Джефри Дивър
Сенчеста зона (42)

40

Амелия Сакс прегледа Джоуи Барзан.

— Как се чувстваш?

— Да, предполагам.

Тя не разбра какво имаше предвид работникът, но не мислеше, че и той разбира. Сакс все още се намираше в тунела под хотел „Батъри Парк“ заедно с ранения и полицаите и чакаше хората от „Бърза помощ“ да го вдигнат с носилката. Приближи се към Барзан и погледна въпросително надвесилия се над ранения парамедик.

— Има мозъчно сътресение, изгубил е доста кръв — каза той и се обърна към ранения, който седеше с опряна на стената глава. — Спокойно, момче, ще се оправиш.

Боб Кавано бе успял да открие източника на енергия и да затвори линията, използвана от Галт за капан. С помощта на индикатора на Сомърс Сакс бе потвърдила, че по кабелите няма напрежение и бързо — дори светкавично — бе освободила свързания за захранващата линия кабел.

— Какво стана? — попита тя Барзан, когато дойде на себе си.

— Беше Рей Галт. Открих го тук. Удари ме с работния стик и аз припаднах. Когато се съвзех, вече бях свързан за линията. Боже! Към захранващия кабел за метрото, шейсет хиляди волта. Ако ме бяхте докоснали… ако се бях завъртял няколко сантиметра встрани… Божичко! — затвори той очи, но бързо се съвзе и попита: — Чух сирени на улицата. Усетих миризмата. Какво стана?

— Галт свърза съседния хотел към мрежата.

— За Бога, не! Има ли жертви?

— Районът е пълен с полицаи. Още не знам подробностите. Накъде тръгна Галт?

— Не знам. Не бях в съзнание. Ако не е излязъл през колежа, трябва да е тръгнал натам, през тунела — той посочи с очи наляво. — Тунелите имат много изходи.

— Той каза ли нещо?

— Не мисля.

— Къде стоеше, когато го видя?

— Точно там — той посочи на около три метра напред, — до свързания кабел. Беше прикрепил някаква странна кутия. Не съм виждал такова нещо. И следеше строежа и хотела от лаптопа си. Като че се бе прикачил към охранителна камера.

Сакс се изправи и огледа свързания кабел, същия модел „Бенингтън“, като онзи на автобусната спирка. Нямаше следи от компютър или работен стик, за който й бе споменал вчера Сомърс — прът от фибростъкло за работа с кабели под напрежение.

Барзан промълви тихо:

— Единствената причина да съм жив е, че той искаше да ме използва, за да ви изпържи. Да ви спре, за да не го проследите, нали?

— Прав си.

— Кучият му син! И такъв човек да работи сред нас! Електротехник и старши по авариите. Знаете ли, ние там сме като братство. Така и трябва да бъде. Електричеството е опасно нещо — развълнува се той, лично засегнат от предателството на Галт.

Сакс изследва ръцете и краката му за полезни следи, после кимна към медиците.

— Можете да го вдигнете.

Тя помоли Барзан да й се обади, ако се сети нещо важно, и му даде визитната си картичка. Парамедикът се обади на колегите си, съобщи им, че мястото е обезопасено и вече могат да свалят носилката, за да евакуират ранения. Барзан се облегна на стената и затвори очи.

Сакс се свърза с Нанси Симпсън и й разказа какво се е случило.

— Вкарай хората вътре да огледат наоколо в радиус от един километър. Подлезите и метрото също.

— Разбрано. Задръж малко — отвърна Симпсън, изключи за момент, но след миг беше отново на линия.

— Разпоредих се.

— Научи ли нещо за нашия свидетел от хотела?

— Още проверявам.

Очите на Сакс постепенно бяха привикнали към тъмнината и поглеждайки напред по коридора, тя зърна жълто. Примижа и каза:

— Нанси, ще ти се обадя по-късно. Струва ми се, че виждам нещо.

Прекъсна връзката и се придвижи в посоката, където според Барзан Галт вероятно бе тръгнал.

На около десетина метра по-напред откри тъмносиния комбинезон на „Алгонкуин“, жълта каска и работна чанта, пъхнати зад решетката към една малка ниша. Това, което бе привлякло погледа й, беше жълтата каска. Галт явно бе разбрал, че всички го търсят, затова бе съблякъл работните дрехи и ги бе скрил заедно с инструментите.

Тя се свърза отново със Симпсън и я помоли да се обади на Бо Хоуман и в централата на полицията и да им съобщи, че Галт е с други дрехи. После сложи ръкавици и понечи да издърпа веществените доказателства от нишата.

Но спря навреме. В съзнанието й отекнаха думите на Сомърс:

Трябва да знаете, че дори да си мислите, че го избягвате, пак не сте в безопасност.

Тя извади детектора и го насочи към решетката.

Стрелката подскочи: 603 волта.

Сакс изстена, затвори очи и усети, че силите я напускат. Но веднага се стегна, вгледа се внимателно и забеляза жицата. Вървеше от решетката пред нишата, където бяха набутани дрехите, после по една тръба пред нея и оттам отиваше към най-горната линия. За да извади дрехите, трябваше да докосне тръбата. В тунела нямаше ток, но тук можеше да става дума за остров или възвратно напрежение, ако си спомняше правилно казаното от Сомърс.

Колко ампера са нужни, за да убият човек?

По-малко от една десета от ампера…

Тя се върна при Барзан. Все още подпрян на стената и с превързана глава, той я погледна.

— Имам нужда от помощта ви. Трябва да събера доказателства, но детекторът показва, че в линията все още има напрежение.

— Коя линия?

— Онази, най-отгоре. Шестстотин волта. Той я е свързал с една тръба.

— Шестстотин ли? Това е обратно захранване от третата линия на метрото. Може да използвате моя стик. Трябва да е някъде там — посочи неопределено той. — И ръкавиците ми. Най-добрият начин е да прокарате друг кабел от тръбата към пода. Знаете ли как да го направите?

— Не.

— Аз не съм в състояние да ви помогна. Съжалявам.

— Няма нищо. Обяснете ми как да използвам стика.

Тя сложи ръкавиците на Барзан и взе инструмента с извит като кука и покрит с гумена изолация накрайник. Това й вдъхна известна доза увереност.

— Стъпете на гуменото килимче и измъкнете каквото ви трябва едно по едно. Ще се справите… за по-голяма безопасност го направете с една ръка. С дясната.

По-далеч от сърцето…

Което заби бясно в гърдите й, когато тръгна към нишата, сложи тефлоновия лист на земята и започна да сваля доказателствата едно по едно.

Отново си представи надупченото тяло на младия Луис Мартин, потръпващите в предсмъртни гърчове хора в хотела…

Мразеше да се разсейва.

Мразеше да се бори с невидим враг.

Задържа дъх — макар да не знаеше защо — и с помощта на куката издърпа работния комбинезон и каската. После чантата с инструментите. Върху червения плат беше изписано с маркер и силно наклонен почерк: „Р. Галт“

От устните й се отрони дълга въздишка.

Най-после всичко беше свалено. Тя събра и опакова доказателствата.

Появи се човек от техническия отдел и донесе защитно облекло за всички. Въпреки че мястото на престъплението вече беше достатъчно замърсено, тя облече синия найлонов костюм и продължи огледа по обичайния начин. Номерира квадрантите, направи снимки и извървя решетката. Два пъти провери всички кабели с детектора на Сомърс, после бързо развинти болтовете на прикрепения от Галт кабел и черната пластмасова кутия, с която беше свързан към захранващата линия. Оттук смъртоносната жица стигаше до стоманената решетка в хотела и захранваше с ток металните части на вратите, дръжките и перилата на стълбите. Тя прибра всичко намерено, после взе проби от мястото, където бе стоял, докато бе свързвал кабела, и от мястото, където бе нападнал Джоуи Барзан.

Потърси работния стик, с който Галт бе ударил работника, но не го намери. Не откри и следи от срязване на захранващите кабели за видео наблюдението на училището и на строителния обект, споменат от Барзан.

След като приключи с всичко, набра номера на Райм и му съобщи фактите.

— Връщай се по най-бързия начин. Тези доказателства ни трябват.

— Рон откри ли нещо?

— Според Лон Селито, нищо интересно. Хм. Чудя се какво прави още там това момче. Трябваше отдавна да се е върнал.

Нетърпението му беше очевидно.

— Тръгвам след няколко минути. Искам първо да поговоря с онзи свидетел. Обядвал е в хотела и е забелязал Галт. Надявам се да ни каже нещо важно.

Те прекъснаха. Сакс излезе от тунела и видя Нанси Симпсън във фоайето на хотела. Опразнено от хората, то изглеждаше много по-просторно. Сакс тръгна към една от неоградените от жълтата лента на полицията въртящи се врати, но се спря навреме. Обърна се и влезе през счупения прозорец.

Посивялото лице на Симпсън говореше красноречиво, че тя все още е под въздействието на случилото се.

— Току-що говорих с Бо. Не успях да открия откъде точно е излязъл Галт. При положение, че токът е спрян, може да е тръгнал по линията на метрото към Кенъл Стрийт и да се изгуби някъде из Чайнатаун. Никой не знае.

Погледът й попадна върху следите от кръв и огън, очертали телата на жертвите по мраморния под.

— Каква е равносметката?

— Пет трупа и засега единайсет сериозно ранени. Изгарянията са от трета степен.

— Разпита ли хората?

— Да. Но никой не е видял нищо. Повечето от клиентите на хотела просто изчезнаха. Дори не са уведомили регистратурата.

И ядосано й обясни, че са си грабнали жените, децата, колегите и куфарите и са офейкали на мига. Хората от хотела не направили нищо, за да ги спрат. Половината от персонала също изчезнал.

— Какво става с нашия свидетел?

— Опитвам се да го издиря. Открих хората, с които е обядвал, и те потвърдиха, че наистина е видял Галт. Затова е важно да го намерим.

— Как се казва?

— Сам Ветър. От Скотсдейл. Тук е на бизнес среща. За пръв път е в града.

Един от патрулиращите полицаи се приближи и ги заговори:

— Извинете, чух, че споменавате името Сам Ветър.

— Да, Сам Ветър.

— Той дойде при мен във фоайето и каза, че има някаква информация за Галт.

— Къде е сега?

— О, не знаете ли? — погледна ги тъжно полицаят. — Той е сред жертвите. Беше на въртящата се врата. Мъртъв е.