не изглеждат така“ — си каза Райм.

— Галт е убеден, че се е разболял от рак, защото е работил на линиите с високо напрежение — обясни той.

— Това ли е причината за атаките?

— Изглежда, че да. Повел е кръстоносен поход срещу вас. Според него работата на линия с високо напрежение е огромен риск за здравето на човека.

Тя въздъхна.

— Ние разполагаме с половин дузина различни защитни облекла в зависимост от конкретната обстановка. Кабелите с високо напрежение образуват електромагнитно поле, не отричам. Истината е, че изолацията и защитните панели предпазват от електрическото поле, но не и от магнитното. Знам, че има много спорове, дали то причинява левкемия или не.

Преглеждайки досието на Галт, вече сканирано и качено на компютъра му, Райм каза:

— Галт смята също, че линиите привличат разни дребни частици, които причиняват рак на белия дроб.

— Няма доказателства за това. Аз лично го оспорвам, оспорвам и левкемията.

— Но Галт не се съмнява.

— Какво иска от нас?

— Предполагам, че ще узнаем с друго писмо или ще се свърже с вас по друг начин.

— Мисля да отправя апел към него от екрана. Ще го помоля да се предаде или да престане.

— Няма лошо — отвърна Райм, но според него Галт бе отишъл твърде далеч, за да се откаже. Той искаше да раздава справедливост. Искаше да продължава да наказва.

Разполагаше с двадесет и пет метра кабел и дузина сплит болтове. И от тях бе използвал само девет метра.

Райм приключи разговора и потърси с поглед Пуласки. Той също говореше по телефона. С наведена глава. Вдигна поглед, срещна очите на шефа си, затвори бързо и се върна при работната маса. Посегна да вземе един от донесените от апартамента инструменти, но ръката му замръзна във въздуха. Беше забравил да сложи ръкавици. Моментално взе едни, сложи ги, изчисти гумените пръсти и длани с ролера за събиране на косми и взе резача в ръце.

Сравнението на белезите по решетката и болтовете с донесените инструменти показа, че резачът и ножовката са идентични с използваните за атаката на автобусната спирка. Ботушите също съвпадаха по размер и марка.

Но всичко това потвърди единствено вече известния факт, че Галт е извършителят на атаките.

После изследваха хартията и писалките, донесени от Рон. Нямаше начин да установят откъде ги е купил Галт, но стана ясно, че за писмото до Джесън бяха използвани същата хартия и мастило.

Купър прочете резултатите от газовия хроматограф и мас спектрометъра.

— Открих някакви следи — обади се той. — Намерих ги на две различни места: на връзките на обувките и върху дръжката на резача от апартамента на Галт. И на ръкава на атакувания от него работник в тунела, онзи Джоуи Барзан.

— И? — попита Райм.

— Дериват на керосина с добавки на минимално количество фенол и динонилнафтилсулфоникова киселина.

— Фенолът е анти залепваща субстанция, а киселината е антистатичен агент.

— Има и още — продължи Купър. — Някаква странна форма на природен газ. Втечнен, но стабилен при висока температура. И… забележете, следи от биодизел.

— Провери в базата данни за горивата — нареди му Райм.

След минутка специалистът извика тържествуващо:

— Пипнах го! Това е алтернативно авиационно гориво, тества се в момента. Предназначено е за бойни изтребители. По-чисто е и намалява употребата на гориво. Казват, че това е енергията на бъдещето.

— Алтернативна енергия — изрече замислено Райм, докато се питаше къде в пъзела да подреди това парченце. Но едно нещо разбра със сигурност. — Сакс, обади се на Националната отбрана и на военното министерство. И авиацията. Кажи им, че нашият човек рови из складовете за гориво и въздушните бази.

Електрическата искра беше страшна сама по себе си. Но Райм не искаше дори и да мисли за пораженията, ако тя се комбинира с авиационно гориво.

Място на престъплението: хотел „Батъри Парк“ и околностите му

• Жертви (починали):

— Линда Кеплер, Оклахома Сити, туристка

— Морис Кеплер, Оклахома Сити, турист

— Самюел Ветър, Скотстдейл, бизнесмен

— Али Мамауд, Ню Йорк Сити, сервитьор

— Герхард Щилер, Франкфурт, Германия, рекламен агент

• Дистанционно управление за пренасочване на електропотока

— компонентите са от неизвестен източник

• Кабел „Бенингтън“ и сплит болтове, идентични с онези от първата атака

• Работният костюм на Галт от „Алгонкуин“, каска и чанта с инструменти, с неговите пръстови отпечатъци. Не са намерени пръстови отпечатъци на друго лице по тях

— гаечен ключ със следи, сравними с онези по сплит болтовете от първата атака

— следи от стъклен прах, може да се свърже със стъклото от бутилката, открита в подстанцията в Харлем

— вероятно работи сам

• Следи по нападнатия от Галт електротехник, Джоуи Барзан.

— алтернативно реактивно гориво

— атака на военна база?

…

Място: апартаментът на Галт, в долната част на Ийст Сайд, Съфолк Стрийт 227

• Скъпи писалки „BIC“, синьо мастило, сравнимо с използваното за написването на писмото до Анди Джесън

• Бяла хартия за принтер, обикновена, размер А4, като използваната за писмото

• Пощенски плик, обикновен, размер 10, като плика, използван за писмото до Анди Джесън

• Резач за болтове и ножовка със следи, съвпадащи с откритите по металните части на първото местопрестъпление

• Принтирани страници от компютъра:

— медицински статии за рака, други, свързани с работата на линия под високо напрежение

— блог със статия на Галт: на същата тема

• Обувки „Албъртсън-Фенуик“, модел Е-20 за работа с електричество, размер 11 със следи, идентични с намерените на мястото на първата атака

• Допълнителна улика: следи от алтернативно реактивно гориво

— атака над военна база?

• Няма насочващи следи къде може да се крие в момента, нито какви са бъдещите мишени на атаките му

…

Място: подстанция МХ-7 на „Алгонкуин Консолидейтед“, Сто и деветнайсета улица, Харлем

• Коктейл „Молотов“: бутилка от вино 750 мл, неизвестен източник

• Бензин „Бритиш Петролиум“, използван за гориво

• Парче памучен плат, вероятно от бяла тениска, използвано за фитил. Неизвестен източник

…

Профил

• Идентифициран като Реймънд Галт, четирийсет години, адрес: Манхатън, Съфолк Стрийт 227

• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек с име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“

• Може би пробивът в охраната на „Алгонкуин“ има връзка

• Разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и материали“ (оръжие и експлозиви)?

• Бойната група включва мъж и жена

• Неизяснена връзка между тях и Галт

• Раковоболен; наличие на винбластин и преднизон в големи количества, следи от етопозид. Левкемия